"Това е първото ергенско парти, спонсорирано от Здравната каса", шеговито вметва дама на видима възраст около 60-те. Във филма "Последният пенсионерски запой" тя бе обект на желания от героите на Робърт де Ниро и Майкъл Дъглас, докато в Лас Вегас поливат заедно годежа на вечния ерген (eстествено, превъплътен от Дъглас ) с тридесетгодишно "дете". Подобно е положението и с отминалата предизборна кампания. Гласоподавателите сме поканени, макар и с половин уста, да се почерпим с мисли и идеи на последния (дано) агитационен политически запой, спонсориран от нас си. Само дето в битката за властта на 5 октомври няма и намек за сблъсък на сериозни идеи, платформи и програми. Реално няма послания. Дори глупави, неразбираеми, смехотворни, плакатни, обещаващи… Просто няма.
Дори "шахматни дъски", боксови спаринги и боцкане с рапири няма, да не говорим, че никой не кара трамвая, никой не се качва и не скача в движение, както в предишни кампании ни "мотивираше" БСП. Хората на новиячервен партиен лидер Михаил Миков са се облегнали на нищонеказващия, втръснал на всички и празен слоган "Достоен живот в справедлива държава".
Невзрачно е и рязането на лентички, запазена марка на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Сегашният клип на "герберите" е лекомодифициран вариант на този, с който се явиха на изборите за Европейски парламент през май – показва сбирка на съмишлениците в огромната зала "Армеец", построена лично от Борисов, за да внуши колко са много. Успоредно с това се напомня, че е време за стабилна България, за реформи, работа и за… справедливост. И за да не би някой да се обърка, че чакаме Ангела Меркел, на равни интервали се показва бившият наш министър-председател. Тоест – не Ангела, а точно той ще ни оправи живота.
За сметка на това Антония Първанова от НДСВ агитира, застанала строго зад бюро, и обещава, че вместо площадни изяви партията й ще направи 12 добри неща. Но не ни затормозява да ни ги разяснява. Иначе и при нея лайтмотивът е справедливостта и заедно със съпартийците ще работи за нея.
Звучи нереално, но все едно партиите са ползвали услугите на едни и същи неособено талантливи пиар специалисти, които са им внушили, че произнасянето на думата "справедливост" ще им донесе справедливото присъствие в следващия парламент.
На този фон ми се струва симпатичен клипът на "Движение 21", който предупреждава "внимавайте в малкия текст", а накрая обобщава, че лидерката на формацията му Татяна Дончева е "единственият мъж в българската политика".
Певицата Тони Димитрова, която някога беше любима на бившия премиер Иван Костов, сега играе за "АБВ". В предизборния клип на последователите на бившия президент Георги Първанов бургазлийката пее: "Как ще останем в България, тук е нашето небе… а, бе,ве…"
Реформаторите, които бяха заимствали клипа си за евроизборите от американски колеги, сега го дават по-скромно и не са "произвели" подобно copy-paste .
Изобщо този път партийците и партийките не разчитат толкова на агитационните клипове, колкото на платените телевизионни репортажи. Така всяка вечер става ясно кой партиен корифей в кое село е посрещнат с хляб и сол, как се е снимал с баби, дори е разговарял с тях, и е обещал, че ще им оправи проблемите веднага като вземе властта. Обещанията винаги са облечени във високопарни изречения, миришат на долнопробна агитация от времето на ранния социализъм и звучат страшно тъпо, а в сайтовете се изстрелват "новини", че еди-кой си е уважил събора, отишъл на пазара, съгласил се е за достоен спорт и т.н. и т.н. Някои "късметлии" имаха възможност да видят как Мая Манолова играе с младежката организация хоро на Еврейския пазар, но, слава Богу, на този в Кюстендил, а Татяна Дончева като уличен музикант свири на… цигулка на главната в Пловдив, докато минувачите я снимат с мобилните си телефони. Да не говорим за Бареков, който знае и може всичко и като истински циркаджия току извади от ръкава си някой заек.
Нередовен, според закона и според ЦИК, се оказа предизборен клип на ДПС и той бе свален от ефир. Преди това обаче трябваше представители на партията "Български национален съюз – Нова демокрация" да превземат Централната избирателна комисията и да я обвинят в прилагането на двоен стандарт. Съмишлениците на Боян Расате протестираха, че техен предизборен клип, в който детенце развява знамето, е спрян, докато в електронни медии и в интернет се излъчва клипът на ДПС с много кадри на деца на партийни събрания и митинги. При все че българският закон забранява използването на деца с политическа цел.
Всъщност на избори у нас всичко или почти всичко изглежда разрешено – дори на предизборни прояви да се говори на език, различен от българския. Една национална телевизия дори отрази предводителя на ДПС Лютви Местан как агитира на турски, ама какво да се прави? Нали са си платили хората, няма да ги връщат.
Няма забрана и за селфита с кандидат-избиратели, нито ограничения за изявите в социалните мрежи. Според пиар специалиста Максим Бехар за вота на 5 октомври почти никой не е правил активна предизборна кампания. "Това е отражението, което дадоха социалните медии. Има няколко политически сили, които са активни в тези медии, но те са смешно активни – вместо да водят дискусии, присъстват с визитни картички", коментира вицепрезидентът на световната пиар асоциация.
Изобщо смях и простотия до шия.
"Кампанията е тиха. А ако има кампания, която не се чува, значи властта вече е договорена", коментира пък политологът Евгений Дайнов, направил изводите си на базата на наблюденията на ОССЕ от страни като Беларус и Украйна. Според Дайнов политиците не говорят на избирателите си, а хортуват помежду си, защото имало неща, които не бивало да ни казват.
Експертите са категорични, че тази предизборна кампания е, меко казано, странна, тъй като никой с никого реално не се съревновава, а всеки с всекиго се договаря. Особено големите. Кой знае, може да са установили, че вече няма файда от програми с реформи, които никой след това не изпълнява.
