Адвокатурата в защита на наредбата за хонорарите

Ад­во­ка­ту­ра­та е един­на в бит­ка­та за пра­во­то си да оп­ре­де­ля са­ма це­на­та на своя труд и ще се бо­ри док­рай сре­щу “обез­цен­ка­та” му от съ­да. Та­ка мо­же да се обоб­щи по­зи­ци­я­та на Вис­шия ад­во­кат­с­ки съ­вет (ВАдвС), при­е­та еди­но­душ­но на из­не­се­но­то му за­се­да­ние в Не­се­бър след ата­ка­та на Вър­хов­на­та ад­ми­нис­т­ра­тив­на про­ку­ра­ту­ра (ВАП) сре­щу На­ред­ба №1 за ми­ни­мал­ни­те раз­ме­ри на ад­во­кат­с­ки­те въз­наг­раж­де­ния, ут­вър­де­на от съ­ве­та. Тя бе­ше ос­по­ре­на с про­тест пред Вър­хов­ния ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд (ВАС) след ак­ту­а­ли­зи­ра­не­то й в на­ча­ло­то на го­ди­на­та, а де­ло­то е нас­ро­че­но за 19 но­ем­в­ри.

Как­то “Па­раг­раф 22” ве­че пи­са, ВАП ис­ка съ­дът да обя­ви за ни­що­жен клю­чо­вия текст за ми­ни­мал­на­та дол­на гра­ни­ца, до ко­я­то съ­ди­ли­ща­та мо­гат да на­ма­ля­ват при­съ­де­ни­те на спе­че­ли­ла­та де­ло­то стра­на раз­нос­ки за ад­во­кат­с­ко въз­наг­раж­де­ние.  Ста­ва въп­рос за па­раг­раф 2 от до­пъл­ни­тел­ни­те раз­по­ред­би на на­ред­ба­та, съг­лас­но кой­то при­съ­де­но­то въз­наг­раж­де­ние не мо­же да бъ­де по-нис­ко от двук­рат­ния раз­мер на по­со­че­ни­те в нея ми­ни­мал­ни въз­наг­раж­де­ния. Ста­но­ви­ще­то в за­щи­та на та­зи раз­по­ред­ба е из­гот­ве­но от ра­бот­на гру­па във ВАдвС, със­та­ве­на от не­го­ви­ят за­мес­т­ник-пред­се­да­тел Юрий Бош­на­ков и с чле­но­ве Ма­рио Топ­чийс­ки и Пе­тър Бож­ков.

По­зи­ци­я­та на ад­во­ка­ту­ра­та це­ли да обо­ри те­за­та, че спор­ни­ят текст пред­с­тав­ля­ва до­пис­ва­не на за­ко­на чрез под­за­ко­нов нор­ма­ти­вен акт. ВАдвС е на­яс­но с труд­ност­та на за­да­ча­та с ог­лед пос­та­но­ве­но­то в края на ми­на­ла­та го­ди­на тъл­ку­ва­тел­но ре­ше­ние на Об­що­то съб­ра­ние на Граж­дан­с­ката и Тър­гов­с­ката ко­ле­гии на Вър­хо­вния ка­са­ци­о­нен съд (ВКС), ко­е­то е по съ­щия въп­рос и не е в пол­за на ад­во­ка­ту­ра­та. То­ва тъл­ку­ва­тел­но ре­ше­ние е по­со­че­но ка­то “ло­ша ин­ди­ка­ция за наг­ла­са­та на бол­шин­с­т­во­то от ма­гис­т­ра­ти­те във ВКС по пов­диг­на­тия въп­рос”. От дру­га стра­на оба­че, ни­то прак­ти­ка­та, ни­то тъл­ку­ва­ни­я­та на ВКС са за­дъл­жи­тел­ни за ВАС. А мно­го от със­та­ви­те на вис­ша­та съ­деб­на ин­с­тан­ция по ад­ми­нис­т­ра­тив­ни де­ла от­х­вър­лят ис­ка­ни­я­та за на­ма­ля­ва­не на ад­во­кат­с­кото въз­наг­раж­де­ние на нас­рещ­на­та стра­на по­ра­ди пре­ко­мер­ност.

Всъщ­ност мо­ти­ви­те в про­тес­та на ВАП по­чи­ват из­ця­ло вър­ху тъл­ку­ва­тел­но­то ре­ше­ние на ВКС. Спо­ред тях Вис­ши­ят ад­во­кат­с­ки съ­вет е над­х­вър­лил сво­я­та ком­пе­тен­т­ност, ка­то про­ти­во­за­кон­но е за­дъл­жил съ­да да при­съж­да не по-нис­ко от двук­рат­ния раз­мер на оп­ре­де­ле­ни­те с на­ред­ба­та ми­ни­мал­ни въз­наг­раж­де­ния за от­дел­ни­те ви­до­ве ад­во­кат­с­ки ус­лу­ги. Спо­ред ма­гис­т­ра­ти­те съ­дът има пра­во да на­ма­ля­ва при­съ­де­ни­те раз­нос­ки за ад­во­кат­с­ки хо­но­ра­ри имен­но до те­зи ми­ни­мал­ни раз­ме­ри, а не да спи­ра до двук­рат­ния им раз­мер. То­ва му пра­во­мо­щие про­из­ти­ча от чл.78, ал.5 в Граж­дан­с­коп­ро­це­су­ал­ния ко­декс (ГПК) и ана­ло­гич­ния чл.161, ал.2 в Да­нъч­но­о­си­гу­ри­тел­ния про­це­су­а­лен ко­декс (ДОПК). И по­не­же те са нор­ма­тив­ни ак­то­ве от по-ви­со­ка сте­пен, имат пре­дим­с­т­во пред ог­ра­ни­че­ни­е­то в ед­на на­ред­ба.

Спо­ред ад­во­ка­ту­ра­та оба­че про­ти­во­ре­чие ня­ма и тя не е над­х­вър­ли­ла пра­во­мо­щи­я­та си. По­со­че­ни­те раз­по­ред­би в ГПК и ДОПК на­ис­ти­на да­ват пра­во­то на съ­да по ис­ка­не на ед­на­та стра­на при­съ­де­ни­те раз­нос­ки на дру­га­та за ад­во­кат­с­ко въз­наг­раж­де­ние да бъ­дат на­ма­ле­ни до ми­ни­мал­ния му раз­мер. То­ва оба­че тряб­ва да ста­не съ­об­раз­но чл.36 от За­ко­на за ад­во­ка­ту­ра­та. А той гла­си, че  раз­ме­рът на въз­наг­раж­де­ни­е­то се оп­ре­де­ля в до­го­вор меж­ду ад­во­ка­та и кли­ен­та и че то­зи раз­мер тряб­ва да бъ­де спра­вед­лив и обос­но­ван и не мо­же да бъ­де по-ни­сък от пред­ви­де­ния в на­ред­ба­та на ВАдвС за съ­от­вет­ния вид ра­бо­та. Ста­ва въп­рос за т. нар. за­ко­но­ва де­ле­га­ция, при ко­я­то по-вис­ши­ят по ранг нор­ма­ти­вен акт (за­кон) не уреж­да под­роб­но ня­кои от въп­ро­си­те, а указ­ва, че те ще бъ­дат уре­де­ни в под­за­ко­нов акт (на­ред­ба).

Ръ­ко­вод­с­т­во­то на ад­во­ка­ту­ра­та нас­то­я­ва, че ата­ку­ва­ни­ят па­раг­раф 2 от на­ред­ба­та не тряб­ва да бъ­де под­це­ня­ван са­мо за­що­то е част от до­пъл­ни­тел­ни­те й раз­по­ред­би. ВАдвС не са­мо от­х­вър­ля твър­де­ни­я­та, че над­с­ка­ча пра­во­мо­щи­я­та си, но и за­да­ва въп­ро­са, при­ла­гай­ки ед­на част от на­ред­ба­та и от­каз­вай­ки да при­ла­га дру­га, не на­ру­ша­ва ли та­ка са­ми­ят съд во­ля­та на за­ко­но­да­те­ля? Не­що по­ве­че – са­мо­то по­ня­тие “пре­ко­мер­ност” е свър­за­но с мо­рал­ни и етич­ни оцен­ки, ко­и­то са пре­ро­га­тив имен­но на ВАдвС, кой­то по за­кон при­е­ма Етич­ния ко­декс на ад­во­ка­та. И пра­во­то му да оп­ре­де­ля ад­во­кат­с­ки­те въз­наг­раж­де­ния про­из­ти­ча от кон­с­ти­ту­ци­он­но га­ран­ти­ра­на­та сво­бо­да, не­за­ви­си­мост и са­мо­уп­рав­ле­ни­е­то на про­фе­си­я­та.

Вис­ши­ят ор­ган на ад­во­ка­ту­ра­та ко­мен­ти­ра и ар­гу­мен­та, че неп­ри­ла­га­не­то на па­ра­граф 2 от на­ред­ба­та всъщ­ност не ув­реж­да­ло пра­ва­та на ад­во­ка­ти­те, по­не­же не за­ся­га­ло пря­ко до­го­вор­ка­та им с кли­ен­ти­те. Ста­ва­ло въп­рос за заб­ра­на раз­нос­ки­те за хо­но­ра­ра да бъ­дат при­съж­да­ни за смет­ка на за­гу­би­ла­та де­ло­то стра­на, но ина­че ад­во­ка­тът на пе­че­лив­ша­та стра­на мо­жел да се до­го­во­ри с нея за по-ви­сок хо­но­рар. И тук ръ­ко­вод­с­т­во­то на ад­во­ка­ту­ра­та на­пом­ня, че то­ва би оз­на­ча­ва­ло да бъ­де на­ла­га­на иму­щес­т­ве­на сан­к­ция на доб­ро­съ­вес­т­на­та стра­на, тъй ка­то ще й бъ­де от­не­то пра­во­то да си въз­с­та­но­ви раз­нос­ки­те за смет­ка на не­доб­ро­съ­вес­т­на­та. А има и друг ар­гу­мент – ад­во­ка­тът изоб­що ня­ма въз­мож­ност да ос­пор­ва на­ма­ля­ва­не­то на при­съ­де­ни­те раз­нос­ки, тъй ка­то за то­ва не е пред­ви­ден от­де­лен про­це­су­а­лен ред. Пре­цен­ка­та за слож­ност­та на де­ло­то, въз ос­но­ва на ко­я­то съ­дът ре­ша­ва да­ли да на­ма­ли раз­нос­ки­те за ад­во­кат­с­ки хо­но­ра­ри, ос­та­ва един­с­т­ве­но в ръ­це­те на съ­да и не под­ле­жи на об­жал­ва­не.

“Кос­ве­но по то­зи на­чин се об­ла­го­де­тел­с­т­ва не­доб­ро­съ­вес­т­на­та стра­на в про­це­са, ко­я­то е пре­тен­ди­ра­ла или е ос­по­ри­ла ед­но не­за­щи­ти­мо от за­ко­на пра­во или ста­но­ви­ще, ко­я­то е зло­у­пот­ре­бя­ва­ла с пра­во или ши­ка­ни­ра­ла про­це­са, и въп­ре­ки то­ва ня­ма да по­не­се в пъл­ния им раз­мер раз­нос­ки­те на прав­но за­щи­те­на­та стра­на. С от­па­да­не­то на па­раг­раф 2 от На­ред­ба №1 за ми­ни­мал­ни­те раз­ме­ри на ад­во­кат­с­ки­те въз­наг­раж­де­ния тя би се пре­вър­на­ла в на­ред­ба за мак­си­мал­ни­те раз­ме­ри на ад­во­кат­с­ки­те въз­наг­раж­де­ния, ко­е­то ще бъ­де съ­щес­т­ве­но про­ти­во­ре­чие с раз­по­ред­ба­та на чл.36, ал.2 от За­ко­на за ад­во­ка­ту­ра­та и ця­ла­та фи­ло­со­фия на за­ко­на по от­но­ше­ние на зап­ла­ща­не на тру­да на ад­во­ка­та. По съ­щес­т­во­то си то­ва ще бъ­де по­ся­га­не вър­ху пра­во­то на ед­на спе­ци­фич­на про­фе­сия да рег­ла­мен­ти­ра стро­го про­фе­си­о­нал­ни от­но­ше­ния”, се каз­ва в ста­но­ви­ще­то на ВАдвС.

Адвокатурата вече взе мерки за защита на цената на труда си, като вдигна минималните размери на повечето адвокатски услуги със същата порция промени в наредбата от началото на тази година. Това беше съчетано с отстъпка, изразена в промяна във въпросния параграф 2 от допълнителните разпоредби – забраната за намаляване на адвокатските възнаграждения беше снижена до двукратния им размер, а дотогава беше до трикратния. Тогава стана ясно, че адвокатурата търси и баланса между реалностите в отделните колегии в страната, тъй като клиентите в провинцията са като цяло с доста по-ниски финансови възможности от тези в големите градове и особено в столицата. Именно малките колегии в страната реагираха най-остро и срещу идеята да бъде обсъдено премахването на наредбата за минималните хонорари, тъй като се опасяват, че това би ги лишило от гарантираните с нея доходи. Пак малките колегии обаче отхвърлиха и предложенията за още по-голямо увеличение на минимумите, което би накарало клиентите изобщо да се откажат от адвокатски услуги, или направо – от правосъдие. Ако обаче и ВАС посегне на адвокатските хонорари, балансът може да се измести и малките колегии да подкрепят по-смело втория вариант. И с право, защото, за разлика от магистратите, които разчитат на твърда, голяма и нарастваща заплата, която не е обременена от осигурителни вноски и е последвана от висока пенсия с тлъсто обезщетение, адвокатите не разполагат с такава пожизнена сигурност.