Борсовият пазар у нас и през ноември не показа признаци за съживяване. Цените на акциите на повечето публични дружества поддържаха (стабилно) ниските си нива от последните месеци. Търговията на "БФБ-София" отново беше мудна, а стойностите на индексите се лутаха. В крайна сметка водещият борсов измерител – SOFIX, се понижи с 0.99% през ноември (за трети пореден месец), до 514.42 процента. Най-силно влияние върху стойността му оказаха котировките на акциите на "Софарма", "Неохим" и "Албена" – те поевтиняха най-много. Трудно е да се каже дали ще се намери новина, която да изтласка фондовия пазар нагоре през последния месец на тази година.
Банковите акции и през ноември останаха в плен на негативна тенденция, както стана и с книжата на повечето публични компании. Те се търгуваха сравнително активно, но това бе по-скоро резултат от желанието на инвеститорите да излязат от това си вложение, и то с колкото е възможно по-малки загуби. Цените на всички тези книжа дружно вървяха надолу и, естествено, паднаха под котировките си от октомври. Въпреки че борсовите играчи се опитаха да поддържат интереса към книжата на Първа инвестиционна банка, на Българо-американска инвестиционна банка и на Централна кооперативна банка, в края на месеца те изгубиха желание за сделки. Въпреки това всяка една от тях успя да повиши минималната цена, при която се срещнаха офертите на продавачите и купувачите.
Сделките бяха малко и, естествено, намаля и броят на изтъргуваните акции. В деветнадесетте борсови сесии бяха прехвърлени само 388 681 броя, което е с 43% по-малко спрямо октомври.
На 25 ноември изтече срокът на забраната за сделки с ценните книжа на поставената през юни под специален надзор
Корпоративна търговска банка
Завръщането й на "БФБ-София" изненада търговците, особено след силно негативния доклад на одиторите. Сделки с три акции срутиха пазарната капитализация на дружеството и тя падна от 468 млн. лв. на 20 юни до 1.23 млн. лв. на 26 ноември. В последните два борсови дни на месеца никой не направи опит за сделки с тях.
Котировките на акциите на
Централна кооперативна банка
през ноември върнаха част от стойността си, постигната през последните две седмици на десетия месец. Те се лутаха в широките рамки между 1.07 и 1.14 лв. за акция, но все пак успяха да избягат от опасната близост до номинала си от 1 лев. Играчите се върнаха на пазара и дори направиха няколко опита за пробив над 1.1 лв. за акция, при растящ брой на изтъргуваните книжа. Тогава бе постигната и най-високата цена за ноември – 1.142 лв. за дял на Централна кооперативна банка (ЦКБ). Тя обаче е с две стотинки под върховата стойност през октомври.
От средата на месеца реалността тушира мечтите на инвеститорите – цените започнаха да падат, а на 18 ноември застинаха на кота 1.075 лв. за дял. За най-голямо съжаление на всички притежатели на такива ценни книжа спадът между двете гранични стойности (купува/продава) сред публичните банки е 5.87 процента.
Разпродажбите на акции на Централна кооперативна банка доведоха до това, че кредитната институция отново е сред най-ликвидните публични компании на "БФБ-София". И резултатът от това е, че играчите на пазара си размениха 238 797 от тези книжа. Но все пак количеството им е много по-малко в сравнение с 653 814 броя през десетия месец. Така ЦКБ остана най-търгуваната публична банка у нас.
Стабилизирането на котировките им в последните търговски дни на ноември добави още няколко стотинки към цената им и те затвориха месеца при 1.081 лв. за дял – с две стотинки над стойността им от края на октомври. Този ръст, естествено, се отрази и върху пазарната капитализация на кредитната институция, която нарасна с още 3 млн. лв. и вече е 122.32 млн. лева. А това означава, че в деветнадесет поредни месеца оценката за ЦКБ остава над границата от сто милиона.
Цените на акциите на
Първа инвестиционна банка
успяха да възстановят част от стойността, която бяха изгубили през втората половина на октомври. Те поеха глътка въздух и изплуваха нагоре, но така или иначе котировките им за трети пореден месец остават под важните три лева за дял. Това устойчиво покачване обаче стигна само до 2.895 лв. за един брой – най-високата котировка за книжата на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Въпреки оживлението този връх е с девет стотинки под постигнатата цена през октомври. След това обаче отново нямаше новина, която да ги задържи на тези нива.
Горчивият хап притежателите на акции на ПИБ получиха на 20 ноември, когато книжата й отбелязаха най-ниската си котировка – 2.679 лева. А акционерите й трябваше да преглътнат най-големия спад между двете гранични котировки сред публичните банки (-7.46%).
В последните дни на ноември борсовите играчи също не успяха да направят забележим обрат в посоката на цената на тези книжа, но въпреки това тя е с тринадесет стотинки над тази от края на октомври. При това положение към пазарната капитализация на банката се добавиха още 7 млн. лева. Така на 27 ноември инвеститорите са оценили ПИБ на 300.96 млн. лв. и банката отново възстанови стойността си, която пак надскочи триста милиона лева.
Ценовото раздвижване в началото на ноември активизира сделките с книжата на банката и доста от инвеститорите успяха да "осребрят" вложението си в Първа инвестиционна. По тази причина обект на покупко-продажба станаха 148 912 акции (при 208 276 броя месец по-рано). Интересен обрат имаше и в търговията с акциите на
Българо-американска кредитна банка
и на ТЕКСИМБАНК. Котировките и на двете надскочиха тези от октомври. Книжата на БАКБ запазиха спокойствие през ноември, а за радост на инвеститорите и добавиха стойност. Логично при това положение цените им са по-високи спрямо отчетените през десетия месец. И този резултат е въпреки единадесетте борсови сесии, в които пазарните играчи не се срещнаха. Това развитие на нещата бе подсказано още в първите търговски дни – на 5 ноември например те изваждаха и по 4.665 лв. за брой, за да си купят акции на Българо-американска кредитна банка. А това е с шест стотинки над най-високата цена от октомври. Новината се хареса на всички и поддържаше котировките, което повиши и минималната цена до 4.501 лв. за един брой при 4.25 лв. месец по-рано.
Въпреки добрите цени търговията с акциите на БАКБ беше слаба, а броят на изтъргуваните книжа остана нисък – 769. Последната покупко-продажба на книжа на банката беше на цена 4.564 лева. А тъй като тя е с 31 стотинки по-висока спрямо стойността им в края на октомври, нагоре се устреми и оценката на Българо-американска кредитна банка като цяло. Според борсовите играчи БАКБ е струвала тогава 112.691 млн. лв., което я оставя отново в зоната над границата от сто милиона лева.
ТЕКСИМБАНК и през ноември се отчете само с една-единствена среща между инвеститорите, но и тя бе достатъчна цената на нейните книжа да скочи до 1.501 лв. за един дял. Тъй като тя е с 18 стотинки по-висока спрямо десетия месец на годината, то и пазарната оценка на кредитната институция се повиши и в края на ноември тя вече е 41.993 млн. лева. Едва 200 акции се размениха в тази сделка.
Бизнесът и домакинствата предпочитат да връщат парите си в банките след масовите тегления през юни, въпреки спадащите лихви по влоговете. Сега прогнозите се въртят около това накъде ще поемат средствата от депозитите, които ще излязат от Корпоративна търговска банка, в какво ще се влеят. Преобладават мненията, че те по-скоро ще бъдат преместени в други кредитни институции отново като депозити, отколкото да финансират проекти, които биха раздвижили икономиката у нас. В този смисъл капиталовият пазар, в това число и фондовата борса, нямат много шанс да се наредят в челните места в списъка с предпочитания. Това може да се случи само при възстановяване на доверието на клиентите – това ще е сред основните предизвикателства в сектора за управление на активи през 2015 година.
