Предлаганите лихвени проценти по депозитни и кредитни продукти в различните държави от Европейския съюз никога не са били еднакви. Но тази фрагментация се наруши драстично от началото на финансовата криза.
Държавите от еврозоната може и да споделят една и съща валута, да се подчиняват на едни и същи финансови регулации и на една централна банка, но лихвите, които получават спестителите във всяка една от тях, са много различни. Най-щедрата италианска банка днес ще плати лихва от 2.8% за едногодишен депозит от 10 хил. евро. За същата сума, но в германска банка, в най-добрия случай вложителят ще бъде щастлив, ако получи 1% годишна лихва. В същото време за едногодишен срочен депозит от 10 хил. евро на португалските спестители се предлага лихва от около 2 на сто. Данните са на част от проучване на SavingGlobal – базиран в Германия сайт, който сравнява оферти за срочни депозити в различните държави от ЕС.
Средната лихва по депозити със срок по-малък от година варира още по-фрапиращо в държавите от еврозоната – от 0.3% в Люксембург и Латвия до 2.6% в Кипър.
В България без държавата ни да е член на еврозоната банките отново са по-католици от папата, защото лихвите по депозитите у нас са по-ниски от тези в Италия и Латвия.
Ниските лихви обаче не са проблем само на вложителите. Това, че депозитите не могат да се движат лесно в целия регион, лишава банките в по-проблемните части на еврозоната от ценен източник на финансиране и ограничава кредитирането. В същото време това води до значителна фрагментация на депозитния пазар във валутния блок, вследствие на което има региони, където спестяванията са прекалено малко, и такива, където те са прекалено много.
Ниските лихвени равнища правят много трудно получаването на добра възвръщаемост на инвестицията, но за сметка на това германските банки са едни от най-сигурните в света.
Затова и много чуждестранни граждани решават да сложат на депозит парите си в други държави. Но различните национални изисквания за откриване на банкови сметки и езиковите бариери често са пречка за средния европеец.
Оказва се обаче, че да увеличиш дохода от лихви за един, може да бъде бизнес за друг. Така например от SavingsGlobal, създаден преди около година, предлагат на клиентите си да се възползват от по-високите лихви в други страни от ЕС и действат като посредник при откриването на сметки. Максималната сума, която от SavingGlobal позволяват на клиентите да поставят в една банка, е 100 хил. евро, тъй като това е размерът на застрахования депозит, съгласно европейските регулации. Ако тези 100 хил. евро бъдат вложени по сметка, разликата между лихвата по едногодишен депозит в Германия и еквивалента му в Португалия е в размер на 1500-2000 евро годишно.
Компанията признава, че вече има няколко хиляди клиенти в Германия. Учудващо или не, те са решили да вложат парите си в по-високодоходни сметки в чуждестранни банки, изневерявайки на традиционните предпочитания към скучните, но безопасни местни финансови институции. В замяна на това те плащат на посредника комисиона в зависимост от размера на депозита. От SavingGlobal имат и свои принципи – не работят със "спасявани банки". Плановете на малката германска компания са да намери повече банки партньори, включително и в държави като Италия, Полша и Великобритания.
Дали обаче след сътресенията в банковия сектор на България през последните няколко месеца германските спестители ще искат отново да вложат парите си в местните банки? Особено след като узнаят, че фондът, който трябва да гарантира депозитите им, е празен…
