Проф. Вацлав Пачес e председател на надзорния съвет на CEZ, a.s.. Избиран е за заместник-председател на Чешката академия на науките и е ръководил две независими правителствени енергийни комисии, които са анализирали състоянието на чешкия енергиен сектор и са разработвали концепция за неговото развитие.
Проф. Пачес, силно дискусионен въпрос в ЕС сега е как да се формира енергийният микс, така че да се гарантират сигурност на доставките, по-малко ефекти върху климата и в същото време цените да са достъпни за потребителите. Каква е позицията на ЧЕЗ по този въпрос?
– Проблемът е в това, че в момента никой не знае каква ще бъде глобалната политическа ситуация. Знаем, че сме зависими от доставките от изток на основни източници, като не говоря само за Русия, ами и за арабските държави. Едно отговорно правителство трябва да осигури на обществото достатъчно достъпна и относително евтина енергия. Трябва правителството да осигури външна и вътрешна сигурност, достатъчно количество вода, храна и енергия. Това е основно задължение и сега е необходимо правителството да вземе решение трябва ли държавата да приеме идеята, че в бъдеще ще спадне потреблението на електроенергия и няма да му се налага да изгражда допълнителни мощности. И дали спирането на въглищните ТЕЦ-ове и на АЕЦ "Дуковани" ще бъде заместено от реализираните икономии на енергия.
Другият вариант е тези намаления на консумацията да не бъдат достатъчни и да се получи дефицит на ток след спирането на базовите мощности през 2040 година. В такъв случай съществуват само две възможности – изведените мощности да се заместят с ВЕИ централи или с атомна енергия.
– За съжаление Чехия не е в ситуация, в която климатичните условия да позволяват произведената енергия от ВЕИ да бъде достатъчна за заместване на изведените мощности. При нас не духа толкова вятър, водният ни потенциал е почти изцяло изчерпан, а слънцегреенето е сравнително малко. От възобновяемите източници остава единствено производството на биомаса, но нашите изчисления показват, че тази енергия няма да може да замести извеждането на мощностите.
Развитието на ВЕИ създава проблем на пазарите, дори Германия, която определено поставя възобновяемата енергия в центъра на енергийната си политика, признава, че има проблеми с балансирането на пазара. Вие как виждате развитието на чешката енергетика в контекста на европейските регулации – наскоро издадохте книга по този въпрос?
– В книгата си "Перспективи на чешката енергетика – настояще и бъдеще" ние анализираме ситуацията и достигнахме до заключението, че за Чехия има две възможности. Едната е Европа да изгради една единна стратегия и там, където е най-ефективно да се произвежда определен вид енергия, там тя да се произвежда за цяла Европа. Така например вятърна електроенергия може да има в Северно море, а слънчевите централи да са в южните държави като Италия и Северна Африка. Произведената на тези места ВЕИ енергия трябва да се пренася на местата, където не е изгодно да се произвежда такава.
Ако ЕС не приеме някакви ангажиращи решения в този аспект, то в такъв случай всяка държава трябва да си осигури обезпечаването на енергията сама занапред и по най-ефективния за нея начин.
Едно от важните предизвикателства в ЕС е развитието на инфраструктурата, особено тази за разпределение. Говори се за изграждане на умни мрежи, които да помогнат за балансирането на системата. Как гледате на това в Чехия и може ли то да се случи с притискане на цените на електроенергията?
– В Чехия имаме голям проблем – това е преносът на електрическа енергия от Северна Германия към южната й част и към Австрия. Основните далекопроводи минават през Чехия. В същото време чешката мрежа е много натоварена, което води до спиране на захранването (blackout). Ние сме застрашени доста от тях. Именно заради това изграждането на система от умни мрежи е една от най-важните задачи за цялостната енергийна концепция на Европа. Привърженик съм на цялостната енергийна политика за ЕС, тъй като разделянето на отделни държави, от една страна, е скъпо, а от друга страна, не е безопасно. Знаем какво стана, когато спряха доставките на руски газ за Европа.
Когато Чешката република председателстваше ЕС, премиер на страната бе Тополанек. Тогава много му обяснявах, че енергетиката трябва да бъде флагман на икономиката. Той бе съгласен с това, но имаше други политици, които искаха други неща. След това обаче чешкото правителство падна и всичко се загуби. Тогава можеше да се стартира дискусия и Европа сега можеше да бъде много по-напред.
В момента много европейски компании отчитат сериозни затруднения в дейността си и огромни дефицити. Какво е състоянието на ЧЕЗ?
– ЧЕЗ, на фона на проблемите на много от големите енергийни дружества, стои добре. Причината е консервативната политика на компанията. Въпреки че чуждестранни придобивания, както бе в Албания, ни създадоха известни проблеми, ЧЕЗ е в ситуация, в която може да инвестира още пари в разумни проекти. И аз смятам, че под разумни проекти не се разбира производството на електроенергия, а се разбира по-скоро развитието на услуги.
След като се договорихте с Албания, накъде ще продължи ЧЕЗ занапред?
– С Албания беше проблем, понеже страната не е член на ЕС. Нейните закони, от една страна, са нечетими, а и бяха променяни целенасочено. Доколкото ми е известно, на последните си заседания албанското правителство искаше ЧЕЗ да остане в страната в крайна сметка. Обаче управителният ни съвет, след придобития опит в Албания, реши, че при всички случаи ще се изтегли оттам. Това струваше на ЧЕЗ много пари и това бе предприятие на загуба.
В момента компанията ни има определени опасения за България. Тук вече имаше опасност да се отнеме лицензът на компанията и, доколкото съм информиран, отново се подновяват атаките срещу компанията.
Предимството на България е, че е част от ЕС. Тоест това е надеждна държава от гледна точка на промените в законодателството, които трябва да са съвместими с европейските правила. От друга страна, зная, че ЧЕЗ и други дружества са били заложници на политиците, но смятам, че това е преходно и ескалира около изборите. Аз твърдо вярвам, че е в интерес на България, на Чехия и на ЧЕЗ компанията да остане тук, въпреки че това не е изгодно в момента за нея.
