Г-н Петков, защо решихте да инвестирате в "Провиотик"?
– "Провиотик" е може би единственият български продукт, който се продава с огромен успех на легендарното 5-о авеню в Манхатън. Пътят ни до там беше прелюбопитен. Мои приятели от Харвард решиха да вложат 50 млн. евро във верига от магазинчета за фрешове, наречена Juice Press. Първоначално смятах, че това е най-глупавият бизнес в света – да продаваш за 12 долара изцедени сокчета с разни биосъставки като лимонена трева, магданоз и келп водорасли. Но идеята се оказа хитова. Соковете са скъпи, но и здравословни – не са пастьоризирани, нямат консерванти и се предлагат само на най-добрите нюйоркски локации. Клиенти са предимно "акулите" от Уолстрийт, холивудски звезди като Аштън Къчър, както и топмодели. Проблемът е, че дори най-малкият гаф може да съсипе подобен бизнес за един ден. Една биофирма фалира, тъй като фрешовете им се оказаха заразени с ешерихия коли и клиенти ги осъдиха за 17 млн. долара. За да избегне подобна развръзка, собственикът Маркъс Антеби се обърна към мен с особена молба. Той искаше да измисля начин хем да добавя стойност към продукта им, хем той да остане 100% натурален и здравословен.
И Вие успяхте да разрешите невъзможна дилема…
– Нямах идея откъде да започна, но се сетих за приятелите ми от българските "Генезис Лаборатории". Те произвеждат закваски за кисело мляко, главно за износ, от които се правят 2 млн. т продукти. Оттам ми казаха, че разполагат с около 300 щама от бактерията "лактобацилус булгарикус", като един от тях е изолиран от кокиче. Интересното е, че навремето българите са използвали за закваска цвят от растенията, който са потапяли в топлото мляко. "Генезис" уточниха, че този щам е много силен и е изпробван успешно срещу бактерията, предизвикваща язва. Веднага го занесохме за изследвания при проф. Иван Митов в столичния Медицински университет, както и в БАН. Тествахме го срещу ешерихия коли и салмонела, които са двата основни патогена в храните. Оказа се, че нашият "булгарикус" изби бактериите на 100% като дезинфектант. Веднага се обадих в Манхатън, че съм намерил отговор на задачката. Освен това открихме, че тази бактерия расте в зеленчуков сок дори по-добре, отколкото в млякото.
Трудно ли бе да лицензирате откритието си в САЩ?
– Направихме нови тестове в Тексас, които потвърдиха резултатите. Но и това не бе достатъчно. Тогава отидох в Harvard Medical School при най-добрия професор по патогенни бактерии там Андрю Ондърдонк. Той ми каза, че по 60 души чукат на вратата му на ден, но ще работи по проекта, тъй като бактерията е "булгарикус", а една от най-добрите лаборантки в екипа му от 205 души е българка. Харвард е сред най-големите брандове, който не може да се купи, и всички искат емблемата му върху продукта си. Тествахме цяла година бактерията и установихме, че нашият "булгарикус" не само унищожава салмонелата и ешерихия коли, но и е много ефикасен срещу страшната листерия, от която умират 18% от болните дори след употреба на антибиотик. Освен това бактерията елиминира стафилококовите бактерии, от които страдат почти половината малки деца. Тогава пък се притеснихме дали не е прекалено силна и я пробвахме срещу 18 "добри" бактерии, живеещи в червата. Не ги докосна. Професорът беше удивен от резултатите и разбрахме, че имаме много по-ценен продукт от консервант за сокове.
Бихте ли обяснили начина на действие на този "булгарикус"?
– Той синтезира много силен протеин, който атакува мембраните на "лошите" бактерии, пробива ги и ги унищожава. Много агресивен е в борбата за храна, но в същото време разпознава сходната структура на "братските" му бактерии и не ги закача. Бъдещето на проекта е да изолираме самия протеин и да го направим като селективен антибиотик, което е много трудно, а инвестицията ще бъде над 5 млн. евро само за задължителните лицензи. Затова засега го предлагаме като пробиотик в Манхатън.
Как пробихте при огромната конкуренция в пазара на хранителни добавки в САЩ?
– Показахме на американците множеството си предимства. Първото е, че бактерията расте на зеленчуков сок. Съответно тя няма алерген, за разлика от другите пробиотици, в които има или соя, или глутен, или лактоза. Второто е, че почти всички полезни бактерии в пробиотиците са изолирани от нашето тяло – предимно от устата или от червата. Проблемът е, че при увеличена концентрация някои от тях се съчетават чудесно с бактерията, предизвикваща кариес, и развалят зъбите ви. А нашият "булгарикус" не може да живее в устната кухина. Нашият производствен процес е много прост – изолира се бактерията от кокичето, изцежда се зеленчуковият сок, вкарва се във ферментора, където на – 40 градуса се изтегля влагата и продуктът е готов. Всички останали използват някакви химикали, за да пълнят по-добре капсулите или за трайност, а при нас тази роля изпълняват фибрите на зеленчуковия сок. Освен това бактерията ни има над стогодишна история. "Лактобацилус булгарикус" е изолирана от д-р Стамен Григоров, а откритието е потвърдено от микробиолога Иля Мечников, който работи в авторитетния институт "Луи Пастьор" в Париж. Мечников заключава, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумацията на кисело мляко. През 1912-а "Ню Йорк Таймс" публикува статия за първия пробиотик, открит по време на изследване на необичайното дълголетие на жителите от планинско селище в България. По това време у нас броят на столетниците е бил шест пъти по-голям от този в развите страни в Западна Европа и САЩ. Тоест имаме над 100 години история на употреба без каквито и да било странични ефекти.
Каква беше инвестицията Ви в продукта и възвръща ли се тя?
– За разлика от конкурентите ни, ние инвестирахме много повече – стотици хиляди долари, в научни изследвания, а не в маркетинг. Продаваме най-много бутилки от соковете на локация в сравнение с конкурентите ни. Към момента изнасяме около 150 килограма чиста бактерия на месец. Част от тях отиват в соковете, като това се равнява на около 600 000 капсули, или към 20 хиляди флакона от добавката. Това е сериозно количество. Държим най-високата пазарна цена от 40 долара за флакон. Сега целта ни е да стъпим на канадския пазар и в конкурентните западноевропейски страни като Англия, Германия и Франция. В друга перспектива ще търсим Япония. Наложихме се над всякакви "магически прахчета" от Китай, Индия, Пакистан и къде ли не. Дано да има повече подобни "български истории".
Предлагате ли "Провиотик" в България?
– Вече е наличен в около 300 аптеки, а до края на месеца ще го продаваме навсякъде. У нас предлагаме опаковки от 10 капсули на цена малко над 15 лева. Планираме да пуснем "Провиотик" във вид на сашета за бебетата и малките деца.
Кирил Петков е роден на 17 април 1980 година. Завършил е финанси във Ванкувър, както и магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет. Специализирал е развитие на клъстерни стратегии при авторитетния професор Майкъл Портър. Работил е като валутен дилър и мениджър "Корпоративно развитие" в "Макайн Груп" – 6-милиардна компания, която инвестира и управлява мащабни производствени проекти в Северна Америка и Европа. Кирил Петков е съосновател на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност, афилииран с Харвардския и Софийския университет, където води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността. Управител е на Българската компания за развитие (BDC), както и на инвестиционни проекти в областта на мултидисциплинарните и високотехнологични иновации в България. Женен, с три деца.
