Един култов шотландски коментатор казваше, че ако извънземни кацнат с летящата чиния на стадиона и изгледат мача между “Дъмфърмлин” и “Абърдийн”, в никакъв случай няма да разберат каква е целта на играта. “Зелените човечета” биха изпаднали в още по-конфузна ситуация, ако имат нещастието да наблюдават “продукцията” на българския национален тим по футбол. Единадесет души в бяло 90 минути подтичкват във всички посоки едновременно без видима цел. Ударите към противниковата врата липсват, топката отскача като във флипер между неориентирани защитници, единственото умение на халфовете е да подават назад, а нападателите се стресират от идеята да влязат в противниковото наказателно поле. Що се касае до вратарите – те се включват в играта само когато вадят кълбото от мрежата си. Безхаберието и безпомощността на разбитата команда на Любослав Пенев в двубоите срещу Хърватска и Норвегия върнаха футбола ни в мракобесническите времена от квалификациите за Евро 2012, когато за 8 мача вкарахме мизерните 3 гола и безапелационно “завоювахме” последното място. Ако перифразираме думите на националния треньор – “ютията пак залепна до дъното”.
От самия Пенев, или от неговия евентуален наследник, зависи най-много тя да бъде отлепена. Това може да стане по един-единствен начин – с тотално подмладяване на отбора. И за лаиците е очевидно, че сегашната селекция няма нито игрови, нито физически, нито “биткаджийски” качества, за да представлява страната ни на футболното поле. Правилния път на еволюцията ни показа една Норвегия, чиито 19-20-годишни футболисти са с доста ограничен потенциал, но, за разлика от нашите “куци старчета”, играят с хъс, непримиримост и много борбеност. Оправданията на Пенев от сорта “той не е титуляр в клуба си и затова не играе” вече са неуместни. Щом смъртната резерва в турския “Мерсин” Николай Михайлов може да ни пази в Осло, значи и за далеч по-талантливи момчета като Тодор Неделев, Симеон Славчев и Ивайло Чочев трябва да бъде направен компромис в името на бъдещите успехи.
Ако Пенев най-накрая изпълни обещанието си и заложи на младите, още за следващата евроквалификация с Малта можем да излезем с единадесеторка на средна възраст 21-22 години, която въобще няма да отстъпва по класа на сегашния тим. На вратата добре би стоял младежкият национал Георги Китанов, който е стабилен и постоянен в изявите си с фланелката на “Черно море”. До завръщането на Иван Иванов титулярната двойка централни защитници може да бъде съставена от Георги Терзиев и Александър Александров, които натрупаха ценен международен опит с “Лудогорец” в Шампионската лига. За този пост валидна опция са и “бебетата” от “Литекс” Антон Недялков и Пламен Гълъбов, също и съотборникът им Васил Божиков, които играят на ротационен принцип в тима на Красимир Балъков. Пак от “Литекс” могат да се вземат перспективни, но и вече доказали качествата си бекове – Илия Миланов и Страхил Попов.
Добри обещания за поста на дефанзивен халф дава 20-годишният младежки национал Кристиан Малинов от “Литекс”, който е неизменен титуляр и вече записа първия си гол с екипа на “оранжевите”. Играта може да се гради от дуото Славчев- Чочев, а по лявото крило Пенев може да използва Антон Карачанаков от ЦСКА, който поне е майстор на преките свободни удари. В халфовата линия ще ни свърши работа и Михаил Александров от “Лудогорец”. За атаката надежда за бърз прогрес дават Цветелин Чунчуков от “Ботев” (Пловдив) и Милчо Ангелов от “Литекс”, които играят и бележат в “А” група. Разбира се, към този “юношески” тим могат да се прибавят Станислав Дяков и Венцислав Христов, които единствени от сегашния отбор знаят защо излизат на терена. Ако Пенев смята, че в този си облик отборът ще бъде неконкурентоспособен, може да ходатайства за натурализирането на част от звездите на “Лудогорец”. Например Кайсара, Марселиньо и Абало имат всички качества, за да поведат младите напред към успехи в следващите световни квалификации.
