Броени дни преди провеждането на насрочените за 26 октомври предсрочни парламентарни избори в Украйна и настъплението на мразовитото време газовите “совалки” между Брюксел, Киев и Москва станаха по-интензивни. Европейските лидери искат да гарантират стабилни доставки на газ през зимните месеци и да избегнат повторението на газовите кризи от 2006-а и 2009-а. Украйнското правителство гори от желание да се докаже като надежден транзитен партньор и обещава да не отклонява гориво за собствени нужди. Руският президент Владимир Путин си иска забавените плащания за вече консумирания газ от Киев и се стреми да не допусне украинската война да се превърне в замразен конфликт подобно на Приднестровието (откъсната част от Молдова) и Южна Осетия и Абхазия (двата сепаратистки района в Грузия). И в трите области има руски войски.
Поредната размяна на мнения за разрешаване на конфликта в Източна Украйна се случи в Милано на 17 октомври по време на десетата среща на лидери от Азия и Европа (ASEM) под председателството на ръководителя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. На нея Путин разговаря с украинския си колега Петро Порошенко. В ексклузивно интервю на отговорния редактор на “Юроактив” – Георги Готев, с посланика на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов руският дипломат демонстрира оригинален прочит на събитията в Милано. Чижов пояснява, че “в действителност това не е била една-единствена среща, а поредица от сбирки в различни формати: кръгли маси с различни диаметри, правоъгълни маси или просто празни канапета”. А на съвещанието във формат “работна закуска” никой от присъстващите не се е хранил. Имало е и разговор при закрити врата по т. нар. нормандски формат, в който са участвали четирима лидери: президентите на Русия, Украйна и Франция и канцлерът на Германия. Според Чижов дискусиите са били положителни в смисъл, че са се съсредоточили върху намирането на политическо решение на украинската криза, без да премахнат различията между страните, и че всички са били съгласни, че няма военно решение на конфликта.
По отношение на газовите доставки преговорите, които продължиха в Брюксел на 21 октомври между руския министър на енергетиката Александър Новак, украинския му колега Юри Продан и еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер, единственото конкретно постижение е договорената временна цена за газ за Украйна от 385 щ. долара за хиляда куб. м газ до края на март 2015-а. Самите газови доставки, които Москва прекрати през юни, ще бъдат подновени, ако до края на месеца бъдат преведени 3.1 млрд. щ. долара закъснели плащания за ноември и декември 2013-а и за второто тримесечие на 2014-а – сума, която не подлежи на оспорване. Освен нея руснаците искат до края на годината да получат авансово 1.6 млрд. долара за газа, който ще изпратят на украинците до края на март. Единственият проблем е, че Киев няма пари и трябва да ги поиска от западните си партньори, от МВФ или от други източници. Което принуди госпожа Меркел да агитира европейските си партньори да помогнат на Украйна, вероятно чрез мостов заем. На което твърдо се противопостави премиерът на Словакия Роберт Фицо. Възможно е и предоставянето на гаранции от “първокласен” европейски кредитор.
Руският президент подчерта миналата седмица, че количеството на газовите доставки за Европа ще бъде намалено, ако украинското правителство се опита да отклони гориво. Паричните претенции на руския монополист “Газпром” пък са за 5.3 млрд. щ. долара – число, което Киев оспорва в Арбитражния съд в Стокхолм.
Междувременно Украйна се подготвя за предсрочните парламентарни избори на 26 октомври, които трябва да изчистят от властта привържениците на прогонения президент Виктор Янукович и да гарантират прозападната ориентация на страната. На “състезанието” ще се явят 29 партии и коалиции, които ще трябва да попълнят половината (225) места от местния парламент – “Върховната рада”, ако прескочат 5-процентната изборна бариера. В партийните листи са включени 3114 кандидати. За другите места ще се борят представители на едномандатните райони, но бройката им ще бъде редуцирана от 225 на 199 заради продължаващите сражения в Югоизточна Украйна и анексирането на Крим от Русия. Поради това от Източен Донецк и Луганск отпадат 14 района, а от Крим – 12. За тези 199 места претендират 3556 души.
Основните партии са блокът на Порошенко, съставен от президентската “Партия на солидарността” и водената от Витали Кличко политическа сила “Удар”, “Баткившчина” на бившия украински премиер Юлия Тимошенко, “Радикалната партия” на Олег Ляшко, “Народният фронт” на сегашния премиер Арсений Яценюк, “Силна Украйна” на бившия първи вицепремиер Сергей Тигипко и Комунистическата партия на Петро Симоненко.
Според “Прозрачност без граници” един от всеки десет кандидати за парламента от всички партии е заподозрян в корупция под някаква форма.
На съвещанието си на 20 октомври Централната изборна комисия е регистрирала 2321 наблюдатели, включително и 304 представители на 21 чужди държави (сред тях 19 от Полша, 19 от Унгария, 16 от Литва, по четирима от Обединеното кралство и Казахстан, трима от Турция и един от Холандия) и 2017 от 20 международни организации.
Порошенко се надява в рамките на един месец след изборите партията му да подпише коалиционно споразумение, с което да си гарантира парламентарно мнозинство от 300 депутати, за да проведе всички обещани реформи.
Донецк и Луганск, които получиха специален статут за самоуправление, ще проведат избори за парламент на 2 ноември, а не на специално определената за тях дата 7 декември.













