Може да звучи безкрайно банално, но тази държава няма никакъв шанс за спасение, докато всичко живо продължава да краде. Кражбите и особено узаконените съсипват психическото ни здраве, а оттам и физическото. А, както добре знаем, болни хора – скапана държава.
Като стана дума за кражбите, нямам предвид грандиозни удари, а най-обикновените, редовите "тупалки", които гражданите отнасят всекидневно като за "добър ден". Ето, завчера имах работа в психодиспансера. Столичния, който в хода на здравната реформа прие наименованието Център за психично здраве „ Проф. Н.Шипковенски” ЕООД с принципал Столичната община. Първо обаче малко предистория. Всеки знае, че удостоверения оттам се изискват при различни поводи. Преди няколко години, когато икономиката растеше, си извадих такова срещу 10 лева. За тези пари ти въвеждаха данните в системата и излизаше бележка дали се водиш, или не на отчет. Няма и две минути работа и дори листът не бе А4, а го деляха на две. През лятото мой познат също отишъл за тази хартийка, но цената била 30 лева. Срещу десетарка днес можело да получиш не удостоверение, а "справка". И тя е на хартия с печат и подпис и си е официален документ. Само че иди обяснявай на онзи, комуто я носиш, че удостоверява по официален начин същите данни.
Разгледал моят човек списъка с платените услуги, а той набъбнал до десетки удостоверения за едно и също нещо, но с различни адресати – като започнеш от 30, та стигнеш до 60 и по-нависоко. И понеже трудно се обяснява по какви причини са натоварени така таксите, уплътнили услугата с преглед. Как минал прегледът на моя познат ли? Качил се няколко етажа по-нагоре в посочения кабинет, а там две психиатърки. Изцъклили се в него с рентгенов поглед и едната попитала: "Защо ви е това разрешително?!" Отговорил, че го има отдавна и с подновяването му просто спазва закона, като при това си плаща. Последвал въпросът: "Семеен ли сте и имате ли деца?" Отговорил утвърдително. След което му отправили питането: "Смятате ли, че се отнасяте добре с тях?" Тук вече човекът кипнал, отвръщайки, че прави всичко за семейството си, но не разбира защо таксата е скочила от 10 на 30 лева… И прегледът приключил с повдигане на рамене и позоваване на ръководството.
Та, като отидох в психоцентъра, гледам – несекваща опашка, а ценоразписът удължен с още едно изречение – ситен текст, че към всички изброени с едър шрифт такси се заплащат по 10 лева отгоре. Срещу тях съвсем уплътнили услугата – стаята за прегледи вече не е по етажите, а точно до гишето. Абсолютно индустриализирана кражба, като на конвейер. Машина за пари, която върти на по-високи обороти от печатницата на БНБ. Плащаш за минутка от 40 до 80 лв. за удостоверението и отиваш на опашката за преглед, където ти задават по един-два, меко казано, странни въпроса. След още минута-две изхвърчаш с удостоверението, че си психически здрав, но в най-добрия случай без дневната си заработка. Просто да подлудее човек, като вижда, че го третират като невменяем.
С тези терапевтични методи на всяка крачка нацията ще е все болна. Но пък наш Мунчо нали го е рекъл: "Лудите, лудите – те да са живи!"
