Във вторник (28 октомври) председателят на Конституционния съд професор Димитър Токушев върна искането на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд за проверка на изборните резултати от парламентарния вот. И мигом предизвика разгорещени спорове между юристите и дори обвинения, че с този ход самият той е прекрачил конституцията.
А съдиите от ВАС всъщност препратиха на КС жалбите на 15 кандидати за народни представители, на партии и коалиции, които твърдят, че са допуснати множество нарушения в деня на вота, както и при преброяването и разпределението на гласовете на гласувалите българи у нас и в чужбина. Сред жалбоподателите са коалицията "Патриотичен фронт" между НФСБ и ВМРО, партиите "Нова България", "Нова алтернатива" и "Обединена България" и куп кандидати от ГЕРБ, БСП, ББЦ, Реформаторски блок и др. Тази пъстра палитра само иде да подскаже, че проблем с изборния резултат явно наистина има, след като срещу него скачат толкова много и толкова разнообразни политически сили и представители.
Както "Параграф 22" вече неколкократно писа, единствен Конституционният съд може да осъществява контрол върху изборните резултати и да касира избори. Но за да се стигне до този съд, той трябва да бъде сезиран от строго определени органи: 1/5 от народните представители, от МС, от президента, от главния прокурор, или от омбудсмана. И не просто от съдия от ВКС или от ВАС, а от общите събрания на съдиите в двете върховни съдилища на държавата.
Именно по тази причина жалбоподателите, които поискаха да бъдат касирани изборите, пуснаха жалби до почти всички възможни органи, които могат да сезират КС, включително ВКС и ВАС. Двете върховни съдилища се оказаха единствените, които все пак разгледаха тези жалби и се произнесоха по тях, поне публично. Но се оказа, че съдиите в тях четат един и същ закон по различен начин – затова и се произнесоха различно.
Магистратите от Касационния съд отказаха да препратят жалбите към Конституционния съд, като се мотивираха основно с това, че за твърдените нарушения няма представени доказателства. А ВКС няма как да ги събере, защото в нито един закон не е предвидена процедура за това. "В правомощията на Пленума на ВКС не е предоставена възможност да събира доказателства в подкрепа на твърденията, с които е сезиран", гласуваха съдиите. Решението на общото им събрание няма пред кого да бъде обжалвано, така че ВКС на практика просто сложи точка на историята. Впрочем редно е да се отбележи, че това не бе първият опит да се иска сезиране на Конституционния съд чрез ВКС, но и преди резултатът е бил точно същият.
Върховният административен съд обаче се престраши да опита и препрати жалбите към КС. При това със същите мотиви, каквито използваха и съдиите от ВКС, но с обратен прочит. Съдиите от ВАС сметнаха, че след като законът не им е дал нито правомощие да събират доказателства, нито процедура как да правят това и е определил изрично, че само Конституционният съд може да прави проверка на изборите, няма място за съмнения – само КС има право да събира доказателства и да преценява дали жалбите на участниците в изборите са основателни, или не.
Така купчинката жалби все пак стигна до КС, което само по себе си беше огромен пробив. Защото се получи прецедент, който отваря пътя за достъп до този съд и на други, "небогоизбрани" граждани – за разлика от много други държави, нашата конституция не предвижда право за индивидуална жалба до КС и това е един от начините все пак да се стигне до него, без да се минава през политически тарикатлъци и пазарлък.
Никой обаче не очакваше да се случи това, което последва: председателят на Конституционния съд Димитър Токушев сам еднолично да разпореди връщането на жалбите обратно до ВАС. Като поясни в разпореждането си, че искането, прието от Общото събрание на съдиите от ВАС, не е мотивирано. "Върховният административен съд е длъжен да извърши самостоятелна проверка на твърденията им и да изготви самостоятелно искане, като изложи в него своите съображения, с които да мотивира искането за оспорване на законността на произведените парламентарни избори", пояснява съдията Токушев. Нещо повече, според него в решението на пленума на съдиите от ВАС липсва и петитум – искане към Конституционния съд. А това вече е равнозначно на пълна липса на сезиране на този орган.
На това място трябва да уточним нещо важно, което малцина разбират: Конституционният съд не е част от съдебната система на държавата, той не е "началник" на ВКС и ВАС, не е по-горна инстанция, стояща над тях. Той просто е отделен орган със строго ограничени и изчерпателно изброени в конституцията правомощия, които нито самият съд, нито някой друг в държавата може да отнема, да разширява или "допълва" с ново съдържание. Всичките възможни действия на КС са изброени в три нормативни акта: в конституцията, в Закона за КС и в правилника за дейността му. А въпросът, който взриви юристите след разпореждането на Токушев, беше: къде в тези три акта е записано, че председателят на КС с еднолично разпореждане може да върне като на сгафили първокурсници решение на пленум на съдиите от едно от двете най-висши съдилища в държавата?
Работата е там, че в мотивите към разпореждането си професорът цитира чл.19, ал.1 от Правилника на организацията и дейността на Конституционния съд и стъпва на него, за да върне преписката обратно към ВАС. Само че в този член дословно пише следното: "Когато искането не отговаря на изискванията, председателят на съда дава срок за отстраняване на недостатъците." А ако тези недостатъци не бъдат отстранени, идва редът на ал.2 от същата норма в правилника: "Ако сезиращият орган или лица не отстранят в дадения им срок недостатъците, председателят внася искането за разглеждане в Конституционния съд, който решава дали то да бъде върнато." С други думи, правомощието да върне искането обратно на сезиращия орган принадлежи на Конституционния съд като цяло, а не еднолично на неговия председател.
Другото тълкуване обаче стъпва върху становището на Токушев, че в преписките, препратени от ВАС, всъщност няма искане към съда – а това значи, че той изобщо не е бил сезиран. Но дори и в този случай, според юристите, е щяло да бъде далеч "по-чисто" от правна точка Токушев да не се произнася еднолично за връщането на искането на ВАС, а да го внесе в Конституционния съд и той да реши какво ще прави по-нататък.
Така че въпросът сега е сгафил ли е Токушев, разширил ли си е правомощията над предвидените в закона, като директно е върнал искането към ВАС, без да даде срок за отстраняване на нередностите, или не? Вероятно никога няма да разберем какъв е отговорът – няма институция, която да "проконтролира" случилото се и да отстрани това двоумение сред юристите.
Факт е, че конституционните съдии не се натискат да си цапат ръцете в изборното блато. От друга страна, прецедентът е наистина опасен, защото отприщва пътя на гражданите към КС. А за съдиите там, които разглеждат шепа дела годишно срещу огромни за нашите стандарти заплати и привилегии, перспективата да бъдат затрупани до шия с жалби срещу безобразията на властта очевидно не е приятна.
Във ВАС пък нямат полезен ход. Няма как да оспорят разпореждането на Токушев, няма как да се свика "поправителен " пленум на съдиите, защото на практика те няма върху какво да се произнасят: Токушев нищо не е поискал от тях, не е посочил какво трябва да се поправи, нито е дал срок за това. Да не говорим, че съдиите от ВАС всъщност няма как и да съберат доказателствата, за които ратува професорът от КС – просто законът не е предвидил процедура за това.
Затова най-вероятно и във ВАС ще направят същото, каквото сториха и във ВКС: ще забравят за правомощието си, разписано в конституцията. Хем удобно, хем без излишни нерви. А интересите на гражданите – кучета ги яли. То кога ли е било по-различно?
