"След продължилите с часове преговори ние все още не можем да кажем, че сме постигнали напредък или пък отстъпление", коментирал заместник-министърът на външните работи на Иран Абас Арагчи, цитиран от Информационната агенция на ислямската република. Това е обобщението на двудневните преговори в Оман между държавния секретар на САЩ Джон Кери, бившия отговорник за външната политика на Европейския съюз Катрин Аштън и иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф. Резултатът не е обещаващ, като се има предвид, че остава едва седмица до изтичането на крайния срок (24 ноември) за постигане на споразумение за облекчаване на международните санкции срещу Техеран и за ограничаване на ядрената програма на страната. В момента връзките на Иран с останалия свят се осъществяват съобразно подписания през ноември 2013-а временен договор, "размразил" някои сметки на ислямската република и улеснил търговските й операции. Преговорите на ниво външни министри между т. нар. група "5+1", съставена от САЩ, Великобритания, Русия, Китай, Франция и Германия, и Техеран, ще се подновят във Виена на 18 ноември.
Щатският президент Барак Обама заяви в интервю за "Си Би Ес нюз", излъчено на 9 ноември, че все още съществуват големи различия между преговарящите, които се свеждат до няколко основни пункта. Основната тревога на Вашингтон е за обема на програмата за обогатяване на уран, която само в рамките на няколко месеца можела да "мутира" от приложението й за мирни цели в създаване на гориво за атомни оръжия.
На второ място е спорът за броя на центрофугите за обогатяване на уран. В момента Техеран разполага с около 19 хил. подобни съоръжения, като 9400 от тях работят, а останалите са с по-голям капацитет и са инсталирани, но не са въведени в експлоатация. Върховният духовен лидер на Иран аятолах Али Хаменей изтъкна, че страната няма да се откаже от скъпата си ядрена програма, която е източник на национална гордост. Международните преговарящи са предложили броят на центрофугите да се редуцира до максимум 1500 броя. Според пожелал анонимност американски участник в пазарлъците Вашингтон бил склонен да приеме четири хиляди центрофуги, ако Техеран премахне запасите си от обогатен уран. За учудване на някои европейски дипломати администрацията на Обама възродила миналата седмица едно предложение, отхвърлено от Иран през 2009-а – ислямската република да закара обогатения уран в Русия, която да произведе горбиво за иранските реактори и по този начин да се гарантира, че Техеран ще използва ядрената енергия само за мирни цели.
На трето място стои въпросът: какво ще се случи с центрофугите, които не работят? Конкретно Щатите настояват основните им елементи да бъдат демонтирани. Дейвид Олбрайт – основател на Института за наука и международна сигурност във Вашингтон, който работи с инспекторите по оръжията от ООН през 90-те години на миналия век, смята, че и двете страни трябва да се споразумеят за определен коефициент на преобразуване, ако се наложи някои центрофуги от първо поколение да бъдат заменени с по-модерни, които могат да обогатяват по-бързо уран.
Друг голям проблем е какви ограничения на проучванията и развитието на ядрената си програма ще е склонен да приеме Иран?
На пето място идва въпросът как да се установява, че Техеран спазва ангажиментите си по евентуалното споразумение? Съгласно подписания в Женева договор през ноември 2013-а ислямската република се съгласи на по-чести и задълбочени инспекции на ядрените си устройства и всекидневен достъп до съоръженията за обогатяване на уран, както и до урановите си мини.
Шестият спорен пункт е за отпадането на санкциите, като Иран иска това да стане веднага след подписването на споразумението. Докато Обама би могъл единствено да премахне забраните на Конгреса по производството на нефт и банковите транзакции, които са станали закон. А това означава, че те много лесно могат да се възстановят, ако Техеран бъде хванат в измама. Всъщност Иран държи най-вече да бъдат вдигнати санкциите на ООН. Това обаче ще стане едва след като преговарящите се убедят, че иранците са изпълнили резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, които изискват да се изясни дали някои от действията на Техеран не са насочени към производството на атомна бомба.
Спорен е дори въпросът за срока на евентуалното споразумение. САЩ и западните им партньори настояват за срок от 20 години,,, преди да отпаднат предпазните клаузи за Иран, и тази държава да бъде третирана като всяка друга световна ядрена сила. Техеран пък иска тези мерки да отпаднат след не повече от пет години.
Тези препятствия означават, че в най-добрия случай ще се постигне съгласие по някои основни параметри и ще се удължи срокът на временния договор с още няколко месеца. За беда в началото на ноември Международната агенция за атомна енергия е дала на членовете си конфиденциални документи, че Иран все още не е предоставил поисканата преди два месеца информация, която да помогне на разследването дали не прави проучвания за ядрени оръжия.
Премиерът на Израел Бениамин Нетаняху за пореден път се противопостави на евентуална договореност. Той настоява страните от групата "5+1" да не се впускат в сделка, която ще позволи на Иран да се сдобие с бомба. Нетаняху е изпратил писма до външните министри на шестте държави, в които подчертава последните коментари на аятолах Али Хаменей, пуснати в "Туитър" на 10 ноември, с които той призовава "всички истински палестинци" да изберат правителство, което да наследи "лъжливия ционистки режим".
Заместник-министърът на външните работи на Иран Арагчи не е загубил надежда, че е възможно споразумение поне по някои ключови точки.
В реч в Берлин на 11 ноември германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер настоя за ядрена сделка с Иран до 24 ноември, защото в противен случай преговорите ще се проточат поне още две години. В изявлението му няма нищо странно, като се има предвид, че германският износ за Иран е скочил с 32.7% (до 1.6 млрд. евро) през първите осем месеца на 2014-а, в сравнение със същия период на миналата година, благодарение на смекчените санкции срещу ислямската държава. За сравнение, германският експорт за Иран е потънал с 26% през 2013-а и с повече от 18% през 2012-а и 2011-а. Въпреки че числото не е впечатляващо, то все пак е светъл лъч за Германия, чиято експортноориентирана икономика страда от скромния световен растеж, от слабостта на европейския пазар, както и от санкциите срещу Русия.
Колкото до Москва, тя не предвижда провал на преговорите с Техеран. На 12 ноември руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков увери, че Русия ще направи всичко по силите си, за да помогне на страните да се договорят. Ентусиазмът му е оправдан, след като руснаците подписаха контракт с Иран да построят осем нови атомни реактора на негова територия..
