Със старта на 43-ото Народно събрание политиците очертаха няколко основни приоритета, върху които от думите им излезе, че ще работят едва ли не денонощно и неуморно по тях.
Акцентът основно падна върху връщането на общественото доверие в парламента и държавните институции, за да се възстанови политическата стабилност у нас, а от там и бизнес климата, действия по казуса „Корпоративна търговска банка“, избор на нов Управителен съвет на БНБ и усилено партньорство с Брюксел, за да може евросредствата отново да потекат като благотворна река за българската икономика и още и още..
Встъпителните си слова обаче Ивайло Калфин от АБВ, Валери Симеонов от „Патриотичния фронт“ и Румен Йончев от „Бълария без ценузра“ (ББЦ), чиято парламентарна група се казва „Български демократичен център” загатнаха, че страната ни има нужда и от дългосрочна демографска стратегия.
Еврика!
Подобни изказвания въобще не са нови, но е хубаво, че още в началото на парламента почти половината (три от осемте) партии в него декларираха от трибуната на Народното събрание, че са готови да работят върху подобни политики. А това без съмнение е наложително при положение, че раждаемостта е ниска, смъртността по-висока, а естественият прираст години наред отрицателен. В допълнение (само)убийството и погиването на нацията върви и с емиграцията, с която всяка година хиляди българи напускат страната, за да търсят по-добро препитание и живот зад граница.
На България не й трябват слаби хора, беше казал преди време покойният Джоко Росич. Може и така да е, но миграцията поражда редица проблеми, част от които са липсата на работна ръка и специалисти в определени сектори, като лекари например, които предпочитат да заминат за Обединеното кралство или Германия. А това несъмнено рефлектира в негативен план в редица сектори и пенсионната система е един от тях.
Именно поради тази причина в кабинета „Орешарски“ бившият министър на социалната политика Хасан Адемов от ДПС предложи проблемът с демографската криза у нас да се институционализира. И също така поде инициативата да се изготвя оценка за отражението, което би оказало приемането на всеки един законопроект върху демографския проблем.
„Това е хоризонтална политика и тя не може да бъде решена нито с правителствено решение, нито може да бъде решена с един закон. Става въпрос за много мерки. Предният кабинет създаде институционалната рамка и оттам нататък зависи от следващото правителство какво ще прави“, каза за „БАНКЕРЪ“ бившият социален министър Адемов. Той определи, че въпросът относно демографската криза е политиката на политиките и е най-важна за България, предвид отрицателния приръст, и бързите темпове, с които застарява нацията. И допълни, че когато постъпят конкретни законопроекти ДПС ще вземе отношение, за да бъде взето най-доброто решение.
Председателят на парламентарната група на АБВ Ивайло Калфин бе лаконичен. „За нас демографската криза не е само раждаемост и смъртност, но е обвързана и с образование, здравеопазване, доходи и въобще качеството на живот“, заяви за „БАНКЕРЪ“ в кулоарите на парламента бившият евродепутат. И зададе риторичния въпрос какво е демографията за България, след като повечето хора у нас заминават за чужбина.
Съпредседателят на „Патриотичния фронт“ Валери Симеонов нееднократно е споделял, че демографската криза е един от сериозните проблеми за страната, като го повтори и от трибуната на Народното събрание. Едно от предложенията на патриотите е семейните помощи да се отпускат до второто дете. На консултациите с ГЕРБ обаче те постигнаха договорката това да става до третото родено дете.
Мнозина биха повдигнали вежди и биха попитали как така с подобни сравнително рестриктивни мерки една или друга партия би могла да бори демографската криза? Трудно, но поне би имала ограничителен характер предвид, че в някои етноси необразовани 16-17-годишни девойки раждат деца, с което препечелват от социални помощи, за да си осигурят доходи, с които да живеят.
Репортер на „БАНКЕРЪ“ попита Томислав Дончев от ГЕРБ какви конкретни политики има партията на Бойко Борисов за борбата с демографската криза. Отговорът бе, че в програмата има няколко сериозни текста по този въпрос.
В глава „Социална политика“ дълга четири страници един от методите, който фигурира е именно отпускането на помощ за тридетните семейства. В друга част от програмата пише:“България се нуждае от преосмисляне на социалната политика. Тя трябва да се фокусира не върху интензитета на подпомагане, а върху поддържане качеството на човешкия капитал, справяне с бедността, преодоляването на негативните демографски процеси“. Което в превод по-надолу в програмата означава повишаване на доходите и заетостта, които са в пряк резултат от работещата икономика.
В сектор „Здравеопазване“ е записано, че трябва да бъдат проведени активни мерки за преодоляване на демографската криза и увеличаване на средствата за укрепване на репродуктивното здраве. А в по-дълготраен етап до 2030 г. трябва да бъде подобрена демографската картина в страната и справянето с процесите на урбанизацията.
Според Румен Йончев, лидер на ЗНС и част от „ББЦ“ има едно генерално решение за въпроса с топенето на населението в страната и това е отварянето на нови работни места. „Докато в България няма какво хората да работят и как да се препитават, няма да решим нито демографския, нито социалния проблем, нито този с бедността. Продължаваме да казваме, че решението не е само да намерим препитание на безработните, но и да се върнат част от българите в чужбина, защото там изнесохме над два млн. души. Ако те не се върнат, този проблем няма как да бъде решен“, каза за БАНКЕРЪ Йончев.
И допълни, че парламентаристите от ББЦ са готови да предложат законопроект за образованата раждаемост, според който размерът на помощите ще зависи от това колко образовани са родителите. „Мотив за това е, че децата родени в необразована среда възпроизвеждат модел на мизерията и отвратителното съществуване, в което живее не малка част от обществото“, добави лидерът на ЗНС.
Очевидно е, че част от политическия елит осъзна колко важен е този въпрос. Срамното обаче е, че той бе повдигнат не от големите формациите, а от малките с умерен патриотичен дух. Защото, ако чакаме модерният патриотизъм за какъвто призова при откриването на Народното събрание Росен Плевнелиев да реши този въпрос.. до тогава населението на страната съвсем ще оредее.
