ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

ФГВБ става кредитор от последна инстанция

Водовъртеж от евро

Революция в отговорностите на Фонда за гарантиране на влоговете ще настъпи, ако правителството, а след това и Народното събрание приемат предложения от Министерството на финансите проектозакон за дейността му. Първата промяна е свързана с парите, които ФГВБ събира от търговските банки. В проектозакона се предлага те да бъдат изчислявани по специална методика, която да определя размера на вноската за всяка банка съобразно нейния рисков профил. Идеята за диференцирана вноска всъщност бе лансирана за пръв път преди близо осем години, когато председател на фонда бе сегашният член на управителния му съвет Бисер Манолов. По принцип тя е справедлива, защото банките, които водят по-консервативна политика и поемат по-малко риск, е нормално да плащат по-ниски вноски от тези, които са по-агресивни. Въпросът тук е как ще се изчислява рисковият профил на всяка кредитна институция. В проекта е записано, че методиката ще се определя от БНБ със специална наредба. И това е логично.

Изключително важно е

каква ще бъде тази методика за оценка на риска

Безспорно тя е важна, за да има достатъчно пари във фонда, които да му позволят да изпълни без проблем своите задължения, при положение че и най-голямата банка у нас фалира. Ако идеята е фондът да покрива само влоговете в средни по големина и малки банки, то това трябва да бъде публично известно.

Методиката е важна и защото вноските във фонда са пряк разход за банките. За да го покрият, те обикновено начисляват този разход в цената на услугите, които предлагат на клиентите си – кредити, разплащания и т.н.

Трето, определянето на рисково претеглените вноски е един вид регулация върху дейността на банките – ако те водят по-рискова политика, плащат повече, затова трябва да си помислят дали си струва да водят такава политика. А както се видя в случая с КТБ, воденето на по-рискова политика е пряко свързано с интересите на клиентите й. Затова методиката е важна за гражданите и фирмите. Искат или не, ефектите от нея са директно на техния гръб.

Самата методика може да бъде изградена на

три принципа

Първият е рисковият профил, а оттам и вноската на всяка банка да бъде изчислявана по механизъм, базиран на системата CAMELOS, която БНБ използва за оценката на риска на заемите, активите, мениджмънта, приходите, ликвидността и операциите на кредитните институции у нас.

Проблемът при CAMELOS е, че оценките се дават на базата на проверките на инспекторите от "Банков надзор" на място, или както те казват – "на терен". Такива проверки се правят във всяка банка най-много един път годишно. А в проектозакона се казва, че оценките за нуждите на фонда и за определяне на рисковопретеглените вноски трябва да се актуализират на всяко тримесечие. Това означава, че във всяка от 24-те банки у нас на всеки три месеца трябва да влизат инспекторски екипи. За да бъде изпълнена тази задача, екипът от инспектори на управление "Банков надзор" трябва да бъде увеличен от сегашните 30 на поне 100 човека. А това на свой ред ще доведе до ангажиране на значителни средства от страна на БНБ.

Вторият принцип, на който може да бъде базирана методиката, е оценката, която БНБ дава за рисковия профил на банките. Става дума за системата CAEL, при която се оценяват само кредитният портфейл, активите, приходите и ликвидността на отделните кредитни институции. Тя работи на базата на данните, които банките подават в БНБ по електронен път. Разбира се, тези данни се оценяват чрез различни софтуери, но достоверността им не може да бъде проверена мигновено на място. Което означава, че те могат да заблудят надзора, а оттам да предизвикат изкривяване и на оценката з/а рисковия профил на банката с цел да се намали вноската й във фонда.

При сегашната степен на доверие в БНБ и в управление "Банков надзор" едва ли някой ще е склонен да пренебрегне подобни опасения.

Третият принцип е БНБ да изработи напълно нова методика за оценка на риска на банките за целите на определянето на вноските им във фонда. Тук също важат вече повдигнатите въпроси: кой ще проверява за достоверността на данните и дали е достатъчно оценката да се прави на базата на дистанционно получена информация.

По неясни причини проектозаконът намалява

основата, върху която ще се прави вноската във фонда

В сегашния Закон за гарантиране на влоговете пише, че тя се изчислява върху цялата влогова база на всяка една отделна банка. От проекта за нов закон, публикуван на страницата на Министерството на финансите, става ясно, че ако той бъде приет, вноската вече ще се определя върху общия размер на гарантираните влогове във всяка банка.

За сравнение ще отбележим, че разликата между общата сума на гарантираните и негарантираните влогове за цялата банкова система е от порядъка на 15 млрд. лева. С толкова ще намалее базата, върху която се определят вноските на банките, ако те се смятат въз основа само на гарантираните, а не на всички влогове. При сегашните нива на привлечените средства от граждани и фирми в банките това означава, че във фонда ще влизат по около 75 млн. лв. по-малко, отколкото ако вноската е върху всички спестявания. Подобни облекчения обаче изглеждат странни при явен недостиг на пари във фонда в момента.

Непонятна е логиката и на друг текст в проектозакона, който ще позволи на фонда да спре набирането на вноски, когато средствата в него достигнат 0.8% от общия размер на гарантираните влогове в банковия сектор. Сигурно авторите на проектозакона ще кажат, че това е изискване по европейска директива. Само че, както се оказа, тези директиви са приложими за държави с развита икономика и най-вече които не са във валутен борд. В случай че се стигне до най-лошото, първа помощ за закъсалата кредитна институция оказват местната централна банка или ЕЦБ, а след това държавата. И обикновено до изплащане на влогове въобще не се стига. Така е в развитите икономики. Както показа практиката, у нас не е така. Нашият фонд разполага с 2.1 млрд. лв., които са едва 3.5% от цялата депозитна база във финансово-кредитния сектор. И тези пари сега се оказват недостатъчни. А проектозаконът ни предлага не само да се редуцира общият размер на влоговете, върху които се изчисляват вноските, но и да се въведе с пъти по-нисък праг, при който той може да реши да не събират такива вноски. Което е, меко казано, необосновано от гледна точка на икономическите реалности у нас и ще блокира бъдещите ангажименти на фонда, който авторите на проектозакона смятат да му вменят.

Според текстовете на чл.23 той ще се превърне в кредитор от последна инстанция.

Явно случаят с КТБ показа и на българските държавници, че липсата на институция, която може незабавно и независимо от правителството и парламента да даде финансова подкрепа на подложена на ликвидна атака банка, е огромна заплаха за националната сигурност. Стана ясно, че

валутният борд забранява БНБ

да играе ролята на такъв кредитор, а да се разчита на здравия разум на политиците в подобна ситуация очевидно е скъпоструваща илюзия.

Факт е, че преди да поискат поставянето на КТБ под специален надзор, мениджърите й са помолили фонда за ликвидна подкрепа. Устно, а не писмено. И са получили отказ. В проектозакона се регламентира изрично, че фондът оказва такава подкрепа. Разбира се, това негово право е обвързано с много на брой условия, които заслужават отделна публикация, но все пак в това отношение е направена сериозна крачка напред.

Въпросът, който отново ще възникне, е как фондът ще може да оказва подобна подкрепа, ако не разполага с достатъчно средства. Това се отнася и до останалите нововъведения, предложени в проекта. Там се казва, че влоговете ще бъдат изплащани в срок от седем дни след отнемане на лиценза на банката или от датата, в която БНБ установи, че влоговете в една кредитна институция са неналични. Последната промяна е направена заради наказателната процедура, образувана от Европейската комисия по повод огромното забавяне на изплащането на влоговете в КТБ.

Предложените текстове в проекта ще дадат възможност на вложителите на банки, поставени под специален надзор, бързо да получат влоговете си, без да чакат отнемането на лиценза им. Но за целта във фонда трябва да има пари. И по-точно много пари. Ако преценката се прави въз основа на размера на гарантираните влогове във всяка една от петте най-големи банки, ще се види, че фондът постоянно трябва да разполага с около 6 млрд. лв., за да може да изпълни ангажиментите си, в случай че с някоя от тях нещо се случи.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст