Колко изборни бюлетини трябва да бъдат отпечатани в нарушение на правилата, за да има извършено престъпление по новия чл. 168а, ал. 1 от НК, който влезе в сила на 5 март т. г., заедно с новия Изборен кодекс? Това е само един от многото интересни въпроси, които се разискват в дисертацията на преподавателя по наказателно право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Николета Кузманова за наказателната защита на политическите права, с която тя наскоро защити докторска степен, отбелязва "Правен свят".
Става въпрос за създадения през 2014 г. нов състав на престъпление срещу избирателните права, който предвижда наказателна отговорност за отпечатване на бюлетини в нарушение на правилата. Съществено практическо значение за разгадаване на това престъпление има и разсъждението колко на брой трябва да са нерегламентирано отпечатаните бюлетини, за да е налице основание за ангажиране на наказателна отговорност. Според Кузманова, много е важно преценката по всеки конкретен случай да се прави на база на всички относими обстоятелства. Така нормата би имала адекватно приложение при съобразяване на вида избори, към които са съотносими съответните бюлетини. Иначе, предвид други текстове от НК със сходна формулировка, по които се използва множественото число, може да се окаже, че в случая престъпление е налице, дори когато е била отпечатана само една бюлетина в нарушение на правилата. А едва ли това е била целта на законодателя.
На 3 октомври 2014 г., точно два дни преди деня на парламентарните избори, в ЮФ на СУ се проведе публична защита на дисертация с изключително актуалната, дори злободневна тема "Наказателноправна защита на политическите права на гражданите", с което Николета Кузманова придоби научна степен доктор, присъдена й от авторитетно жури с председател проф. д-р Пламен Панайотов и членове – проф. Лазар Груев (научен ръководител), проф. д-р Момяна Гунева, проф. д-р Румен Владимиров и доц. д-р Бойка Чернева. И петимата единодушно гласуваха за присъждане на докторската степен на Кузманова, с много ласкателни рецензии и становища.
Изследването на Кузманова съдържа анализ на престъпленията по действащия Наказателен кодекс, с които се засяга нормалното упражняване на всички политически права – избирателното право, правото на мнение (като "право – майка", което обединява свободата на словото, свободата на печата и правото на информация), правото на събрания, митинги и манифестации, правото на политическо сдружаване и правото на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
Стремежът да се отговори със законова промяна в НК на сериозния проблем с купуването и продаването на гласове е довел до очевиден дисбаланс в наказателноправната уредба в този раздел на НК – "Престъпления против политическите права на гражданите", прави заключение Николета Кузманова. В резултат на множеството промени в НК, все в частта за престъпленията против избиретелното право, тази материя е прекомерно развита за сметка на уредбата на престъпленията срещу другите политически права. В относително кратък период от време – от 2006 до 2009 г., са създадени няколко нови състави на престъпления против избирателното право – купуване на гласове (чл.167, ал.2 от НК), свързани с него престъпления (чл.167, ал.3 и 4), продаване на гласове (чл.167а). Тази тенденция се проявява и при допълненията на НК през март 2014 г. А ефектът от тази законодателната динамика е, че близо 2/3 от престъпленията в тази част на НК са съотносими само към избирателното право.
Ако се проследи историческото развитие на наказателноправната защита на избирателното право, ще се види, че актуалните състави на тези престъпления, създадени през последните години в действащия НК, включително цитираните вече допълнения през 2014 г., показват удивително сходство със съставите на същия вид престъпления, съдържащи се Наказателния закон от 1896 г. Значението на избирателните права в каталога на политическите права едва ли би могло да бъде оспорено. В същото време подчертаването на това значение по избрания от законодателя начин, създава впечатление за известно "неглижиране" на другите политически права на гражданите. В същия контекст се включват и допълненията на НК от 2014 г. относно защитата със средствата на наказателното право на нормалното участие на гражданите само в една от формите на пряка демокрация – референдум, и пълна липса на уредба, която да дава защита на нормалното участие на гражданите в другите форми на пряка демокрация.
В изследването се прави и извод, че въпреки създаването и усъвършенстването на специалното законодателство извън НК, което има отношение към правилата за упражняване на всяко едно политическо право, законодателят не развива механизма за защита на нормалното им упражняване чрез създаване на състави на административни нарушения. Дори напротив – изразява непротиворечиво воля защитата на тези права да се осъществява преимуществено със средствата на наказателното право, доколкото в специалните закони, които уреждат реда за упражняването на съответното политическо право, липсват състави на административни нарушения, свързани със засягане на нормалното упражняване на това право.
Любопитен е анализът, който се прави в дисертацията на бюлетината за гласуване на избори от гледна точка на наказателното право – застъпва се тезата, че по същество тя има характеристиката на копие на документ, тъй като съдържанието ѝ е идентично със съдържанието на листите с кандидати/кандидат за съответния вид избори. Въз основа на тази теза се разглеждат и възможните варианти за приложими състави на престъпление при различни хипотези – документно престъпление (напр. ако бюлетините са отпечатани от лице, което няма такова право) или престъпление против избирателните права на гражданите (ако истински бюлетини са във фактическата власт на лице, което няма правото да упражнява, напр. лицето не е член на избирателна комисия) или съвкупност от такива престъпления. Тази характеристика не се отнася за бюлетината за референдум, тъй като нейното съдържание е различно от това на бюлетините за избори, уточнява Николета Кузманова.
