Дежа вю с дефицитите в здравната каса

Парламент Петър Москов - министър на здравеопазването

Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2015-а бе окичен като коледна елха с блестящите епитети "балансиран", "справедлив" и "реален". Управителят на институцията д-р Румяна Тодорова пък сложи отгоре "звездата", наричайки го "реверанс към здравеопазването". "Реверансът", ако бъде окончателно приет в този му вид, вероятно ще се превърне в мечешка услуга и дежа вю за болници, лекари и аптеки. И всичките вкупом ще ревнат за пари още в средата на следващата година.
На хартия е заложено здравната каса да разполага с 3.15 млрд. лв. приходи от здравни вноски и трансфери. Лечебниците ще отчитат дейност за 1.35 млрд. лв., за личните лекари и специалистите са заделени общо 368 млн. лв., за зъболекрите – 120 млн. лв., а за диагностика предвидената сума е 70 млн. лева. Лекарствата и диетичните храни са оценени на 554 млн. лв., за онкомедикаменти ще се платят 180 млн. лв., а здравните заведения ще получат допълнително 77 млн. лв. за използваните от тях медицински изделия. Касата чака и трансфер от Министерството на здравеопазването от 24 млн. лева. Предвиденият оперативен резерв на осигурителния фонд ще е 301 млн. лева.

На първо четене това са параметрите в бюджета на фонда за тази година, допълнени с 325-те млн. лв. от двете актуализации, така че сметката би трябвало да излезе "на нула". Само че нито парите са гарантирани на 100%, нито е сигурно, че дори да се окажат в наличност, ще са достатъчни да покрият разходите. Първата голяма бюджетна яма, която може да се отвори, е в изкуствено завишените с 220 млн. лв. (незнайно по чия прогноза) приходи от здравни вноски. Според председателя на надзорния съвет на институцията – Кирил Ананиев, няма да има драма със събирането на тези пари, тъй като данъчните щели да се потрудят повече, а и финансовите експерти са калкулирали ръст на доходите. Работодателите в частния сектор обаче едва ли ще се надпреварват да вдигат заплатите, за да напълнят здравната каса, особено при планираните неприятни за тях реформи в социалната сфера. В това отношение работа би свършило предложението на здравния министър д-р Петър Москов държавата най-накрая да стане коректен платец и

да вдига с по 10% вноските

за служителите, които осигурява, докато през 2020-а те не станат равни с останалите. Но по обясними причини и това правителство се подготвя да подмине неудобния за финансите му казус.

Скрит (поне) 200-милионен дефицит се е стаил в "консервирания" бюджет за 2015-а и поради обстоятелството, че в него не е отчетено естественото нарастване на харчовете за здравеопазване. Представителят на работодателите в надзорния съвет на здравната каса Деян Денев посочва, че през последните четири години има увеличение на разходите на касата средно с 200 млн. лв. годишно. Тази разлика се получава с навлизането на нови технологии, които оскъпяват болничното лечение заради включването на иновативни медикаменти в Позитивния лекарствен списък, а също и заради общото застаряване на населението, което се нуждае и от повече здравни грижи. Румяна Тодорова уточнява, че

само онкоболните се увеличават с 30 000 души

на година, а именно при тях терапията е най-скъпа. "Това е допълнителен разход – отбелязва тя – от който не може да се избяга."

"Раната" бе разчовъркана допълнително от министър Москов, който предложи на правителството бюджетът на касата за здравноосигурителни плащания да бъде намален с още 80 млн. лева. За целта той иска да бъде приложен пакет от мерки и законодателни промени, с които да се оптимизират разходите и да се подобри контролът в системата. В "плана Москов", отхвърлен от надзора на осигурителното ведомство, но одобрен от кабинета, е планирана отмяна на приетото от предишното правителство увеличение на основния пакет медицински дейности, както и ограничаване на новите скъпоструващи медикаменти. Ще бъде "замразен" обхватът на работата, която болниците могат да извършват по договор със здравната каса, ще се въвеждат твърди правила за финансово управление на лечебниците, а обемите на дейност и бюджетите им ще се финансират на годишна база.

Като цяло идеите на Москов еволюират в правилната посока, но в никакъв случай няма как да бъдат реализирани механично и от днес за утре. Министърът обаче явно е амбициран да изпълни "четирилетката" за няколко месеца. От Центъра за защита на правата в здравеопазването му показаха нагледно какъв може да е ефектът от едни прибързани действия, коментирайки включения в законопроекта нов параграф 10. Текстът гласи, че лечебните заведения, които след 31 декември 2014 г. са получили за първи път разрешение за дейност, както и тези с включени нови дейности след същата дата, не могат да сключват през 2015-а договори и допълнителни споразумения с касата за тях. "Ако парламентът приеме закона в този му вид, на практика ще забрани инвестициите в лечебни заведения за болнична помощ през 2015-а и тази забрана ще засяга не само частните, но и държавните и общинските болници", посочват от пациентската организация.

Всъщност, за подобно "вето" е малко късно, тъй като осем от новите лечебници, сред които една многопрофилна болница, по три специализирани клиники и заведения за рехабилитация, както и един диализен център вече са получили разрешение и могат преспокойно да сключат контракт с касата. Още толкова болници чакат на "повикване" и ако ведомството ги отреже, ще покаже двоен стандарт. От друга страна, с 16 нови здравни заведения предвидените 1.35 млрд. лв. за плащане на дейност през 2015-а няма да стигнат. Още повече че надзорът на касата искаше по това перо да бъдат заделени със 70 млн. лв. повече, само че те бяха прехвърлени към разходите за лекарства.

При медикаментите законодателят също е "нахвърлял" малки камъчета, които могат да обърнат колата. Да припомним, че за "домашните" лекарства тази година бяха предвидени 556 млн. лв., а онкомедикаментите бяха оценени на 145 млн. лева. Но още през месец юли бе установено, че по двете пера не достигат общо към 145 млн. лева. Догодина

планираната сума е с 33 млн. лв. повече

от 2014-а, което автоматично означава дефицит от 112 млн. лв. дори ако разходите се запазят на същото ниво. Последното обаче е много съмнително, тъй като в списъка за плащане от касата влязоха още седем медикамента за лечение на рак, които ще струват допълнителни 30 млн. лв., а и други чакат ред. От ресорното министерство предлагат да се намалят разходите за лекарства, като се договорят отстъпки с производители и дистрибутори, но този метод доказано не действа в нашите условия. Повечето притежатели на лицензи и без това продават на пределно ниски цени и по-скоро биха се оттеглили от пазара ни, отколкото да свалят още. Разбира се, все пак съществува резерв от 300 млн. лв., което донякъде е успокоително. Но проблемите дебнат отвсякъде.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст