Напоследък забелязвам, че хората са по-спокойни – няма вълнения, скандали, протести, няма даже блъсканици в метрото… Зачудих се какво става и се сетих – по неписано правило на всяко ново правителство е редно да се дадат стотина дни спокойствие и публиката е притихнала в очакване. Излиза, че от миналата година досега сме спестили по този начин нерви за цели шест месеца.
Японците казват, че водата дълбае камъка не със сила, а с постоянство. С други думи – търпение му е майката, но конкретно моето тръгна да се изчерпва много преди въпросните сто дни да са изтекли. Даже започнах да се ядосвам още преди Бойко Борисов да се врече за втори път във вярност на Републиката като министър-председател. Нима не беше изнервящо, когато Сергей Станишев умуваше дали да стане евродепутат, или не? Когато разбрах, че отива в Брюксел, ми се прииска да пийна нещо, та чак и да се чукна с Михаил Миков. А какво ще кажете за онези многочасови совалки на Менда Стоянова, Цецка Цачева и Румяна Бъчварова с Реформатори, бивши националисти атакисти, сега патриоти, и други едни бивши социалисти, станали азбукари? Европейска работа, нали? Разговори, диалог, приоритети, програмно споразумение… Реших, че този път няма как да не се получи нещо хубаво, само че след всички приказки за отговорно поведение взеха да се случват странни неща. Назначиха юриста Божидар Лукарски за шеф на Министерството на икономиката. Айде, викам си, икономика нямаме, какво толкоз, а и там е пълно с казуси… После по терлички назначиха Радослав Миленков за шеф на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Читав бил, експерт бил. Хубаво, ама защо както Пеевски – без обсъждания, без съгласуване… А после уж реформаторското правителство щяло да се бори с лошия модел "Орешарски". Как, като го копира?
Примери много, но и назначаването на Слави Бинев за шеф на парламентарната Комисия по култура стига. А след 3 декември, когато премиерът каза, че още не можел да открие договорите за "Южен поток", чашата ми окончателно преля. И се чудя, за разлика от японците, какво точно ще издълбаем ние с нашето търпение?
