Къде е Бисеров?! Задаваният безброй пъти в последната една година въпрос звучи донякъде зевзешки. Не защото някой подценява ролята на сивия политкардинал, а заради смехотворните действия на държавните органи при разследването срещу него. Уверяват ни, че е свършена много работа, но не й се виждал краят. Да видим обаче как стоят нещата в очакване на Годо.
Емблематичният с прехода си от СДС в ДПС бивш заместник-председател на Народното събрание и доведеният му син Ивайло Главинков бяха обвинени в престъпления срещу данъчната система в средата на ноември миналата година. Според прокуратурата те са изпрали заедно около 750 хил. лв., а Христо Бисеров укрил в декларацията си пред Сметната палата, че има своя сметка в швейцарска банка. Бомбата от внезапния удар срещу един от най-добре поставените наемници в ДПС беше толкова оглушителна, колкото и убеждението, че по делото ще се работи съобразно указанията „отгоре“.
Разследването се оказа пилотно за сътрудничеството между прокуратурата и комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Началниците на двете институции Сотир Цацаров и Пламен Георгиев тъкмо бяха подписали споразумение за съвместни действия по престъпления, свързани с пране на пари. Съобщено беше, че е сформиран съвместен екип, което се прави за първи път след сключване на споразумението. По-късно същата хвалба чухме единствено във връзка с разследването по случая „Корпоративна търговска банка“. Паралелът между двата скандала и ползването на уж сериозни инициативи за рекламна цел не се нуждаят от коментар.
Чухме още, че екипът ще проследи финансовите потоци от и към Бисеров и Главинков за последните 10 години, че ще се изпратят запитвания до всички български банки и до някои в чужбина за движението на пари по сметките им, ще се проверяват доходите им, данъчните им задължения и плащания, екскурзиите, на които са ходили, и дори какви сметки са платили на тях. Дейност голяма, въз основа на която щял да бъде направен „цялостен финансов профил“ на обвиняемите. Няколко месеца по-късно държавното обвинение вече не обелваше и дума какво прави и отбиваше медийния интерес с прехвърляне на топката.
Миналия месец Цацаров каза, че разследването се бавело заради швейцарската банкова сметка на Бисеров. Главният прокурор увери, че се полагат усилия за преодоляване на швейцарските разпоредби за банкова тайна, потвърждавайки усещането, че не му се вижда краят. „Това не значи, че ако не успеем или се забавим, ще се откажем. Дори само заради обществения отзвук това дело трябва да влезе със съответните доказателства и обвинителен акт в съда“, заяви Цацаров. Тази формулировка подсказва достатъчно ясно, че държавното обвинение е отписало делото и ще тупа топката в очакване на подходящ момент да го приключи… според поръчката.
Преди изявлението на Цацаров водещата досъдебното производство Софийска градска прокуратура (СГП) също обяви, че очаква изпълнението на съдебни поръчки в чужбина и справки от Националната агенция за приходите. Докладът на приходната агенция по разпоредената пълна данъчна ревизия трябвало да е готов до октомври, но за задграничните поръчки нямало срок. СГП обаче отказа да посочи страните, от които очакват отговори на свои запитвания, за да не се попречело на разследването. Междувременно Бисеров си е на свобода, а вътрешният министър Йордан Бакалов признава откровено, че няма представа къде се намира обвиняемият, въпреки че му е забранено да напуска страната.
Шефовете на МВР вероятно не могат да бъдат упреквани, защото ведомството на практика не е работило по разследването. То беше образувано по информация на ДАНС, за която се чу, че била допълнена и от чуждестранни партньорски служби. От държавното обвинение пък явно не държат да знаят къде е Бисеров, защото това не им било работа – двамата с Главинков са си платили паричната гаранция от по 25 хил. лв., а за спазването на забраната да напуска страната трябвало да следи граничната полиция. Но дали следи и как изглежда никой не се интересува.
В същото време съвместните действия между прокуратурата и комисията по конфискация са се превърнали в бездействие. От комисията казаха за „Параграф 22“, че до изтичането на едногодишния срок на проверката, която те извършват по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, имало време. Отделно че законът допуска този срок да бъде продължен с още половин година.
Липсата на искане за налагане на обезпечителни мерки пък комисията обяснява с абсурден прочит на закона. Тя не е прибягнала до тях, защото не разполагала с цялата необходима информация за имуществото на обвиняемите, за да прецени надхвърлен ли е прагът на несъответствие със законните им доходи. Това щяло да стане ясно едва след изпълнението на съдебните поръчки в чужбина, поискани от прокуратурата и администрирани от правосъдното министерство.
За налагането на обезпечителни мерки обаче законът изисква не събирането на всички, а само на достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито. Смисълът на тези мерки е да обезпечат предявяването на бъдещ иск и най-важната им характеристика е бързината. Точно затова законът задължава съда да се произнесе по тях незабавно и ако ги допусне, те подлежат на незабавно изпълнение. За тази цел трябва обаче някой да ги поиска, което не прави нито комисията по конфискация, нито прокуратурата. По случая „КТБ“ беше направено точно обратното – открийте разликите.
Парадоксалното е, че Христо Бисеров, чието местонахождение никой държавен орган не знае, за кратко беше обявен за общонационално издирване по съвсем друго дело. Той трябваше да свидетелства в процеса срещу Октай Енимехмедов, обвинен в опит за убийство на Ахмед Доган. Бисеров се яви добросъвестно в съда и издирването му приключи, преди да е започнало. Поведението му сочи всъщност, че той не се крие, а избягва публичност, докато оправи положението си. При това е извън съмнение, че информация за действията на сивия кардинал има предостатъчно където трябва, а на разследващите се подава само колкото трябва.
Лансираните досега версии се разпростират от санкция на Ахмед Доган през натиск от чуждестранни служби до разпределяни от Христо Бисеров финансови потоци към България за узаконяване у нас на имоти на мюсюлманското вероизповедание. С оглед на предизборната ситуация особено интересна остава и версията за отстраняване на Бисеров по настояване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов вследствие на тайни договорки с Доган за политическо сближаване. Паметна ще остане репликата на Борисов в пленарната зала на Народното събрание в деня, когато той го напусна след оставката си от поста премиер на 21 февруари миналата година. В разгара на скандала около твърдението на тогавашния премиер, че е поръчан от Ахмед Доган, Бисеров призова да бъде отворена папката „Лале“, в която пишело как Борисов взел пари от подземен бос, убит по-късно. Отговорът на Борисов беше: „Аз вас не искам да ви слушам!“
