Доказано у нас всяко чудо е за три дни. После всичко се забравя – както например стана с "изгубените" тефтери на Филип Златанов. Единствено дрязгите в дясното политическо пространство са постоянни – но ту ескалират, ту стихват. Това бе присъщо и за Реформаторския блок, и то още от създаването му. Сега обаче като че ли разногласията са към края си.
Глътката спокойствие и сигурност сякаш ще получат десните избиратели – петте партии в блока дават признаци, че най-сетне са осъзнали, че блокът трябва да стане по-единен. Всъщност това бе един от въпросите, по който няколко месеца трайно се спори в коалицията. Противоречията са главно между две от формациите в нея – "Движение България на гражданите" (ДБГ) на Меглена Кунева и "Демократи за силна България" (ДСБ) с лидер Радан Кънев.
Разногласията започнаха след първото предизвикателство за Реформаторския блок – европейските избори. Тогава формацията спечели мандат в Европейския парламент. Но донесе и разочарование на лидера на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева. Тя бе водач на листата на блока на 25 май, но бе изместена от втория в нея – Светослав Малинов от "Демократи за силна България". Мечтата на Кунева, пресечена главно по волята на избирателите, й попречи да продължи "бляскавата" си кариера в Европейския парламент, а с това започнаха и вътрешнопартийните сътресения в коалицията.
Оттогава те ескалираха няколко пъти. Най-отчетливите събития бяха оставката на Радан Кънев като говорител на блока и пропадналият конгрес за избор на председател на коалицията, когато в средата на септември ДБГ и СДС излязоха с обща декларация, че преди избори не било добре това да става. Затова изборът на лидер бе отложен за паметната дата 10 ноември, но и тя стана неудобна заради преговорите около съставянето на правителство. После пък се оказа, че края на тази година или в началото на следващата било доброто време да се свърши тази работа. Сега се смята, че всичко това може да се случи до края на първото полугодие на 2015 година.
Без съмнение това отлагане генерира недоверие между партиите в блока и то бе отчетено от Радан Кънев като проблем за коалицията на партийния конгрес на ДСБ, на който бе направен равносметка за изминалите два вота. Тогава лидерът на тъмносините, който бе сочен и като най-вероятния водач на коалицията, видя три варианта за консолидация на съюза. Да бъде създадена единна политическа партия, за което и неговата формация не била готова, или да се създаде стегната политическа федерация с общ национален и изпълнителен съвет. Или да се формира нова партия, която да обедини в себе си старите партии от коалицията, да запази тяхната самостоятелност, но да води съгласувана обща политика.
Хората от ДБГ имитират готовност коалицията да стане по-компактна и предложиха създаването на "пътна карта" за движението на блока. Заместник-председателят на ДБГ Найден Зеленогорски каза в сряда (3 декември) за "БАНКЕРЪ", че развитието на Реформаторския блок е нещо много сложно.
"За мен е важно да видя проекта, преди да тръгна да правя нещо, а аз все още не съм го видял. Той би трябвало да се обсъди между партньорите, както и вътре в партията. И да решим дали ще правим федеративна партия или структура, или ще отидем към трети вариант, какъвто г-н Кънев предлага", заяви Зеленогорски. "Очевидно е, че първо трябва да мине въпросът с държавния бюджет. А след ваканцията ще имаме малко повече време да дискутираме с партиите и да излезем с единна концепция, защото в момента нещата са по-скоро в насипен вид", допълни съпредседателят на парламентарната група на Реформаторите. Той смята, че федеративният тип е най-доброто решение за организацията на този етап, което ще позволи на партиите да съхранят идентичността си, а и към момента коалиционната формула била доста добра.
За "БАНКЕРЪ" Радан Кънев каза, че идеята за "пътната карта" на блока е добра и това е начинът за развитието на коалицията. А когато се подпише конкретен документ, ще има ясни и приемливи срокове за всички партии в блока. По думите му изброените от него варианти не са единствените, вероятно има други подходящи, но към момента все още не са се сетили за тях. Кънев и Зеленогорски все пак са категорични, че доверието между партньорите в блока ще се повиши с повече работа, с общуване и с постигането на общи цели.
Отсега е ясно обаче, че консолидирането на Реформаторския блок ще бъде изключително трудна задача. Очевидно е също, че идеята коалицията да бъде оглавена от една или друга личност не се харесва на всички, тъй като това автоматично ще намали тежестта на останалите партии и на лидерите им. Разбира се, възможен е и другият вариант – председателската дума да бъде оспорвана публично, което да доведе до сериозни вътрешни конфликти и до дискредитирането на лидера.
Хората от ДБГ са мнителни, защото по-голямата консолидация на блока би довела до налагането на строгопартийни и личностни виждания, а това ще повлияе и на голямата формация – Реформаторския блок. От друга страна пък, в ДСБ вероятно виждат на възможността Кънев да оглави блока. Така тъмносините ще бъдат признати като мотор на коалицията. Нещо, което бе подсказано от лидера на ДСБ с думите му, че блокът е локомотив на българското правителство, а не тежък багаж. А неговата партия ДСБ е локомотивът в българската политика.
Но кой ще кара влака на Реформаторския блок още не е ясно. Както и дали изобщо има машинист. Но не защото няма кандидати, а защото във всеки вагон претенциите са различни – най-често по кой маршрут да поеме композицията.
