Години безхаберие, пълен административен хаос и безнаказан чиновнически произвол – тази взривоопасна смес забъркаха по времето на прехода плеяда нашенски „държавници“ . Техните решения или по-скоро куците им решения поставиха истинска
бомба с часовников механизъм
под язовирите в страната и ги доведоха до сегашното им окаяно състояние.
И както най-често се случва у нас, едва след като фитилът вече гори и може би само дни ни делят от взрива, купища отговорни фактори у нас се впуснаха да я „обезвреждат“. Прокуратурата откри куп нарушения. Оказа се, че 2743 водоема, разположени из цялата страна, са оставени на пълен произвол.
Държавното обвинение се разбърза и успя да образува четири преписки за длъжностни престъпления и 17 административни производства. Дори вече са издадени 13 акта. Парадоксалното е, че – както се оказа, за повечето от водоемите няма информация дори кой ги стопанисва.
В целия този хаос правителството пък се впусна в спасителни действия. Но се активизира, след като стана ясно, че 78 водоема са в предаварийно състояние и са крайно опасни. Като временна мярка бяха отпуснати половин милион лева, за да могат те да бъдат поне източени, та да не залеят близките населени места и да не се повторят трагичните събития от Варна и Мизия. Впоследствие опасните язовири ще бъдат ликвидирани, но сега ще минат на подчинение към "Напоителни системи" ЕАД (собственост на земеделското министерство). Това дружество именно трябва да се справи със задачата за източването им. За други 268 водоема въобще пък не е ясно чия собственост са. Засега е взето решение те да минат под контрола на областните управители, докато се изясни собствеността им.
Докато правителството се опитваше
да намери спасителния бряг
различните институции, които имат отношение към водоемите в страната, се надпреварваха да се оправдават и да си прехвърлят отговорността за състоянието им. Ако се съди по изводите, изложени в доклада на държавното обвинение, басейновите дирекции (подчинени на Министерството на околната среда и водите) не искали да контролират язовирите, тъй като за голяма част от съоръженията липсвала документация. Ремонтите на язовирните стени били драстично закъснели или изобщо не са запланирани. Контролът върху безопасността им пък се размивал между дирекции, областни управители и кметове.
В този вече
описан от прокурорите пълен хаос
най-сетне се роди идеята язовирите да минат под общ контрол и той да се осъществява от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова иде реч за около 2000 водоема. Едва останалите 54 язовира, които управлява едноличното акционерно дружество "Язовири и каскади" (собственост на Министерството на енергетиката) и деветте, собственост на ВиК дружества, били без проблеми, обяви министър Павлова.
Работна група от регионалното и екоминистерството вече пишела предложение за промени в Закона за водите, с които водоемите ще минат под контрола на единния орган.
Регионалният министър и ръководството на Министерството на вътрешните работи вече са упълномощили областните управители спешно да издирят документите и да изяснят чия собственост са язовирите.
Очаква се на съвместно заседание, ръководено от вицепремиера Румяна Бъчварова, управителите им да начертаят мерките и сроковете за предотвратяването на рисковете.
Премиерът Бойко Борисов им постави и условие – до края на декември „тази тема да бъде приключена“. В противен случай ще има уволнени, закани се Борисов. Дотогава трябва да стане ясно кои язовири ще бъдат ликвидирани, кои ще бъдат ремонтирани и ако това не е свършено, кой ще бъде санкциониран.
На всички, забързали се да решават тези безспорно належащи въпроси чак днес, обаче трябва да кажем, че в. „БАНКЕРЪ“ още през 2011-а алармира за всички тези опасности. Преди повече от три години ние публикувахме подробен анализ на състоянието на язовирите в страната, в който бяха описани и всички дейности, които трябва да бъдат предприети в най-кратки срокове. Но както е казал Марк Твен: „Който не чете добри книги, не е по-добър от неграмотния“…
