Страхът от Русия, която след края на студената война отново заявява правото си на доминираща сила в Балтийско море, принуждава държавите от региона да преосмислят отбранителната си мощ, да увеличат разходите за национална отбрана и да намалят участието си в задгранични мисии под ръководството на ООН или на Щатите. Безплодното издирване на предполагаемата руска подводница от шведските военни, което местните хора нарекоха “На лов за червените през октомври” (по аналогия с филма “На лов за червения октомври”), и руските нарушения на въздушното пространство се определят като елементи на т. нар. хибридна война. При нея страхът и пропагандата се използват, за да държат държавните ръководства на нокти.
“Това е новото нормално положение”, коментира растящата военна активност на руснаците Анна Вийсландер – заместник-директор на шведския Институт по международни отношения. По думите и трябва да се повиши готовността за отговор на предполагаемите териториални нарушения. Повечето страни от северозападния руски фланг, провокирани от кризата в Украйна и връщането на Крим като руско владение, планират по-големи разходи за отбрана, които да компенсират резкия им спад през последните години.
По сведения на агенция “Блумбърг” балтийските държави имат само един работещ танк – съветският Т-55 от 1955-а, който е в Рига. Едноседмичното шведско издирване на подводницата в Балтийско море пък е било затруднено от продажбата или бракуването през 2008-а на специализираните хеликоптери против подводни бойни обекти. Бюджетът за отбрана на Швеция се е свил от 3% от БВП през 1980-а на 1.2% през миналата година.
Повишението на разходите за национална отбрана оставя малко средства за задгранични мисии. Заради това премиерът на Норвегия Ерна Солберг няма да последва Дания и да изпрати бойни самолети F-16 в помощ на щатските въздушни удари срещу “Ислямска държава”. Шведският външен министър Маргот Валстрьом пък коментира, че новото шведско левоцентристко правителство не изпитва особен ентусиазъм да работи с НАТО. (бел. ред. – Швеция и Финландия не са членове на военния блок, за разлика от Дания, Норвегия, Исландия, Литва, Латвия и Естония). Госпожа Валстрьом обеща Стокхолм да продължи да помага на войските и на мисиите на ООН, но предупреди, че страната й не разполага с неограничени финансови ресурси. Завършилият с неуспех “лов” на чуждестранната подводница обаче е активизирал подкрепата на шведите за членство в НАТО. Проведеното през уикенда проучване на общественото мнение показва, че 37% от анкетираните са се обявили за влизане на Швеция във военния алианс, а 36% са били против. Само пет месеца по-рано съотношението е било 28 срещу 56 процента.
Военни експерти подозират, че руският президент Владимир Путин ще използва малките скандинавски и балтийски държави като тестов полигон за единството на ръководения от САЩ военен алианс, доколкото всички членове на НАТО са задължени да третират атаката срещу всеки от тях като нападение срещу целия блок. И въпреки че никой не допуска, че Москва би дръзнала да безпокои някоя балтийска страна или Полша или друга държава от НАТО, съответните правителства полагат усилия да изпълнят неформалните изисквания на алианса за отбрана да се се заделят по 2% от БВП. Литва се надява да постигне тази цел до 2017-а срещу 0.9% през 2014-а. Латвия, която също ще изразходва за отбрана 0.9% от БВП през 2014-а, ще покрие натовския стандарт до 2020-а. Естония, която е единствената в региона с отбранителни разходи в размер на 2% от БВП, планира да ги повиши до 2.05% през 2015-а.
Извън НАТО Финландия ще увеличи похарченото за отбрана до 1.3% от БВП през следващата година.
Очевидно, една от стратегиите на Москва в отговор на засилената враждебност на Запада към Русия ще е да пренасочи национални богатства към военните сфери. Или, както обобщава президентът на Литва Далия Грибаускайте, която през 2010-а отказа увеличение на военните разходи в полза на приоритетните пенсии и заплати, “животът винаги налага някои корекции, включително на политическите решения”.