Най-старото селище на нудисти във Великобритания навърши 85 години. По този случай голите му жители, които от 1929-а живеят затворено, поканиха гости от медиите и дори участваха в заснемането на документален филм.
На пръв поглед комуната Шпилплац в хартфордширската долина Брикет не се различава по нищо от останалите селца в дълбоката английска провинция. Но зад грижливо боядисаните огради и красиво подстригани градински храсти живеят недотам обикновени хора. Те са приветливи и дружелюбни, но едва ли ще ви разрешат да се заселите при тях, ако не сте готови за доживотен стриптийз – в Шпилцплац не се радват на облечените.
Осемдесет и три годишната Айзъл Ричардсън е прекарала в селището почти целия си живот. Комуната е основана от баща й Чарз Макаски. По онова време земният участък с големина 162 ха му струвал 500 паунда.
Днес в малките бунгала живеят 34 семейства. Има още 24 къщички, които през лятото се наемат от отпускари (те също трябва да споделят нудистките ценности, приети в селището). Жилищата разполагат с електричество, вода и канализация. Става дума за комфортни, но миниатюрни постройки, предвидени за двама-трима човека.
Комуната не е изцяло автономна. На жителите й така или иначе им се налага да общуват с облечени граждани – млекари, пощаджии, куриери на службата за доставки към супермаркета. Местните твърдят, че хората от „големия свят“ вече са свикнали с голотата им и реагират нормално. Като организация на управлението Шпилплац представлява нещо като закрит частен клуб. Новодошлият може да получи право на заселване в комуната след всеобщо гласуване. Но дори да бъде одобрен, трябва да премине през едногодишен „изпитателен срок“. Едва след това може да стане пълноценен жител на Шпилплац и да си купи бунгало. Къщичките се продават за около 85 хил. паунда, което е евтино за Англия и особено за престижния Хартфордшир.
Натуризмът е деликатно нещо. Нудистите, които не се притесняват от голотата си, не понасят присъствието на облечени хора. Как обаче да се реагира, ако някой от местните жители бъде посетен от роднини и приятели, които не желаят да се събличат. Обитателите на комуната така и не могат да постигнат консенсус по този въпрос. По-консервативно настроените настояват външните посетители да се събличат, иначе Шпилплац рано или късно ще се превърне в привлекателно място за воайори. По-либералните пък не виждат нищо лошо в гостите с дрехи.
Друг е въпросът, ако някой от постоянните жители игнорира основното правило. Нарушителят едва ли ще стане обект на забележки, но със сигурност ще почувства атмосферата на растящо неодобрение. Впрочем такива неща вече са се случвали. Един от жителите например довел в селището своята спътница в живота. Жената нямала нищо против нудизма, но обяснила, че по медицински причини не може да ходи по цял ден както майка я е родила. Кожата й била изключително чувствителна към слънчевите лъчи. Съдбата й била решена с всеобщо гласуване, в резултат на което новодошлата получила разрешение да носи парео.
