"Само журналистите наричат това правителство "дясно", а всъщност в програмата му има много приоритети, които са характерни и за европейската левица". С тези думи вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин мотивира участието си в кабинета на Бойко Борисов. Само че той видимо се пообърка коя е лявата и коя дясната политика, особено след като и над двете е надвиснала секирата на бюджетния дефицит. Само за десетина дни бившият евродепутат на три пъти смени позицията си за коледните надбавки за пенсионерите – от "ще ги има", през "не са предвидени в бюджетната актуализация", до "разговаряме с НОИ, ако има резерв, той да бъде раздаден".
Калфин разкри част от идеите си за реформи в социалната сфера, които също се разклоняват рязко в двете посоки.
Мерките с "ляв" уклон са повишението на минималната работна заплата, въвеждането на най-ниска почасова ставка от 4 лв., както и "замразяването" на условията за пенсиониране и изплащане на пенсиите за работещите от "тежките" първа и втора категория труд. Крайно ляв е ангажиментът му усилено да се подпомагат семействата с повече деца, особено ако горната граница не бъде фиксирана на числото "три". "Червеното знаме" откровено се вее и в заявената от Калфин подкрепа за идеята на БСП да отпадне плоският данък.
В същото време социалният министър е "десен" във виждането си, че в дългосрочен план пенсионната възраст трябва да бъде увеличавана. По думите му пенсионната реформа ще се разглежда от правителството догодина, като ще се търси максимален консенсус по всички въпроси. "Моето виждане е, че възрастта ще бъде съобразена с демографските параметри в страната – продължителност на живота, социално състояние и други", каза той. Това е сложна мисия, тъй като: ако гледаме продължителността на живота, трябва да намалим пенсионната възраст. От друга страна, социалното състояние на болшинството българи налага те да работят до последния си ден.
За някои неща министърът обаче е напълно прав и праволинеен. Социалното министерство и всички свързани с него агенции разполагат с 1.6 млрд. лв. годишно и сумата е наистина огромна за мижавите резултати, които държавата отчита на пазара на труда и в социалната сфера. "Сигурен съм, че с този ресурс могат да се постигнат повече резултати. Искам да променя политики, а не числа", отбеляза Калфин. Много точно е и неговото заключение, че една държава, в която доходите зависят само от социалната система, е много закъсала и затова трябва да заработи икономиката. А ресорното му ведомство да се занимава само с хората, на които не им достигат средства.
