Как постъпват държавите от ЕС, когато банките, работещи на техния пазар, изпаднат в ликвидна криза? Отговорът е известен на експертите, но така и не попадна в публичния дебат. За да се избегне полемиката, политиците у нас начело с президента заявиха, че банковият сектор трябва да бъде поставен под похлупака на Европейския надзор, защото българският бил компрометиран. А БНБ пък поиска практиките на нашия надзор да бъдат оценени от ЕЦБ.
Бързият преглед на политиките, които държавите от еврозоната приложиха след 2008 г., когато техните банкови сектори попаднаха под ударите на кризата, обаче показва, че мярката: фалираш банката – плащаш гарантираните влогове и след това се оправяш със ситуацията, е отречена навсякъде!
Във всички страни от еврозоната бяха използвани коренно различни техники. Общото в тях е, че първо се спасява банката с всички налични ресурси на държавата, след това, ако е необходимо, се одържавява, настъпва един продължителен период на преструктуриране на активите й и ако всичко това не помогне, се пристъпва към обявяването й в несъстоятелност. Няма политическо колебание, няма активни мероприятия на правоохранителните органи срещу банковите надзори и техните шефове, парламентарните партии не крещят „дръжте крадеца“. Всички се обединяват в името на общата цел за запазване на стабилността на финансовия сектор на държавата. Няма да описваме добре познатите случаи в Португалия, Гърция и Кипър. Те са достатъчно известни на онази част от българската общественост, която се интересува от темата. На тях в. „БАНКЕРЪ“ посвети огромно количество публикации през годината.
Ще опишем мерките, взети за спасяването на банки още в края на 2008-а, именно за да докажем, че става дума за последователна политика на държавите от ЕС, която вече е традиционна и не подлежи на преразглеждане. При това ще стане дума за страни в различно финансово състояние. Някои от тях като Холандия са с отлични баланси на държавните финанси. Други – като Испания, имат остри бюджетни проблеми.
Един от показателните случаи е
„Фортис банк“
Тя бе една от най-големите кредитни институции със солидно присъствие в държавите от Бенелюкс – Белгия, Холандия и Люксембург. Но в края на 2008-а тя изпадна в остра ликвидна криза. Правителствата на трите държави реагираха незабавно, като предоставиха на банката капиталова подкрепа за 11.2 млрд. евро. Последва разделяне на бизнеса й в трите държави, като Белгия, Холандия и Люксембург одържавиха своите части от банката и ги превърнаха в отделни кредитни институции с името „Фортис“. През 2010-а белгийското правителство, което наля 4.7 млрд. евро в банката, продаде 72% от капитала й на една от най-големите френски кредитни институции „БНП Париба“. Холандия придоби своята част от „Фортис“ срещу 4 млрд. евро и до момента продължава да е собственик на банката. Едва през 2013-а започнаха да се появяват и първите съобщения, че кредитната институция вече възстановява част от държавната подкрепа, получена от холандската хазна. В Люксембург „Фортис“ също бе одържавена (с 2.5 млрд. евро заем) и преименувана в „Банк Женерал Люксембург“, а впоследствие бе продадена на „БНП Париба“.
Ирландия
Правителството в Дълбин национализира през 2009 г. двете най-големи кредитни институции в страната „Англо Айриш Банк“ и „Алайд Айлиш Банк“, които понесоха огромни загуби заради сриването на пазара на имотите. Операцията по спасяването на „Англо Айриш Банк“ премина през няколко етапа, които вестник „БАНКЕРЪ“ подробно описа. Първият бе през 2009-а, когато „Англо Айриш“ стана държавна собственост и бе обединена със закъсалата „Айриш нейшънуайд билдинг съсайъти“. Новата структура бе наречена „Айриш бенк ризълюшън корпорейшън“ (IBRC), а Ирландската централна банка я кредитира чрез програмата за спешна кредитна подкрепа (ELA).
Вторият етап настъпи година по-късно, когато Дъблин започна да преструктурира банковите активи на IBRC. Правителството гарантира на Ирландската централна банка, че заемите, които тя е отпуснала на IBRC, ще бъдат издължени. По тези книжа Дъблин превежда на IBRC по 3.1 млрд. евро годишно, което се равнява приблизително на 2% от БВП на Ирландия. Финансовото бреме се оказва непосилно и през 2011-а ирландският парламент приема закон, с който решава да започне процедура по ликвидация на IBRC, която продължава вече три години.
„Алайд Айриш Банк“ имаше по-добра съдба и продължава да работи на местния пазар като държавна банка.
Испания бе изправена
пред нелекия проблем да реши през 2010-а съдбата на една от най-големите спестовни институции в страната „Банкиа“. Създадена от сливането на няколко спестовни каси, тя се оказа едновременно пред капиталов и ликвиден проблем заради огромните (по размери) ипотечни кредити, които бе раздала. Общо те възлизаха на 51.2 млрд. евро и по този показател „Банкиа“ бе на първо място в Испания. Спасяването и оздравяването й премина през няколко етапа и отне близо шест години.
Първо, „Банкиа“ ползваше ликвидна подкрепа чрез рефинансиране от ЕЦБ. През 2010-а се наложи правителството в Мадрид да й окаже капиталова подкрепа, като наля в нея 11.8 млрд. евро и придоби 67% от капитала й. Последваха четири години на преструктуриране на активите на институцията, които в крайна сметка я направиха печеливша. И едва през пролетта на 2014-а държавата започна преговори за продажба на малки пакети от своите акции в „Банкиа“ на частни инвеститори. Историята на „Банкиа“ много ясно показва как протича един стандартен европейски процес по оздравяване на банка. Такъв, който осигурява и ликвидна, и капиталова подкрепа.
В случай че тези мерки не помогнат, се пристъпва към одържавяване. Следва преструктуриране и оздравяване и накрая приватизация.
Интересна е и историята на
литовската „Снорас банк“
През 2011-а правителството във Вилнюс национализира кредитната институция, която имаше сериозни проблеми със заемите, раздадени на различни компании, собственост на руски бизнесмени. В руските сайтове този акт бе оценен като истински грабеж от страна на литовската държава. Факт е обаче, че банката не бе в състояние да изпълнява своите ангажименти към кредиторите си, предимно европейски и американски финансови институции и инвестиционни фондове. Литовската държава се опита да оздрави банката, но под натиска на чуждестранните й кредитори през 2012-а бе принудена да я обяви в несъстоятелност, като осребряването на имуществото й продължава и до момента.
Примери за политиката на отделните европейски държави в ситуация на банкови кризи има много и разнообразни. През 2008-а например
австрийската частна банка „Констанция Приват Банк“
бе под угроза от неплатежоспособност. Тя получи подкрепата на пет австрийски банки – „Уникредит Банк Аустрия“ (Unicredit Bank Austria), „Ерсте груп“ (Erste Group), „Райфайзен Централбанк“ (Raiffeisen Zentralbank), „Йостерайхише Фолксбанкен“ (Osterreischiche Volksbanken) и „БАВАГ Постшпаркасе“ АД (BAWAG Postsparkasse). Петте австрийски банки учредяват специално дружество, което закупува акциите на „Констанция Приват Банк“ на символична цена. Същевременно петорката предоставя 400 млн. евро ликвидна подкрепа на придобитата от нея банка, за които гарант е австрийската държава. Австрийската национална банка също участва в спасителната операция с рефинансиране от 50 млн. евро. Операцията по оздравяването е успешна, защото шест години след нея въпросната банка продължава да работи.
През 2012-а самата „Йостерайхише Фолксбанкен“ попадна в кризисна ситуация заради огромните загуби, които буквално изяждаха капитала й. Без никакво колебание австрийското правителство инвестира 1 млрд. евро в кредитната институция и стана собственик на 49% от капитала й. И до момента то е най-големия акционер на въпросната банка, която е преструктурирана, оздравена и вече работи на печалба.
За шестте години от началото на кризата досега едва ли някой може да посочи пример, при който страна член на еврозоната да е предпочела да ликвидира банка от системно значение, преди да е приложила всички възможни мерки за нейното оздравяване. Както се вижда от дадените примери, има случаи, в които държавите наливат милиарди в закъсали кредитни институции и едва след като усилията им не са дали резултат, се взема решение за процедура по несъстоятелност. Единствено България може да се прочуе със своя уникален опит, ако се стигне дотам Корпоративна банка да бъде обявена в несъстоятелност, без да е положено каквото и да е реално усилие за нейното спасяване.
