Месец по-рано започнаха традиционните новогодишни наричания за късмет и берекет при строителите. Точно на 1 декември министри, кметове, шефове на агенции и държавни фирми изсипаха куп сладки обещания за бранша като разплащането на всички натрупани задължения и пускането на нови проекти за стотици милиони лева.
Най-щедър на думи бе министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. "Нови 120 км магистрали, 44 км първокласни шосета и 300 км рехабилитирани шосета от първи, втори и трети клас", обеща тя по време на четвъртия дискусионен форум "Строителството през 2015 г. – перспективи и предизвикателства. Възможностите през новия програмен период 2014 – 2020". Освен това Павлова гарантира пред бизнеса, че държавата няма да забавя повече плащанията по проектите, които се финансират със средства от спрените европейски фондове. "Наш ангажимент е да няма никакво забавяне. Това е важно както за бизнеса, така и за държавата, защото ако не изплатим, има опасност да загубим 106 млн. евро по 28 рискови проекта", заяви тя.
Добрите новини продължиха с уверението, че догодина строителният бранш ще разполага с 2 млрд. лв. за инвестиции само от еврофондовете. От тях 1.5 млрд. лв. е предвиденият ресурс за разплащане на проектите, изпълнявани в момента, които ще приключат през следващата година, а близо 500 млн. лв. са за нови обекти. Намеренията са от догодина да бъдат отворени схемите "Интегрирани планове за градско развитие", "Регионална образователна инфраструктура" и "Регионални пътища". Ще бъдат завършени и всички шосета, които се рехабилитират по програмата "Транзитни пътища" V. Те са с обща дължина от 300 км и за тях от бюджета ще се отпуснат 100 млн. лв., каза още Павлова.
На свой ред председателят на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров увери, че през 2015-а ще бъде наваксано натрупаното закъснение по всички големи пътни проекти – магистралите "Марица" и "Струма", пътния възел "Белокопитово" на "Хемус", обходния път на Монтана, както и Западната дъга на София. По думите му физическото изпълнение на отсечката от "Марица" между Оризово и Димитровград е около 65%, а трасето Димитровград–Харманли е готово на 80%, като се очаква целият аутобан да е готов до края на юли 2015-а. Тогава ще бъде и пускането на Лот 4 на "Струма" – от гр. Сандански до Кулата, за който стана ясно, че държавата се е разбрала с гръцката компания "Актор" да продължи работата си по актуализиран график. За октомври е планирано откриването на участъка между Дупница и Благоевград, който е с дължина 37.5 километра.
Освен с пътната инфраструктура министър Павлова зарадва строителите и с Националната програма за енергийно обновяване на българските градове, чието изпълнение ще започне в началото на следващата година. Схемата е насочена към реновиране на градската среда и саниране на стари жилища и за целта ще бъде създаден държавен гаранционен фонд с 200 млн. лв., към който ще се добавят и 350 млн. лв. европейски средства. Проектите по тази програма, според Павлова, ще осигурят работа най-вече за малките и средните фирми в регионите.
Истинско чудо предрекоха управниците и в другата болна за строителите тема – ВиК инфраструктурата. Според министъра на околната среда и водите Ивелина Василева сега се изпълняват 237 проекта, като всички дължими суми по тях щели да бъдат изплатени още в началото на 2015-а. За тогава е планирано и отварянето на няколко процедури по първата ос от новата оперативна екопрограма, чийто бюджет е 2.4 млрд. лева. Разбра се също, че за пръв път от десетилетия насам у нас ще се строят нови язовири за питейни нужди. В най-скоро време ще се подпише споразумението, с което започва изграждането на яз. "Пловдивци" с пречиствателна станция, чиято стойност е 47 млн. лева. Напролет пък ще е първата копка на яз. "Луда Яна", в който ще се инвестират 50 млн. лева. По същото време ще започне и рехабилитацията на стената на яз. "Студена" за 30 млн. лева. Други 150 млн. лв. са предвидени за проекти за превенция на наводнения и свлачища.
И транспортният министър Ивайло Московски очерта добри перспективи за строителите, като наблегна на изграждането на новия участък от столичното метро между бул. "Янко Сакъзов" и кв. "Красно село", за който са предвидени 400 млн. евро. Работата по него се очаква да започне в първата половина на 2015-а. "Няма да има загуба на средства по оперативната програма "Транспорт" към края на 2014-а, но догодина трябва да дадем всичко от себе си, за да постигнем максимално разплащане", отбеляза Московски.
Единствено заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев не успя да обещае кой знае какво. "Най-рано през третото тримесечие на следващата година ще може да започне изпълнението на мерките от Програмата за развитие на селските райони, от които би могъл да се възползва строителният бранш", изтъкна той. Причината за по-неблагоприятното развитие на нещата в случая е, че първоначалният вариант на програмата бе изпратен в Брюксел едва преди четири месеца, с което тя стана най-късно подготвената в целия Европейски съюз. Отделно европейските експерти са отправили над 400 коментара по въпросния проект, така че чиновниците ни тепърва ще трябва да отстраняват забележките. Според заместник-министъра Грудев най-оптимистичният вариант е селската програма да бъде одобрена от Еврокомисията през юли 2015-а. Мерките, които засягат строителния бранш обаче, няма да тръгнат веднага. Иначе фирмите от бранша могат да разчитат на индикативен бюджет от 760 млн. евро за инвестиции в материални активи, 625.7 млн. евро за обновяване на селата и селските райони, както и 130 млн. евро за местно развитие.
