Правосъдие… в капан на интереси

Правосъдие... в конфликт на интереси

Върховният административен съд е в отчайващ конфликт на интереси. От него се иска да отмени като незаконосъобразни космическите такси за обжалване на нагласените обществени поръчки, които събира Комисията за защита на конкуренцията. Проблемът обаче е, че ВАС също печели от тях. При това немалко – до 7500 лв. от всяко дело.

От съда сега се иска да реши кое му е по-мило: собственият му интерес да пълни издънения бюджет на съдебната власт или общественото благо, което очевидно е накърнено от несекващите далавери с обществените поръчки и срещу което всъщност работят по-високите такси за обжалване. Лошото е, че няма кой да измъкне ВАС от тази "беда" – само той може да реши дали да отмени постановлението на Министерския съвет, с което се въвежда спорната тарифа, или не – друг съд с такива правомощия няма.

Делото, което забърка тази каша, е заведено от консорциум от фирми и неправителствени организации, който носи названието  "Идеин-ФПИ-Фиеста", в който влизат Фондация "Право и интернет" и фирмите "Идеин" ЕООД и "Фиеста Травел" ЕООД. През март миналата година те са кандидатствали за обществена поръчка, обявена от Министерския съвет и финансирана по Оперативната програма Административен капацитет (ОПАК). Допълнителна задявка в тази история е фактът, че проектът им е насочен към обучение в антикорупционни практики на 1200 ръководни служители от централната и местната администрации. Резултатите от класирането са обявени на 1 юли 2014 г. и консорциумът е класиран на второ място – поръчката е дадена на друг. Сдружението обаче решава да оспори процедурата в Комисията за защита на конкуренцията. И на 10 юли подава жалба там.

Междувременно от 1 юли 2014 г. влязоха в сила и измененията на Закона за обществените поръчки. С тях досегашната "проста" такса за обжалване на обществените поръчки бе заменена с пропорционална – това означава, че дължимата такса за правото да оспориш законността на една такава процедура зависи от цената на поръчката. Самите такси трябваше да се определят с тарифа, гласувана от Министерския съвет. "Жегата" в политическата обстановка обаче забави постановлението на МС за определянето на новите такси безобразно дълго – то бе публикувано в "Държавен вестник" едва на 15 юли – две седмици след датата, на която новата тарифа вече би трябвало да действа.

За да бъде замазан гафът със закъснението (който впрочем беше голям, тъй като по това време се обявяваха обществени поръчки "на кило" – с десетки всеки ден), постановлението въведе новите такси със задна дата. С един параграф в преходните и заключителните му разпоредби МС записа, че и за жалбите, подадени след 1 юли, когато бе изменен законът, ще се плаща по новия ред и с новите такси. Въпреки че те още не били приети. Тук е мястото да кажем и че те се оказаха десет и повече пъти по-високи от предишните. Максималната такса за обжалване на обществена поръчка скочи от 1700 на 15 000 лева. А като "бонус" бе въведена и таксата за обжалване пред съд, която също удари тавана: до 7500 лв. за жалба.

Въвеждането на тарифата със задна дата се оказа най-малкият проблем, който беше решен буквално за дни – това си бе откровено незаконно и ВАС го каза многократно в хода на делата, с които беше бомбардиран. Понеже КЗК поиска скъпите такси да платят всичките 96 фирми и сдружения, подали жалби в комисията в периода 1-15 юли, те обжалваха и до едно спечелиха в съда.

Между спечелилите такова дело са и участниците в консорциума "Идеин-ФПИ-Фиеста". Обединените фирми обаче поискаха и нещо повече: да се отмени самата тарифа. С мотива, че тя гази не само закона, а и интереса на обществото.

Като доказателство за тезата си жалбоподателите прилагат съвсем официални данни, от които се вижда, че именно при обществените поръчки се вихри най-яката корупция у нас. Така например се посочва, че Агенцията за държавна финансова инспекция е открила нарушения при между 51 и 64% от проверените от тях обществени поръчки – процентът е различен за различните години, но никога не е падал под 50. А между 30 и 39% от поръчките е отменила Комисията за защита на конкуренцията – най-често заради драстични нарушения на възложителите.

Очевидно е, че проблемът с обществените поръчки наистина е голям. Странното обаче е, че точно този факт  бе използван като мотив за … повишаване на таксите за обжалване на процедурите по обществени поръчки.

Най-общо мотивът на правителството на Пламен Орешарски беше, че твърде много – над 15% от поръчките, са оспорени пред КЗК и пред съда, а това е пречка пред реализирането на големите проекти и пред усвояването на евросредствата. Иначе казано – очакваше се свръхвисоките такси да намалят броя на жалбите.

От друга страна, за да не дразним Европа, която измерва демократичността на държавите и чрез достъпа на гражданите им до правосъдие, беше обяснено, че тези такси не са проблем за бизнеса – той явно можел да ги плаща, след като си позволява да плаща в пъти по-високи такси и гаранции за участие в поръчките. А на трето място като пример бе посочено гражданското правораздаване, което също събира такси за дела – по 4% върху сумата на материалния интерес. Въпреки че там става дума за съвсем друго нещо – за частен спор между две равнопоставени страни, а не за отпор срещу държавен орган, злоупотребяващ с общите пари.

Но, така или иначе, новите такси бяха пуснати в действие. И с тях държавата, вместо да се заеме да решава проблема с корупцията при разпределението на държавните пари, на практика се хвана да го тушира – като "удари" всяка съпротива срещу беззаконието и уреждането на "правилните" фирми. А за капак подхвърли нещичко и на съда – за да има интерес да си трае и да не отмени постановлението с новите такси.

Дали планът ще заработи? Ще видим. Добре е обаче да цитираме едно решение на Върховния административен съд, произнесено при почти аналогична ситуация през 2004 година. А то е ключово, защото очертава цялостното разбиране на съда какво трябва да представляват държавните такси въобще.

"Безспорен факт е, че цената на дадена услуга определя нейната достъпност. Ограничаването на достъпа на гражданите и юридическите лица до съдебна защита фактически ограничава и контрола за законност върху актовете и действията на административните органи, който съдебната власт, съгласно чл.120, ал.1 от конституцията, е длъжна да осъществява след като бъде сезирана. Основната функция на правораздаването да защити гражданите и юридическите лица при нарушаване на правата им може да бъде реализирана единствено чрез гарантиране на действителен достъп до правосъдие. Елемент от тази гаранция е и финансовата достъпност на съдебните услуги, защото заплащането на държавни такси е част от нормативно установения ред за упражняване на правото на съдебна защита. Следователно съдебните такси не трябва да са пречка за реализиране на конституционното право на съдебна защита поради липса на финансови възможности". Така е написал петчленният съдебен състав на Върховния административен съд на 16 януари 2004 г., когато е отменил друго едно постановление на МС, с което се предвиждаше повишение на таксите в съдилищата. Тогава предложението за повишаване на таксите не е минало и по други две причини: че новите тарифи са били "в несъответствие със социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната". Освен това защото таксата – като парично задължение към държавата, "следва да бъде разходоориентирана и икономически обоснована", пише съдът. И пояснява, че това обосноваване се свързва и с реалното увеличение на себестойността на предоставяните услуги, както и с реалното увеличение на доходите на гражданите.

Любопитно ще е да видим дали и сега Върховният административен съд ще реши същото. Заседанието по делото, заведено от "Идеин-ФПИ-Фиеста", е проведено на 13 октомври и оттогава се очаква решението по казуса. А забавата на произнасянето на решение  след обичайния едномесечен срок  може да означава всичко – включително и липса на единомислие сред тримата съдии, които трябва да решават казуса…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст