Г-н Василев, имате ли съмнения в представителната власт на консултанта ЕПИК по отношение на останалите акционери, каквито твърдения в тази насока направи БНБ? И защо ръководството й заявява, че ЕПИК не е представил никакъв план и варианти за оздравяване и преструктуриране на КТБ и ТБ "Виктория", след като Вие самият, като мажоритарен акционер, го правите вече неколкократно? Сигурно сте прочели съобщението на БНБ, в което се твърди, че австрийският фонд EPIC не е предоставил исканите от Централната банка документи, поради което не е допуснат до информация за КТБ, а това е задължително условие за започване на разговори за оздравяване на поставената под специален надзор кредитна институция?
– Отношението към EPIC от страна на Централната банка ясно разкрива фрапантната зависимост на нейното ръководство, и в частност на гуверньора й, от тези, които проведоха активното мероприятие по съсипването на банката. Смехотворни са жалките обяснения на БНБ, че EPIC не представлявал надлежно акционерите в КТБ. Банковият регулатор явно бързо забрави основното обвинение към банката относно нейния непрозрачен капитал – именно поради участието на Оманския фонд чрез своя люксембургска компания. Нелепите административни хватки, с които си служи Централната банка, целят да се държи консорциумът настрана, докато ликвидаторите не решат въпросите каква точно да е съдбата на банката и нейните активи.
В тази връзка не бива да се забравя и саможертвената инициатива на главния прокурор по преструктурирането на банката – начинание, което беше бързо изоставено впоследствие. Сходна метаморфоза претърпяха и действията на Централната банка, и то на няколко пъти от началото на „кризата". Последният пример е само отпреди няколко седмици. Тогава на среща с представители на EPIC, от БНБ декларираха пълна готовност за оздравяване на банката с обсъждане на конкретни параметри и стойности. Позицията на регулаторния орган обаче се преобърна за пореден път на 180 градуса, очевидно под диктовката на ликвидаторите, които поеха окончателен курс към фалиране на финансовата институция.
Бихте ли споделил какви са основните моменти в плана за оздравяване и преструктуриране? И какви според вас са реалистичните суми в подкрепа на банката, за които ЕПИК е упълномощен да преговаря?
– В основни линии планът предвижда възстановяване на капитала на банката на нивата от преди кризата чрез изкупуване на определен обем кредитни експозиции, които подлежат на съгласуване и уточняване с Централната банка. Идеята е да се върви към реинтегриране на провизии, вместо към директно увеличение на капитала (или поне в преобладаваща пропорция в полза на първия подход). Логиката на тази стратегия е обусловена както от очаквания обем на провизиите, така и от вероятното намаляване на обема на активите. Това във всички случаи ще направи т.нар. „левъридж" на съществуващия капитал спрямо активите напълно приемлив – от порядъка на 8-9 пъти. Обезпечаването на новите акционери, освен с придобиването на мажоритарния пакет акции на банката, ще стане и посредством верижно придобиване на финансирани от банката активи, които могат да бъдат запазени до тяхната окончателна продажба в полза на стратегически инвеститори.
Как според Вас ще реагира БНБ предвид заявената вече от финансовия министър Румен Порожанов готовност за изплащане на гарантираните влогове? Ще избърза с обявяването на банката в несъстоятелност или ще поеме ангажимент да я отвори и впоследствие (при определени условия) да предприеме конкретни стъпки за оздравяването й?
– Нека изчакаме решението на БНБ. Не бих се наел да гадая какво ще бъде то предвид всичко, на което се нагледахме досега. В действителност възможността за частично контролирано изплащане на влогове съществува и сега, имайки предвид, че ликвидната маса в банката би следвало да е в размер между 300 и 400 млн. лева. Въпрос на прочит на закона е и възможността за временно финансиране на банката от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за да може да се намали напрежението сред вложителите. Съмнително е обаче дали това е сред приоритетите на Централната банка.
Банковият регулатор същевременно трябва да отчита факта, че срещу страната вече има започнати наказателни процедури по повод поведението на БНБ в казуса с КТБ.
