Зелените пари “докоснаха” на 30 септември цената от 1.2571 щ. долара за едно евро – най-ниската от септември 2012-а насам. След това се върнаха отново над 1.26 долара за евро. Ръстът на американските пари е закономерен и се дължи на различието в посоките, по които пое паричната политика на централните банки на еврозоната и в САЩ. Възходът обаче е прекалено бърз и валутните анализатори очакват спиране и дори обрат в посоката на движението, за да се насити новият диапазон на търговия.
Европейската централна банка
остави без промяна лихвите си на редовното си съвещание на 2 октомври, което този път се проведе в Неапол.
Базовата лихва остава 0.05%, а лихвата по депозитите на кредитните институции в ЕЦБ – минус 0.20 процента. Европейските централни банкери обаче не съобщиха подробности за евентуалните бъдещи покупки на активи, чрез които смятат да увеличат баланса на ЕЦБ с поне 1 трлн. евро. На пресконференцията след съвещанието банковият председател Марио Драги подчерта, че “не би искал да акцентира върху банковия баланс сам за себе си”, доколкото той, макар и много важен, е само един инструмент за връщане на годишната инфлация в еврорегиона на нива, близки до 2 процента. Изявлението му подкрепи еврото, което се изкачи до 1.2650 щ. долара. ЕЦБ ще започне да купува покрити облигации още през този месец, а гарантирани с активи ценни книжа – до края на годината. Институцията “ще пазарува” активи на някои страни с кредитен рейтинг под “ВВВ-“, каза още Драги. А при покупки от държавите с по-ниски кредитни оценки ще бъдат включени специални рискови клаузи, така че те да не бъдат изключени от пазара, но едновременно да се гарантира почтено отношение към купувачите.
Междувременно
инфлацията в еврозоната
се понижи до 0.3% през септември, което е най-ниската й стойност за последните почти пет години.
Икономическият растеж на общността спря през второто тримесечие, с което нарасна и рискът блокът да изпадне в рецесия за трети път от 2008-а насам. Забавянето на подема в комбинация с увеличаващите се геополитически рискове заплашват да натиснат доверието и в частност на частните инвестиции, предупреди Драги и констатира, че “стопанството все още е слабо от фундаментална гледна точка”.
Производственият сектор в Германия, Франция, Австрия и Гърция през септември се сви. А броят на останалите без работа германци неочаквано се увеличи за втори пореден месец, този път със сезонно коригираните 12 хил. души – до общо 2.92 млн. – през септември. Безработицата обаче се запазва 6.7% – най-ниската й стойност за последните повече от две десетилетия.
Експертите разкриват
обезпокоителни прилики между еврозоната и Япония
И те са несигурен кредитен ръст, с охлаждащо се стопанство, с намаляващи пазарни очаквания за инфлацията и със застаряващо население. Това поставя Европа в положение, подобно на третото по големина световно стопанство, преди да се спука балонът на следвоенното му икономическо чудо.
Хенрик Лоде – стратег в германската “Де Цет банк”, не очаква в еврорегиона дефлация , подобна на японската, но предвижда силни препятствия пред икономиката.
Откакто в началото на 90-те години на ХХ век започнаха да се пукат балоните на раздутите цени на фондовия пазар и в сектора на недвижими имоти на Япония, местните компании съсредоточават усилията си в намаление на задълженията си и в прехвърляне на части от производството зад граница. Заплатите започват за стагнират, а потребителите ограничават разходите си. Това пък води до две десетилетия без номинален растеж на икономиката. Цените на стоките падат и предизвикват дефлация, която пресушава оптимизма.
В еврорегиона инфлацията се понижава методично. Мярката за парично предлагане М3 (която отчита ликвидността) е нараснала с 2% през август при средно 5% през последните десет години и под японския праг от 4%, характерен за тамошната дефлация през последните 20 години, твърдят експерти от “Джей Пи Моргън Чейз”. В допълнение към комбинацията от ограничено кредитиране, високи нива на дълга и нисък ръст една пета от населението в Германия, Италия и Гърция вече е на възраст над 65 години срещу около 15% през 1991-а. В Япония делът на възрастните е най-висок – 25% от населението. Демографските промени означават, че все повече потребители в тези държави ще спират да произвеждат, което е пречка за растежа.
Макар че причините за проблемите в еврозоната и в Япония са различни, симптомите на “заболяването” са подобни и изискват допълнителни мерки и от политиците, и от банкерите.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста вял. Средният дневен валутен оборот достигна 906.5 млн. евро (1773 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 3.7% дял от купената и продадена валута.
