"Въпросът за банковия съюз определено е политически, но необходимостта от участието в този съюз все повече се налага". Това мнение изрази главният икономист на ОББ Петя Цекова по време на конференция "Предстоящи предизвикателства пред българската икономика, произтичащи от членството в Европейския съюз". Една от основните теми на дискусията бе Единния надзорен механизъм към банковия съюз и какви ще се ползите и негативите за България от присъединяване към него. От 4 ноември Европейската централна банка пое надзора над банките в еврозоната, а механизмът дава право на участие за всички останали страни от Европейския съюз, който желаят да се присъединят.
Надзорният механизъм няма да предотврати бъдещи фалити, но със сигурност ще помогне за по-бързото установяване и разрешаване на проблемите. Около това мнение се обединиха експертите, които взеха участие във форума, организиран от фондация „Ханс Зайдел" и Института за икономическа политика.
Според Калоян Симеонов, доцент по европеистика в СУ " Св.Климент Охридски", участието на България в единния европейския надзор ще донесе чисто репутационно предимство на банковата ни система чрез един по-силен и по-надежден надзор. Друга полза от присъединяването е достъпът до по-лесно финансиране както и използване на средства от фондовете за реакции при кризи.
Като друг мотив за членство в надзора Симеонов изтъкна участието в Надзорния съвет на Европейската централна банка и достъпа до средствата от общоевропейския фонд за възстановяване и преструктуриране на банки, който до 2024 г. трябва да има капитал от 55 млрд. евро. Доцентът също изтъкна, че решението за членство в надзора е преди всичко политическо решение, но за него е необходимо и съгласието на Централната банка. Симеонов припомни обаче, че влизането в банковия съюз не е лесно. За целта е необходимо подаване на заявление за участие поне пет месеца по-рано от датата, на която страна членка иска да стана част от механизма и да разработване на проект на национално законодателство, в което да бъде включен банковия съюз.
Европейският банков надзор обаче има и своята цена. Влизането в механизма включва отдаване на част от националния суверенитет към ЕЦБ, което експертите определят като най-големия недостатък. Друг негатив за България ще бъде и това, че ЕЦБ няма да отпуска ликвидност за банковата система.
Доц. Симеонов отбеляза и факта, че по време на двугодишния период на изграждане на банковия съюз редица институции, политици и анализатори у нас твърдо настояваха България да не се присъединява към механизма.
"Тази позиция сякаш се промени за четири часа", заяви Симеонов и припомни, че решението за влизане в надзора бе взето след консултации при президента Росен Плевнелиев на 14 юли.
По отношение на проблема с КТБ и неговото влияние върху останалата система, експертите са категорични, че това е изолиран и капсулиран случай, който няма ефект върху другите банки. За това са показателни и данни на БНБ за банковата система (без групата КТБ), който показват, че въпреки сътресения в сектора, кредитирането и привличането на депозити отбелязват ръст, който е на средното ниво за Европейския съюз.
Според главния икономист на ОББ Петя Цекова в условията на банков съюз, случаят КТБ нямаше да се повтори в тази величина. Тя допълни още, че казусът КТБ е бил изненада за целия банков сектор.
"Трябва да има яснота какво се случва с всички останали банки", заяви Цекова.
Главният икономист на ОББ е на мнение, че БНБ трябва да извърши подробни анализи или стрес-тестове на всички банки, които оперират в България, но това трябва да бъде извършено по методика на Централната банка, която да е достатъчно надеждна, за да покаже реалното състояние на кредитните институции у нас. Цекова припомни, че от влизането на страната ни във валутен борд през 1997 г. досега не е проведен нито един стрес-тест, чийто резултати да са били публични.
Тя предложи в изготвянето на анализите да съдействат и международни институции като МВФ или ЕБВР.
