На лов за червени през октомври

Стра­хът от Ру­сия, ко­я­то след края на сту­де­на­та вой­на от­но­во за­я­вя­ва пра­во­то си на до­ми­ни­ра­ща си­ла в Бал­тийс­ко мо­ре, при­нуж­да­ва дър­жа­ви­те от ре­ги­о­на да пре­ос­мис­лят от­б­ра­ни­тел­на­та си мощ, да уве­ли­чат раз­хо­ди­те за на­ци­о­нал­на от­б­ра­на и да на­ма­лят учас­ти­е­то си в зад­г­ра­нич­ни ми­сии под ръ­ко­вод­с­т­во­то на ООН или на Ща­ти­те. Без­п­лод­но­то из­дир­ва­не на пред­по­ла­га­е­ма­та рус­ка под­вод­ни­ца от швед­с­ки­те во­ен­ни, ко­е­то мес­т­ни­те хо­ра на­ре­ко­ха “На лов за чер­ве­ни­те през ок­том­в­ри” (по ана­ло­гия с фил­ма “На лов за чер­ве­ния ок­том­в­ри”), и рус­ки­те на­ру­ше­ния на въз­душ­но­то прос­т­ран­с­т­во се оп­ре­де­лят ка­то еле­мен­ти на т. нар. хиб­рид­на вой­на. При нея стра­хът и про­па­ган­да­та се из­пол­з­ват, за да дър­жат дър­жав­ни­те ръ­ко­вод­с­т­ва на нок­ти.

“То­ва е но­во­то нор­мал­но по­ло­же­ние”, ко­мен­ти­ра рас­тя­ща­та во­ен­на ак­тив­ност на рус­на­ци­те Ан­на Вийс­лан­дер – за­мес­т­ник-ди­рек­тор на швед­с­кия Ин­с­ти­тут по меж­ду­на­род­ни от­но­ше­ния. По ду­ми­те и тряб­ва да се по­ви­ши го­тов­ност­та за от­го­вор на пред­по­ла­га­е­ми­те те­ри­то­ри­ал­ни на­ру­ше­ния. По­ве­че­то стра­ни от се­ве­ро­за­пад­ния рус­ки фланг, про­во­ки­ра­ни от кри­за­та в Ук­рай­на и връ­ща­не­то на Крим ка­то рус­ко вла­де­ние, пла­ни­рат по-го­ле­ми раз­хо­ди за от­б­ра­на, ко­и­то да ком­пен­си­рат рез­кия им спад през пос­лед­ни­те го­ди­ни.

По све­де­ния на аген­ция “Блум­бърг” бал­тийс­ки­те дър­жа­ви имат са­мо един ра­бо­тещ танк – съ­вет­с­ки­ят Т-55 от 1955-а, кой­то е в Ри­га. Ед­но­сед­мич­но­то швед­с­ко из­дир­ва­не на под­вод­ни­ца­та в Бал­тийс­ко мо­ре пък е би­ло зат­руд­не­но от про­даж­ба­та или бра­ку­ва­не­то през 2008-а на спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те хе­ли­коп­те­ри про­тив под­вод­ни бой­ни обек­ти. Бю­дже­тът за от­б­ра­на на Шве­ция се е свил от 3% от БВП през 1980-а на 1.2% през ми­на­ла­та го­ди­на.

По­ви­ше­ни­е­то на раз­хо­ди­те за на­ци­о­нал­на от­б­ра­на ос­та­вя мал­ко сред­с­т­ва за зад­г­ра­нич­ни ми­сии. За­ра­ди то­ва пре­ми­е­рът на Нор­ве­гия Ер­на Сол­берг ня­ма да пос­лед­ва Да­ния и да из­п­ра­ти бой­ни са­мо­ле­ти F-16 в по­мощ на щат­с­ки­те въз­душ­ни уда­ри сре­щу “Ис­лям­с­ка дър­жа­ва”. Швед­с­ки­ят вън­шен ми­нис­тър Мар­гот Вал­с­т­рьом пък ко­мен­ти­ра, че но­во­то швед­с­ко ле­во­цен­т­рис­т­ко пра­ви­тел­с­т­во не из­пит­ва осо­бен ен­ту­си­а­зъм да ра­бо­ти с НА­ТО. (бел. ред. – Шве­ция и Фин­лан­дия не са чле­но­ве на во­ен­ния блок, за раз­ли­ка от Да­ния, Нор­ве­гия, Ис­лан­дия, Лит­ва, Лат­вия и Ес­то­ния). Гос­по­жа Вал­с­т­рьом обе­ща Сток­холм да про­дъл­жи да по­ма­га на войс­ки­те и на ми­си­и­те на ООН, но пре­дуп­ре­ди, че стра­на­та й не раз­по­ла­га с не­ог­ра­ни­че­ни фи­нан­со­ви ре­сур­си. За­вър­ши­ли­ят с не­ус­пех “лов” на чуж­дес­т­ран­на­та под­вод­ни­ца оба­че е ак­ти­ви­зи­рал под­к­ре­па­та на шве­ди­те за член­с­т­во в НА­ТО. Про­ве­де­но­то през уи­кен­да про­уч­ва­не на об­щес­т­ве­но­то мне­ние по­каз­ва, че 37% от ан­ке­ти­ра­ни­те са се обя­ви­ли за вли­за­не на Шве­ция във во­ен­ния али­анс, а 36% са би­ли про­тив. Са­мо пет ме­се­ца по-ра­но съ­от­но­ше­ни­е­то е би­ло 28 сре­щу 56 про­цен­та.

Во­ен­ни ек­с­пер­ти по­до­зи­рат, че рус­ки­ят пре­зи­дент Вла­ди­мир Пу­тин ще из­пол­з­ва мал­ки­те скан­ди­нав­с­ки и бал­тийс­ки дър­жа­ви ка­то тес­тов по­ли­гон за един­с­т­во­то на ръ­ко­во­де­ния от САЩ во­е­нен али­анс, до­кол­ко­то всич­ки чле­но­ве на НА­ТО са за­дъл­же­ни да тре­ти­рат ата­ка­та сре­щу все­ки от тях ка­то на­па­де­ние сре­щу це­лия блок. И въп­ре­ки че ни­кой не до­пус­ка, че Мос­к­ва би дръз­на­ла да без­по­кои ня­коя бал­тийс­ка стра­на или Пол­ша или дру­га дър­жа­ва от НА­ТО, съ­от­вет­ни­те пра­ви­тел­с­т­ва по­ла­гат уси­лия да из­пъл­нят не­фор­мал­ни­те изис­к­ва­ния на али­ан­са за от­б­ра­на да се се за­де­лят по 2% от БВП. Лит­ва се на­дя­ва да пос­тиг­не та­зи цел до 2017-а сре­щу 0.9% през 2014-а. Лат­вия, ко­я­то съ­що ще из­раз­ход­ва за от­б­ра­на 0.9% от БВП през 2014-а, ще пок­рие на­тов­с­кия стан­дарт до 2020-а. Ес­то­ния, ко­я­то е един­с­т­ве­на­та в ре­ги­о­на с от­б­ра­ни­тел­ни раз­хо­ди в раз­мер на 2% от БВП, пла­ни­ра да ги по­ви­ши до 2.05% през 2015-а.

Из­вън НА­ТО Фин­лан­дия ще уве­ли­чи по­хар­че­но­то за от­б­ра­на до 1.3% от БВП през след­ва­ща­та го­ди­на.

Оче­вид­но, ед­на от стра­те­ги­и­те на Мос­к­ва в от­го­вор на за­си­ле­на­та враж­деб­ност на За­па­да към Ру­сия ще е да пре­на­со­чи на­ци­о­нал­ни бо­гат­с­т­ва към во­ен­ни­те сфе­ри. Или, как­то обоб­ща­ва пре­зи­ден­тът на Лит­ва Да­лия Гри­ба­ус­кай­те, ко­я­то през 2010-а от­ка­за уве­ли­че­ние на во­ен­ни­те раз­хо­ди в пол­за на при­о­ри­тет­ни­те пен­сии и зап­ла­ти, “жи­во­тът ви­на­ги на­ла­га ня­кои ко­рек­ции, вклю­чи­тел­но на по­ли­ти­чес­ки­те ре­ше­ния”.