Не всички кримки са Избегалеви. Тази седмица състав на Софийския апелативен съд зяпна, виждайки подсъдимия по възобновеното дело за пране на пари „САПАРД“ Иван Иванов в съдебната зала. Процесът срещу него тече задочно от месеци, защото заминал в чужбина и не се върнал. Пред съдиите обаче Иванов твърди, че не е бягал. Те просто не го търсели. Ходил до Турция на 1 май и се върнал само след два часа, но граничните не го отметнали.
Ами как да го търсят, като нямат време от работа? По това дело такъв къртовски труд пада вече осем години, че е нормално да има пропуски. Първо беше пропуснато потвърждаването на постановените от първата инстанция осъдителни присъди. После прокуратурата пропусна да протестира оправдателната присъда, оттегляйки протеста си. А сега съдът разглежда възобновеното дело, пропускайки да търси подсъдимите. Е, зорлем работа не става.
Но работата продължава. Приета беше съдебно-икономическа експертиза, а тепърва щели да опитат видеоконферентен разпит на свидетели от Германия. Предишният опит за видеоконференция с Швейцария се провалил заради „техническа несъвместимост“, та щели да продължат с писмени въпроси и отговори. Междувременно двамата германци в аферата бяха осъдени още преди шест години и отдавна изтърпяха наказанията си. Без да бягат и без да пътуват така, че да не бъдат намерени. Вероятно защото знаят, че ще бъдат търсени.
У нас обаче търсенията са прекалено разнопосочни, за да бъдат успешни. Уж никой не вярваше, че ще осъдят ефективно братя Галеви, пък то взе че стана. После пък повярвахме, че държавата ще им отнеме имането, но тя не иска да го прави. Тези дни Върховният касационен съд за втори път отказа да възобнови делото за конфискация, защото държавното обвинение не може да посочи актуалния адрес на дупнишките бизнесмени, за да бъдат призовани. Имотите са си тук, но ние ще търсим Избегалевите, за да не бъде нарушено правото им на защита. Е, такава държава нема!
