Седмица преди съвещанието на министрите на петрола на страните от ОПЕК във Виена на 27 ноември и няколко дни преди да стане ясно дали ще има окончателно споразумение за ядрената програма на Иран, котировките на черното злато се настаниха устойчиво под 80 щ. долара за барел. Нефтените контракти за тип "Брент" с доставка през януари се търгуваха на 20 ноември в близост до 77 щ. долара за барел, а на американския сорт WTI със същата срочност – около 75 долара.
Тенденцията на търговия със суровия петрол е низходяща от няколко месеца, защото САЩ добиват суровината с най-високата скорост за последните три десетилетия. В допълнение, глобалният растеж и търсенето на горивото се свиват, а третата по големина икономика – Япония, изпадна в рецесия през третото тримесечие. Същевременно Либия и Ирак помпат почти на максимума на капацитета си заради вътрешната нестабилност и нарасналите нужди от финансиране.
Тази нова ера на обилни и евтини енергийни доставки прекроява световния геополитически пейзаж, отслабва и потенциално застрашава легитимността на някои правителства, а засилва мощта на други. Някои промени вече са очевидни. Препускащото нефтено производство на американците позволява на Вашингтон и приятели да налагат по-строги санкции на Иран. Русия пък изпитва сериозни затруднения, защото понася солидни загуби от съчетанието на западните санкции срещу нея и ниските цени на суровия петрол, приходите от който пълнят над 50% от държавната хазна.
Анализатори изтъкват, че някои геополитически промени са от изключителна важност. И препращат към събитията от миналия век, когато сривът на цените на суровия петрол през втората половина на 80-те години проправиха пътя за разпадането на бившия Съветски съюз. Депресираният пазар вероятно е повлиял и на решението на вече покойния лидер на Ирак Садам Хюсеин да нападне Кувейт през 1990-а, което стана повод за избухването на първата война в Залива. Днес Русия отново е потърпевша, редом с Иран и с Венецуела, докато САЩ и Китай ще са от отбора на спечелилите.
Нефтът е "най-важната за геополитиката суровина", коментира Рева Бхала – вицепрезидент на звеното за световни анализи на американската консултантска компания "Стратфор".
В отговор на ударния американски добив Саудитска Арабия и Кувейт започнаха ценова война, за да защитят пазарния си дял и да принудят американските производители да намалят производството. Но американските фирми, които добиват нефт от шисти, като че ли не изглеждат разтревожени и твърдят, че имат по-високи възможности от повечето партньори на Саудитска Арабия в ОПЕК. По оценка на експерти част от тях ще престанат да печелят при цени на суровината от 75 щ. долара за барел. Другите пък твърдят, че ще устоят дори на котировки от 55-65 щ. долара. Или в резюме, цени от 60-70 долара за барел ще намалят добива в САЩ, но в никакъв случай няма да го спрат.
Големият въпрос в момента е как ще реагират най-големите производители на черно злато – с конфронтация или с настройване към новите условия? На 27 ноември във Виена ОПЕК трябва да вземе решение дали да понижи продукцията. В бранша смятат, че подобен акт по-скоро би навредил на картела, защото ще помогне за увеличението на добива в САЩ. Това означава по-нататъшно намаление на цените, което ще е във вреда на по-бедните членове на ОПЕК – Венецуела и Еквадор.
Най-големият губещ обаче ще е Русия. Нейният БВП ще се свие с 1.7% през следващата година след 0% растеж през тази, прогнозира водещата световна компания за анализ, проучвания и стратегическо ръководство IHS. Инфлацията в страната ще се качи до 8.4% от сегашните 7.6% заради обезценяването на рублата. Засега тази сложна конюнктура обединява руснаците зад президента Владимир Путин, но очакванията са подкрепата за него да оцелее максимум до една година.
Иран също ще е сред губещите, защото международните санкции заради ядрената му програма са отслабили икономиката. А спадът на цените на нефта допълнително ще притисне приходите. Което ще намали шансовете на Техеран да се пазари за обема на ядрената си програма и би следвало да го направи по-отстъпчив на 24 ноември, когато е крайният срок за постигане на споразумение с шестте световни сили – САЩ, Русия, Франция, Италия, Германия и Китай.
По време на срещата на високо равнище в Бризбейн на 15 ноември престолонаследникът на Саудитска Арабия Салман бен Абдулазис Ал Сауд увери лидерите на Г-20, че неговата държава ще продължи да играе "балансирана и позитивна роля" в подкрепа на стабилността на пазарите на суров петрол. Докато Рафаел Рамирес – министърът на външните работи на Венецуела и представител на страната в ОПЕК, и министърът на енергетиката на Русия Александър Новак са обсъдили "координирани действия" за защита на тези пазари.
Най-облагодетелстван от сегашната конфигурация вероятно ще е Китай, който ще предпочете да попълни и разшири стратегическите си резерви на много ниски цени, вместо да пилее средства за отбрана или за защита на околната среда. Вашингтон пък ще успее да лъсне имиджа, помрачен от финансовата криза през 2008-а, тръгнала от американския пазар на рискови ипотеки.