Маската на социална загриженост, зад която от години българските политици крият своето дебелоочие, беше взривена в сряда (1 октомври) в завод „Миджур“ край село Горни Лом, община Чупрене, област Видин. В резултат на чудовищния взрив сградите в завода буквално се изпариха във въздуха, цяла смяна работници изчезна, а на мястото сега зее огромен кратер.
Дори и той обаче е малък, за да побере целия фалш, с който нашенските политици обявиха, че в знак на съпричастност с трагедията прекратяват предизборните си кампании. Лицемерието на политическата класа, отново заета с предизборни литийни шествия и подноси с локумени обещания към избирателите, е белязано от седем такива взрива в същия завод. Те са станали по време, когато държавата са управлявали различни политически формации, но всички са си затваряли очите пред очевидните нарушения в дейността на фабриката.
Маската започва да се пропуква, без никой да обърне внимание на това още по времето, когато един от днешните кандидати за славата и бивш премиер е бил главен секретар на МВР. През 2002 г. две експлозии сриват до основи тогавашния цех за производство на тротил. В МВР, под чиято шапка е звеното „Контрол на общоопасните средства“ (КОС) и на което законът възлага да контролира лицензите за подобни производства, командва ген. Бойко Борисов. Наказани за случая няма, заводът продължава да работи.
През април 2006 г. в „Миджур“ избухва пожар, при който загива инж. Илия Стамов. Министър на вътрешните работи по онова време е Румен Петков от БСП. Той днес също се е устремил към парламента, но под флага на „АБВ“, която пък води Георги Първанов – в ония времена, президент на България (от 2001 до 2011 година) Виновни и тогава не са открити, заводът продължава да работи.
Още два взрива стават тук през май и ноември 2007 г. – сега вече държавата управлява тройната коалиция между НДСВ, БСП и ДПС. Отново няма виновни, производството върви с пълна пара.
През февруари 2010 г., по време на управлението на ГЕРБ, когато държавното кормило е в ръцете на Бойко Борисов, в завода избухва пожар и отново – взрив. Като виновен за инцидента Главна инспекция на труда е посочила директора на завода Люсиен Симеонов и един работник в завода. Според съда обаче виновни няма. „Миджур“ продължава да работи. До последната сряда – 1 октомври 2014 година.
Равносметката досега съдържаше пет инцидента в завода и двама загинали работници. Тази седмица черната статистика беше чувствително попълнена с още 13 загинали при взрива мъже и две жени. „Надеждите за намиране на оцелели след вчерашния взрив в завода „Миджур“ край село Горни Лом се изпариха“ , обяви в четвъртък (2 октомври) главен комисар Николай Николов, директор на дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Проверката на КОС
Оказва се, че те буквално са се изпарили. Необясним инцидент днес, при положение че още преди половин месец служба КОС – МВР, е извършила проверка в завода. За това с половин уста съобщи вътрешният министър Йордан Бакалов в мълчаливата компания на главния секретар на ведомството Светлозар Лазаров, в чиито ръце е поверена професионалната съдба на МВР. Проверяващите установили редица нарушения, свързани с неправилно съхранение на боеприпаси и занижен контрол при спазване на технологията на работа. КОС-аджиите издали актове и предписания, след което си заминали.
Въпреки проверката и съставените актове, заводът е продължил най-спокойно да изпълнява сключения още през юли 2008 г. договор между фирмата собственик „Видекс“ АД и гръцката армия за утилизация на боеприпаси. Става дума за общо 1.6 милиона противотанкови и противопехотни мини, забранени за употреба.
Проверката на ДАНС
Ден след взрива информационна бомба хвърли бившият шеф на Национална служба „Сигурност“ о.р. ген. Атанас Атанасов. Той обвини главния секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефа на ДАНС Владимир Писанчев, че са проявили безотговорност и поиска от ставките им. Според Атанасов, преди служба КОС да извърши проверката си на 15 септември, е имало проверка на ДАНС в завода. Докладът на проверяващите, с който Атанасов бил запознат, сочел, че в завода са установени незаземени машини и опасност във всеки момент да възникне искра. Всъщност проверката на ДАНС е станала причина за последвалата инспекция на служба КОС към МВР. Интересно защо не е бил отнет лицензът на фирмата, запита Атанасов.
Как и дали взривът е произтекъл при обработката на мините ще се произнесе прокуратурата. Причините за взрива ще бъдат разследвани от екип следователи от Главна прокуратура, а лично обвинител № 1 Сотир Цацаров ще координира разследването, съобщиха от държавното обвинение същия ден. „Процесуално-следствените действия се ръководят на място от окръжния прокурор на Видин. Предстои изземване на документация в административната сграда на завода в Горни Лом, която е запечатана и поставена под охрана. Претърсен е офисът на фирмата – собственик на завода за боеприпаси в София, и предстои изземване на цялата документация. Разпитват се множество свидетели. След като инженерните специалисти потвърдят, че условията за безопасност са налице, ще започне оглед на местопроизшествието“, лаконично поясниха от прокуратурата.
22 проверки на Главната инспекция по труда
В стил „след дъжд – качулка“ Министерството на труда и социалната политика, към която е Главната инспекция по труда (ГИТ), също се закахъри за последствията от трагичния инцидент. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков обяви, че има акт на инспекцията, с който заводът е затворен и едва ли някога ще работи. От своя страна контролния орган Главна инспекция по труда се отчете, че от 2010 г. насам е извършила общо 22 проверки в завод „Миджур“. При тях, включително и преди седмица, са установени множество нарушения – липса на инструкции за безопасна работа при извършване на процеса на утилизация, липса на втори изход от цеха за утилизация, използване на старо работно оборудване, текучество на кадри, което се отразява на обучението на персонала, съхранение на взривни вещества на втория изход в производството на тротилова пресовка. Според директора на инспекцията Виолета Добрева издадени са задължителни за изпълнение предписания и са съставяни актове за установяване на административни нарушения. Що се отнася до контрола по изпълнението им, от ГИТ поясниха, че първо трябва да изтекат указаните по закон срокове и тогава следва контролната проверка. И направиха уговорката, че констатираните нарушения не са били свързани пряко с живота и здравето на работниците.
КОС си затваря очите
От всичко казано излиза, че всички отговорни за контрола върху дейността на гърмящия завод са си свършили работата и са с чиста съвест. Дали обаче това е така? След взрива през 2010 г. например е изяснено, че служба КОС – МВР е издала Разрешение № 113/06.07.2009 г. за производство на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси в нарушение на изискванията. В разрешението е посочено, че производството е „съгласно заверени списъци към разрешението на изделията на територията на завод „Миджур“. Такива списъци обаче не са били представени.
Същата служба КОС е извършила комплексна проверка в завода през 2008 г., като в протоколът от 4 юни същата година за резултатите от проверката не е бил пълен, както изискват нормативите. В него липсват подписи на комисията, както и предписанията, които проверяващите са направили. При следващата проверка през 2009 г. КОС пък изобщо е пропуснала да представи протокол.
Според информация, която кой знае защо не е послужила при разследването, са били открити и множество нарушения и пропуски в инструкции по безопасност, планове за предотвратяване и ликвидиране на аварии, инвентарни списъци, правилници за вътрешен ред в завода. Все нарушения, за които би трябвало да бди Главна инспекция по труда…
През пръсти е гледал и Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия
и сигурност на доставките към Министерския съвет на Република България, който издава разрешителни за производство и търговия с оръжие. Собственикът на завод „Миджур“ е „Видекс“ АД, която въпреки инцидентите и установените нарушения отново е получило разрешение за производство и пълен лиценз за международна търговия със стоки с възможна двойна употреба от съвета със срок от 24 януари 2013 г. до 24 януари 2016 година.
Логичен е въпросът каква е причината собственикът на гърмящия завод да се радва на всеобщо благоволение и въпреки мрачната слава на завода си да получава всеопрощение? Завод „Миджур“ е част от бившия военен комплекс „Пима“ в Монтана, обявен в ликвидация през 2000 година. Тогава обособени части от него бяха обявени за продажба, а предприятието за взривни вещества в Горни Лом бе продадено на фирма „Миджур 99“. Неинмажоритарен собственик е инж. Валери Митков. През февруари 2004 г. трите фирми „Видекс“ ЕООД, „Миджур 99“ АД и „Нитробалкан“ ЕООД чрез вливане се преобразуват в акционерно дружество „Видекс“, в чийто съвет на директорите влизат Емил Валериев Митков, Ирина Виталиева Миткова и инж. Валери Емилов Митков.
Очевидно в семейния бизнес важната фигура е на проф. д-р инж. Валери Митков, който е преподавател в Миннотехнологичния фкултет на Минногеоложкия университет, в катедра „Подземно строителство“. Той е и председател на Сдружение на взривните инженери в България и ръководител на Висшата школа за подготовка на персонал за взривни работи към Минногеоложки университет „Св.Иван Рилски“. Освен това през март 2013 г. Валери Митков е избран за Велик майстор на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България.
През пролетта новият Велик майстор споделя в интервю: „Масонството не се занимава с политика. Ние никога не говорим за това, както например не обсъждаме и различните видове религии. Даваме възможност на всеки един от нашите членове да си избира сам убежденията в политиката, както и мястото си в обществото. Не делим хората по цвят на кожата, по етнос или идеология. При нас всички са равни и се цени престижът, постигнат с достойно житейско поведение.“
Масонството може да не се занимава с политика, но
Великият майстор изглежда не отбягва политиците
дори напротив. За никого в област Видин и в община Чупрене не е тайна, че инж. Митков е в близки отношения с президента Георги Първанов и споделя незабравими мигове с него по време на ловните им пусии из региона. Първанов пък от своя страна няколко пъти е откривал производствени помещения в завода на Митков в Горни Лом.
По-важно от връзките между масони и политици обаче е на каква цена се гради онзи престиж, за който споменава в интервюто си инж. Митков. В неговия случай той изглежда бляскав и непокътнат, въпреки серията инциденти, завършили със смърт на работници и колосални материални щети. Престижа си собственикът на „Миджур“ надгражда дори и в съда, по редицата дела, заведени във връзка с инцидентите. Показателно е делото в търговското отделение на Софийския градски съд по иска на „Видекс“АД за обезщетение от близо 775 000 лв. – вреда, която е настъпила от пожара през февруари 2010 година. Искът е оспорен от застрахователите, с мотив че не са спазени норми и изисквания за предотвратяване на подобни тежки случи. Ответниците посочили, че пожарът е предизвикан от действие или бездействие на собственика на завода или негови служители, а щетите са настъпили в резултат на неправилна експлоатация. Приведени са и купища доказателства- административни актове, наказателни производства и предписания на Главна инспекция по труда, показания и прочие.
Безсилието на съда
СГС обаче присъжда исканото от „Видекс“ обезщетение да бъде изплатено от застрахователя заедно с лихвата. От решението на СГС от 12 септември 2013 г. става ясно, че важна роля за отсъждането са изиграли заключенията на пожаро-техническата експертиза и съдебно-техническата експертиза. В случая съдът е изслушал заключенията на вещото лице Стоев – специалист по взривоопасни вещества. Съдът се съобразява с неговото становище, че има поне три конкретни причини за пожара, които нямат връзка с поведението на работниците в завода, т.е. не става въпрос за нарушение на организацията на труда или друго деяние, което е било в контролните правомощия на ръководството на фабриката.
Любопитно е, че почти всички подобни експертизи, направени във връзка с делата за дейността на „Видекс“, имат сходни заключения. Вещите лица, които са ги правили („Параграф 22“ разполага с някои от експертизите), твърдят не никога не може да се приеме за напълно доказано, че причината за инцидента са конкретно пропуски на ръководството по организация на работата, неспазване на трудовата дисциплина, пропуски в мерките за безопасност. Според тях при такива производства винаги съществува риск взривът да е настъпил вследствие на самовзривяване на произвеждания взривен материал. Следователно винаги съществува съмнение как точно е възникнал той. С други думи, доказателствата, подкрепящи тезата за виновно действие или бездействие на ръководството на завода, не могат да са стопроцентни, е крайният извод от експертизите. Още повече, след като от мощния взрив през 2010 г. е била унищожена цялата площадка на завода – т.е. всякакви улики, сочещи каква би могла да е причината за взрива, са били унищожени…
В такъв случай очевидно съдът не може да уличи никого във вина, тъй като това не е доказано по безспорен и несъмнен начин.
В същото време не е тайна обаче, че почти всички експерти по взривни вещества, които са в състояние да извършват подобни експертизи, са преминали съответното обучение във Висшата школа за подготовка на персонал по взривни работи към МГУ, където преподавател е проф.д-р инж. Валери Митков. А ако не са, със сигурност са членове на Сдружението на взривните инженери в България, където председател е отново Митков.
Но какво от това? Нали всеки има право да избира мястото си в обществото? Останалото е престиж, чрез достойно житейско поведение и никаква връзка с политиката…
