Осигурителната система в България е в колапс и това не е новина за хората с поне ден трудов стаж зад гърба си. Но грозната гледка, откриваща се в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015-а, може да шокира дори най-горещите поддръжници на солидарния модел. От осигурителни вноски догодина трябва да постъпят 4.57 млрд. лв., докато разходите на социалната система са 9.63 млрд. лева. Държавният бюджет е трикратно натоварен като прегърбено магаре с дефицитите на осигуряването. Веднъж оттам се плащат 2.7 млрд. лв. "солидарна" вноска към системата, а са предвидени и още два трансфера за общо 2.45 млрд. лв., които ще покриват недостига на пари. С други думи, т.нар. солидарен модел все повече прилича на лесно прогнозируем растящ държавен дефицит. И ако не започнат драстичните реформи, осигуряването ще се сгромоляса като банковите пирамиди от началото на прехода, повличайки със себе си спестяванията ни от работа.
За съжаление проектобюджетът на ДОО за 2015-а в първоначалния му вид е твърде мек и пасивен. Предлагат се половинчати мерки и в приходната, и в разходната му част. Липсват дори зачатъци на пенсионна реформа, армията от 150 хил. държавни чиновници продължава да е мъглявина в системата,
няма повишение на отчисленията за осигуряване
или индикация, че ще бъдат събрани повече средства. С леки "дянковски" хитринки пак ще се изтръскват джобовете на тези, които имат най-малко пари. Неслучайно станахме свидетели на парадокса, че проектът на бюджета уж бе разработен от Националния осигурителен институт, а именно надзорът на фонда го отхвърли в този му вид. Това е много слаба чернова, в която прозира страхът от непопулярни действия. И ако някакво извинение за управляващите е малкото време за подготовка, сега е моментът да се поправят недомислиците.
В текстовете на проекта политиките за увеличение на приходите се броят на пръстите на едната ръка, а ефектът от тях ще бъде минимален. Калкулациите са направени върху минимална работна заплата от 360 лв., въпреки че правителството обеща да я направи 380 лв. с две увеличения от по 20 лева. Този сценарий обаче не се хареса нито на синдикати, нито на работодатели, и то по една и съща причина – все още няма формула, по която да се формира най-ниският доход. И увеличението е административно, а не икономически мотивирано. Профсъюзите искаха минимум 400 лв. с мотива, че това ще даде стимул на потреблението. Бизнесът пък възропта, че в много сектори от икономиката минималната заплата настига средната и отново заплаши със съкращения, разрастване на "сивия сектор" и затваряне на предприятия. И двете страни имат право, но истината не е в "златната среда", където от години неуспешно я търсят поредица правителства.
Следващият препъникамък произлиза от абсурдите, наречени минимални и максимални осигурителни прагове, които тотално изкривяват картината. За 2015-а най-ниските осигуровки скачат средно с 4.4%, което ще доведе до увеличение в приходите с малко над 35 млн. лева. Но и това нещо се прави на автопилот – някои плащат прекалено много, други твърде малко за доходите си. Например земеделците и тютюнопроизводителите догодина вече ще внасят върху 420 лв. вместо досегашните 240 лева. Това е справедливо спрямо останалите групи самоосигуряващи се, но редно ли е един овчар, отглеждащ стадо от 15-20 животни, да плаща колкото едър земеделец, който обработва няколко хиляди декара и взима големи евросубсидии? Тук се крие основният проблем на осигурителната ни система – тя никога не е отчитала реалните доходи на хората и съответно никога не е била солидарна. Същото в пълна степен се отнася за изкуствено застопорения максимум. Защо на един IT специалист със заплата 8000 лв. му е позволено да плаща върху таван от 2600 лева? Едва ли има друга държава в света, която доброволно се отказва да получава дължимото от гражданите й.
Заложените разходни политики също са доста спорни и по същество не решават, а задълбочават проблемите. Явно, все още ръководещо се от нескопосано написания пенсионен план "Дянков", правителството се гласи
да увеличи с по четири месеца възрастта и осигурителния стаж
за "масовата" трета категория още от 1 януари 2015-а. Не бяха взети под внимание доводите на социалния министър Ивайло Калфин. Той предложи стъпката догодина да бъде два месеца, аргументирайки се, че тази цифра е заложена и в трите варианта за пенсионна реформа, изработени колективно от служебния министър Йордан Христосков, експерти на НОИ и специалисти от неправителствения сектор. Поради несъгласуваното и необвързано с никакви параметри увеличение синдикатите стягат мащабни протести. В същото време ранното пенсиониране на "тежките" категории остава при същите условия и този въпрос засега отпада от списъка с приоритетните.
По отношение на доходите на пенсионерите стилът на проектобюджета е "мижи да те лажем". Най-ниската пенсия за стаж и възраст от 1 юли ще бъде 157.44 лв., или с 3 левчета повече, докато социалните ще "излетят" до 115.15 лева. За сравнение, прагът на бедност от 2015-а бе увеличен на 286 лв. и на този фон не е ясно защо този псевдопоказател продължава да съществува, след като държавата не го отчита? Индексацията по "швейцарското правило" също се очертава да е твърде символична – 1.9 процента. За сметка на това най-високите пенсии се вдигат със 70 лв.- до 910 лева. Като цяло разходите за пенсии за 2015-а са с 324 млн. лв. повече, без от увеличението да произлиза какъвто и да било видим ефект.
Социалните политики са напълно непознати за социалния бюджет. Например обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст е запазено на 340 лв., вместо да върви нагоре заедно с минималната работна заплата. Майчинството пък ще се изчислява върху последните 24 месеца, вместо от 18 месеца доходи, което допълнително ще ореже тънките бюджети на младите семейства. По този повод е добре да припомним думите на министър-председателя Бойко Борисов от предизборна проява на ГЕРБ в Благоевград: "Майчинството у нас е най-дългото в Европа. След изборите ще увеличим и средствата за майките, защото отчитаме като грешка, че не го направихме по-рано“.
Работодателите съвсем не останаха очаровани и от факта, че
ще продължат да плащат 70% от болничните
на служителите си през първите три дни. От 1 януари лекарите вече няма да издават хартиени болнични листове, а ще изпращат документите по електронен път директно в НОИ. Така ще се спестят административните разходи по подаване на документите и ще се съкрати срокът за изплащане на обезщетенията, което допълнително ще натовари бизнеса.
И не на последно място, драма се очертава и с паричните обезщетения за безработица. За тази цел са отпуснати 351 млн. лв., което се равнява на 108 500 месечни компенсации от по 270 лева. Безработните с право на обезщетение обаче традиционно са с около 10 000 души повече, което значи още непланирани разходи в края на следващата година.
