В устремната сряда, 3 декември, държавният бюджет за догодина беше приет едновременно от три комисии – бюджетната, социалната и здравната. За да може да бъде пратен за първо четене в пленарната зала на 8 декември, понеделник.
Финансист № 1 Владислав Горанов защити основния финансов закон на държавата с двете основни цели, които покрива представеният от него бюджет – връщане на финансовата стабилност и оставане на бюджетния дефицит в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт. "Имах интензивен диалог с представители на Европейската комисия. Те ме увериха, че ако успеем да сведем тази година дефицита на начислена основа до 3.5%, те ще гледат на свръхдефицита от тази година като на еднократен акт", каза министърът.
Против се обявиха ДПС и БСП. Върли противници са и работодателските организации. Основните несъгласия са свързани с липсата на реформи, отказа от провеждане на икономическа политика чрез бюджета, повишаването на минималната работна заплата, която ще докара безработица и забучване на бизнеса, вдигането на минималните и максималния осигурителни доходи.
Основните показатели в бюджета, за които „БАНКЕРЪ“ неколкократно писа, останаха непроменени след обсъжданията в комисиите, затова и няма да ги повтаряме отново. Ще дадем думата на главните участници в дискусиите.
Георги Кадиев, БСП:
"Ако съдим за целия мандат на правителството спрямо този бюджет, изводът е, че няма да има никакви реформи, защото бюджетът е изключително стандартен. Никаква нова политика не виждам."
Мартин Димитров, Реформаторски блок:
„Според мен орязването на разходите за държавна администрация трябва да бъде функционално – там, където има излишна администрация. Ако вземем за пример МВР, логично е да се съкращава администрацията, а не полевите служители".
Божидар Данев, БСК:
„Проектобюджетът за 2015 г. не е бюджет на реформи, както обещаха управляващите в програмната си декларация. Особено ни безпокои тази консервативност за бюджетните прогнози през 2016-2017 година. Ако първата година не станат реформите, обикновено практиката показва, че правителствата нямат смелост след това да проведат тези реформи. Категорично не подкрепяме увеличението на работната заплата. Предвиденият за догодина икономически ръст е твърде скромен – 0.8 процента. Само за деветмесечието в момента имаме ръст от 1.6% от БВП. "Потреблението е силно разширено, т.е. ние стъпваме на едва движеща се икономика и трябва да запазим тази скорост. Изведнъж искаме тази скорост да бъде срутена и да стигнем до 0.8 процента."
