Публичните здравни фондове, в това число и здравната каса, ресорното министерство и болниците, са платили 956 млн. лв. за лекарства с рецепта през 2013-а. За същия период българите са извадили от джоба си още 1.65 млрд. лв. за медикаменти. Това означава, че производителите, дистрибуторите, паралелните търговци и аптеките само в рамките на 12 месеца въртят над 2.62 млрд. лева. При този космически за нашите реалности оборот хич не е случайно, че всяко следващо правителство се опитва да стисне юздите на държавните контролни органи, които регулират лекарствения пазар. Вестник “БАНКЕРЪ” вече писа как Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, успял за една година да намали парите за лекарства със 7 млн. лв., без никакви мотиви бе ритуално обезглавен, а “кибиците” от Комисията по прозрачност бяха наградени с увеличение на щата за нищоправенето си. Сега дойде ред и на другия добре изпълняващ (поне временно) задълженията си “лекарствен ревизор” – Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Назначената за неин директор през юли 2014-а доц. Асена Стоименова се наслаждаваше на здравния оазис само 100 дни, преди да бъде понесена от поредната вълна на здравната буря.
В лекарствената агенция сега всичко е с краката нагоре – разхождат се ревизори, борят се лобита, говори се за чистки, а някои от висшите администратори вече си заминаха с еднопосочен билет. Директорът Стоименова обаче много хитро реши да предотврати
очертаващия се като фатален за нея
ход на събитията. Тя своевременно подаде сигнал до прокуратурата за скандални нарушения в работата на ведомствената дирекция “Контрол на лекарствените продукти”, преди да излязат резултатите от проверките на здравното ведомство и Министерския съвет. Стоименова намекна, че подчинените й служители са укривали данни от инспекциите, които извършват. По думите й ревизорите на агенцията работят по неясен график за надзор на пазара, в който се отбелязва само броят на извършените проверки, а не кой, кога, колко пъти и в кои градове е бил проверен.
“Ако за един месец инспекторите са направили 40 проверки, не става ясно дали са инспектирани само две аптеки по 20 пъти или 40 по веднъж. Не се знае дали проверените обекти са аптеки или търговци на едро. Започнаха да ми се поднасят административнонаказателни постановления без необходимото становище, без констативните протоколи, без възражения. Всичко това ме накара да се задълбоча в детайли в тези процеси. Установих по досиетата на въпросните служители, че са били свързани с определени структури”, каза доц. Стоименова.
За да се “задълбочим в детайлите” на тези процеси, трябва да върнем лентата с година и половина назад. През март 2013-а в Инспектората на Министерството на здравеопазването постъпи сигнал за конфликт на интереси именно срещу досегашната шефка на дирекция “Контрол на лекарствените продукти” в ИАЛ Людмила Ангелова. В него се твърдеше, че преди да оглави въпросната дирекция, Ангелова е била адвокат на свързаната с фармацевтичния бос Веселин Марешки фирма “Хигия”. Освен това е назначена на ръководната длъжност без задължителния конкурс. Засегнатите фармацевти посочиха, че Ангелова
целенасочено е подложила на масирани инспекции
предимно аптеки, продаващи на цени, по-ниски от тези на Марешки. Тогава с 40 проверки “се уреди” веригата “Феникс”, която има 40 аптеки. Техен обект в Монтана бе затворен, защото е с подвижна рампа, а съседният на Марешки, също с подвижна рампа, е бил проверен, но не и санкциониран. Необичайно засилен интерес към дейността им отчетоха и от варненските вериги “К- Крес” и “Манолови”. Ангелова бе обвинена, че назначава “свои хора” в лекарствената администрация. Но афишираната мащабна проверка по случая така и не постигна конкретен резултат.
“Новопостъпилите преди повече от година служители са били назначавани без ценз и опит в нарушение на Закона за държавния служител. Разполагам с четири доклада от одити на инспектората на Министерството на здравеопазването, в които са посочени тези нарушения и са дадени препоръки, които не са изпълнени. Виждала съм заповеди за освобождаването на въпросните чиновници, които не са им били връчени”, разкрива Стоименова.
На прицел на (все още) директора попаднаха и няколко скандални договора. Лекарствената агенция е плащала наем за помещение архив, но Стоименова установила, че такъв не съществува на посочения адрес, и контрактът е прекратен. Регулаторът е сключил договор с адвокатска кантора за 70 часа правно обслужване на цена 40 лв. на работен час, въпреки че той разполага с доста голям юридически отдел. Външна пиар агенция е обслужвала ИАЛ срещу 1600 лв. месечно напук на пресцентъра към здравното ведомство. Сключен е и договор за групова застраховка на 81 служители, при все че инспекторите, които проверяват обектите с медицински изделия и затова са длъжни да имат полица, са два пъти по-малко. Любопитното е , че нито един от дискусионните контракти не присъства в регистъра на Агенцията по обществени поръчки. Което вероятно значи, че публични конкурси не са били провеждани.
Асена Стоименова намери много елегантен начин
да се освободи от бламиращите работата й чиновници. С новия устройствен правилник за работата на агенцията, влязъл в сила от септември, бяха обединени две от дирекциите й. В резултат на реформата Людмила Ангелова и съмишлениците й бяха съкратени, а новата дирекция “Контрол на лекарствените продукти и медицинските изделия” временно е поверена на Кичка Тасева. От своя страна уволнените пуснаха жалби до президента Росен Плевнелиев, до Министерския съвет и до Министерството на здравеопазването, в които се твърди, че новото ръководство действа реваншистки. За разлика от друг път, инспекторатът на здравното министерство и колегите им от Министерския съвет светкавично се самосезираха и започнаха проверки. Стоименова обаче получи безпрецедентна подкрепа от цялата фармацевтична общност и от пациентските организации, което на този етап, изглежда, ще предотврати евентуални “удари под кръста”.
“Като представителни организации на участници в лекарственото снабдяване у нас изразяваме задоволството си от работата на Изпълнителната агенция по лекарствата в последните 100 дни след назначаването на новото ръководство”, се казва в съвместното писмо на Българския фармацевтичен съюз, ARPharM и БГФармА. “Настъпи времето длъжността на изпълнителния директор на ИАЛ да се заема само от магистър-фармацевт с достойнство и безупречна професионална репутация както у нас, така и в чужбина! Крайно време е Изпълнителната агенция по лекарствата да се превърне в независим държавен регулатор, еманципиран от конюнктурата на политическите боричкания”, декларираха от Националната аптечна камара.
“Преди доц. Стоименова да поеме управлението на ИАЛ, в тази сфера царяха безхаберие и безотговорност от страна на министерството. Получавахме редица сигнали за забавена регистрация на лекарства, заради което важни медикаменти не достигаха до пациентите и лечението им бе забавено”, изтъкнаха от сдружението на пациентски организации “Заедно с теб”.
Доколко регулаторът ще остане независим от лекарствените лобита в държавата и ще действа само в интерес на пациентите, предстои да разберем.
