Морал по никое време

В пър­вия ра­бо­тен ден на но­вия пар­ла­мент ДПС из­ва­ди ет­ни­чес­ка­та кар­та и ца­ка здра­во в иг­ра сре­щу дос­ко­рош­ния си пар­т­ньор в уп­рав­ле­ни­е­то – БСП. При то­ва по на­чин, кой­то ни­кой не очак­ва­ше – гру­бо, без­це­ре­мон­но и в гръб. Въп­ро­сът е за­що се­га и за­що та­ка злоб­но, след ка­то по сри­на­тия си про­тив­ник не ри­та до­ри ГЕРБ – оче­вид­но след­вай­ки ло­ги­ка­та, че на ум­ря­ло ку­че нож ня­ма за­що да се ва­ди.

ДПС оба­че го нап­ра­ви – ка­то вне­се в пар­ла­мен­та за­ко­ноп­ро­ект за из­ме­не­ние в На­ка­за­тел­ния ко­декс и по­ис­ка да пад­не дав­ност­та за на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не за прес­тъп­ле­ния по ня­кол­ко раз­де­ла в НК, свър­за­ни с т. нар. въз­ро­ди­те­лен про­цес. Но съ­щи­на­та на за­ко­но­проек­та съв­сем не се из­чер­п­ва с та­зи стра­ни­ца от ис­то­ри­я­та, ко­я­то на­ис­ти­на е срам­на за дър­жа­ва­та. За­що­то с не­го бе по­ис­ка­но да пад­не дав­ност­та и за прес­тъп­ле­ни­я­та, из­вър­ше­ни по по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни от ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим след 9 сеп­тем­в­ри 1944 го­ди­на. А то­ва ве­че е удар под кръс­та сре­щу дос­ко­рош­ния пар­т­ньор, при то­ва жес­ток.

За как­во ста­ва ду­ма? В На­ка­за­тел­ния ко­декс има два ви­да дав­ност: за на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не и за из­тър­пя­ва­не на ве­че на­ло­же­на при­съ­да. След из­ти­ча­не­то им, ако е из­вър­ше­но прес­тъп­ле­ние, де­е­цът ня­ма да бъ­де осъ­ден за не­го, а ако е осъ­ден – ня­ма да го из­тър­пи. Сро­ко­ве­те са дос­та­тъч­но дъл­ги – за ня­кои прес­тъп­ле­ния те се из­чис­ля­ват в де­се­ти­ле­тия. А ло­ги­ка­та за съ­щес­т­ву­ва­не­то на та­зи дав­ност е, че дър­жа­ва­та е ви­нов­на за соб­с­т­ве­но­то си без­дейс­т­вие и ня­ма как да тър­си от­го­вор­ност за не­го от друг до­ри ако той е из­вър­шил прес­тъп­ле­ние – на­ка­за­ни­е­то е спра­вед­ли­во не са­мо ко­га­то е на­ло­же­но, а и ко­га­то е на­ло­же­но нав­ре­ме.

В мо­мен­та НК не до­пус­ка по­га­ся­ва­не по дав­ност на на­ка­за­тел­но­то прес­лед­ва­не са­мо за един вид прес­тъп­ле­ния: сре­щу ми­ра и чо­ве­чес­т­во­то. То­ва е та­ка по цял свят, за­що­то то­ва са прес­тъп­ле­ния, за ко­и­то меж­ду­на­род­на­та об­щ­ност е при­е­ла, че про­ти­во­ре­чат на са­ма­та чо­веш­ка същ­ност. ДПС оба­че пред­ла­га към тях да се при­ту­рят и прес­тъп­ле­ни­я­та от въз­ро­ди­тел­ния про­цес и те­зи след 9 сеп­тем­в­ри 1944 го­ди­на. А то­ва на прак­ти­ка ще оз­на­ча­ва да се да­де въз­мож­ност да се об­ра­зу­ват ка­ма­ра но­ви де­ла, с ко­и­то днес, 70 го­ди­ни по-къс­но, да се тър­си от­го­вор­ност за убийс­т­ва, те­лес­ни пов­ре­ди, прес­тъп­ле­ния сре­щу сто­пан­с­т­во­то, сре­щу по­ли­ти­чес­ки­те пра­ва на граж­да­ни­те и ве­ро­из­по­ве­да­ни­я­та и др. Ако из­вър­ши­те­ли­те им са все още жи­ви, раз­би­ра се.

ДПС мо­ти­ви­ра ис­ка­не­то си със стре­ме­жа си към ед­на, ма­кар и за­къс­ня­ла спра­вед­ли­вост. Имен­но за­ра­ди из­тек­ла­та аб­со­лют­на дав­ност бе прек­ра­те­но де­ло­то за ла­ге­ри­те, а по­доб­на съд­ба все­ки мо­мент ще спо­хо­ди и де­ло­то за въз­ро­ди­тел­ния про­цес, об­ра­зу­ва­но през 1991 г. сре­щу То­дор Жив­ков, Ди­ми­тър Сто­я­нов и Ге­ор­ги Ата­на­сов, при­пом­нят вно­си­те­ли­те на за­ко­ноп­ро­ек­та.

Ци­ти­ра се и ре­ше­ние на съ­ди­я­та Ру­мен Нен­ков, спо­ред ко­го­то ня­ма преч­ка из­тек­ла­та ве­че дав­ност да се “въз­к­ре­си” по за­ко­но­да­те­лен път. Заб­ра­на­та за съз­да­ва­не на на­ка­за­тел­ни нор­ми с об­рат­но дейс­т­вие се от­на­ся за де­я­ния, ко­и­то не са със­тав­ля­ва­ли прес­тъп­ле­ние по вре­ме на из­вър­ш­ва­не­то им, а вся­ко ед­но от де­я­ни­я­та в пред­ла­га­ния от нас за­ко­ноп­ро­ект е би­ло прес­тъп­ле­ние и по то­га­ваш­ния НК, кой­то е дейс­т­вал по вре­ме на из­вър­ш­ва­не­то им, мо­ти­ви­рат се вно­си­те­ли­те.

Най-сил­но впе­чат­ле­ние в про­ек­та оба­че пра­ви след­ни­ят па­саж: “Те­зи де­я­ния са би­ли про­я­ва на ма­сов те­рор, за­поч­нал след 9 сеп­тем­в­ри 1944 го­ди­на. Де­сет­ки хи­ля­ди са би­ли из­би­ва­ни, из­те­за­ва­ни, из­сел­ва­ни по осо­бе­но жес­ток на­чин в зат­во­ри, кон­цен­т­ра­ци­он­ни ла­ге­ри и на раз­лич­ни дру­ги мес­та по по­ли­ти­чес­ки и ет­ни­чес­ки при­чи­ни, по­ра­ди войн­с­т­ващ ате­и­зъм и дру­ги. Прес­тъп­ле­ни­я­та тряб­ва да по­лу­чат сво­е­то на­ка­за­ние от съ­да, за да бъ­де за­щи­тен об­щес­т­ве­ни­ят мо­рал”, се твър­ди в мо­ти­ви­те към за­ко­ноп­ро­ек­та, под­пи­сан и от ли­де­ра на ДПС Лют­ви Мес­тан.

Ве­ро­ят­но го­ля­ма част от бъл­га­ри­те, чи­и­то ба­щи и дя­дов­ци са из­г­ни­ли по ла­ге­ри­те на ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим, със си­гур­ност ще по­ис­кат то­ва въз­мез­дие, при то­ва съв­сем спра­вед­ли­во – прес­тъп­ле­ни­я­та на ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим са без­с­пор­ни точ­но тол­ко­ва, кол­ко­то и гав­ра­та с хи­ля­ди­те тур­ци, про­го­не­ни с по ед­на бох­ча на гър­ба от­та­тък гра­ни­ца­та.

Но все ня­кой от те­зи из­с­т­ра­да­ли хо­ра би мо­гъл да се се­ти и да по­пи­та: а не зна­е­ше ли Мес­тан всич­ко то­ва, ко­га­то се це­лу­ва­ше със Ста­ни­шев на Ор­лов мост? За­що­то, ако е зна­ел, чии пра­ва и сво­бо­ди е за­щи­та­вал то­га­ва и чии – се­га?

Но по-важ­но­то е за­що точ­но се­га в ДПС си спом­ни­ха за об­щес­т­ве­ния мо­рал. Опи­тът со­чи, че в дейс­т­ви­я­та на та­зи пар­тия ни­ко­га не е има­ло ни­що слу­чай­но. И яв­но раз­ри­вът меж­ду дос­ко­рош­ни­те пар­т­ньо­ри е твър­де дъл­бок, мно­го по­ве­че, от­кол­ко­то и две­те стра­ни си поз­во­ли­ха да по­ка­жат до­ри и в най-раз­го­ре­ще­ния скан­дал, из­бух­нал по­меж­ду им.