Предложените от БСП изменения в Закона за гарантиране на влоговете в банките са несъвместими със забраната за парично финансиране, накърняват институционалната и финансовата независимост на БНБ и могат да нарушат и функционалната й независимост.
Това са част от заключенията в становището на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно проект на закон за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките внесен на 12 ноември от Михаил Миков и група народни представители от БСП. От своя страна БНБ изпрати внесения законопроект на вниманието на Европейската комисия – в качеството й на институцията, отговорна за спазването на правото на ЕС – а така също и на Европейската централна банка.
С предлагания законопроект се изменя Законът за гарантиране на влоговете в банките, като се въвеждат нови мерки, с които да се уреди финансирането на недостиг на финансови средства във Фонда. Едно от най-спорните предложения в него е, ако във фонда има недостиг и увеличаването на вноските на банките не може да го покрие, то тогава БНБ трябва да покрие допълнителния недостиг в срок до 10 дни.
Централната банка е длъжна да предостави кредит на фонда в размера, необходим за покриването на допълнителния недостиг на средства, и с лихва, равна на действащия към момента на предоставяне на кредита основен лихвен процент. Кредитът ще бъде предоставен от финансовите средства на управление „Банково“ и от „резерва“ на БНБ., се казва в предложението на БСП.
В становището си ЕЦБ подчертава важността на това да се гарантира спазването на забраната за парично финансиране, установена в член 123, параграф 1 от Договора. С нея на централните банки се забранява да предоставят овърдрафти или други видове кредитни улеснения в полза на публичния сектор, включително да финансират задълженията на публичния сектор спрямо трети лица. Базираната във Франкфурт институция подчертава още, че единствените съвместими със забраната форми на финансиране от централната банка в полза на национална схема за гарантиране на депозити в кредитните институции са възможни само в два случая.
Първият е кредит в рамките на деня в съответствие с общите правила за предоставяне на такъв кредит от централната банка, а вторият е предоставяне на краткосрочно спешно ликвидно финансиране в съответствие със строгите условия, установени в докладите на ЕЦБ за конвергенцията, т.е. ако подобно финансиране е краткосрочно, насочено е към овладяването на спешни ситуации, на риск са изложени аспекти на системната стабилност. Но тези решенията се вземат по усмотрение на централната банка.
ЕЦБ подчертава, че в законопроекта не се съдържат подобни условия и не се посочва максималният срок на кредита, предоставен от БНБ на фонда и препоръчва да бъдат включени разпоредби в тази връзка.
Следователно задължението на БНБ да предостави кредит на фонда в размера, необходим за покриването на допълнителния недостиг на финансови средства във фонда, е несъвместимо със забраната за парично финансиране, категорични са от ЕЦБ.
Управляваната от Марио Драги институция посочва още, че законопроектът предвижда, че кредитът, който БНБ е длъжна да предостави на фонда, следва да бъде отпуснат с финансовите средства на управление „Банково“ на БНБ и от „резерва“. Законопроектът не предоставя указания относно какво се включва в този „резерв“. Като друг минус в предложението на БСП те посочват и това, че законопроектът не посочва горна граница на размера на кредита и не предоставя на БНБ свобода на преценка при решението дали да отпусне кредита или не.
Законопроектът накърнява институционалната и финансовата независимост на БНБ, а може да наруши и функционалната й независимост.
Законопроектът възпрепятства инвестирането, управлението и отчитането на резервите, което е задача на БНБ по Закона за БНБ с оглед на гарантирането на стабилността на националната парична единица и на фиксирания обменен курс в България. Отпускането на подобен кредит може значително да ограничи финансовите средства в БНБ и нейните резерви, като по този начин се поставят под заплаха изпълнението на задачите на БНБ, свързани с Европейската система на централните банки, както и стабилността на валутния борд в България, а следователно и правомощието на БНБ да поддържа ценовата стабилност, продължават още от ЕЦБ.
"Разпоредбата, в която се определя конкретният източник от финансовите средства на БНБ, който следва да бъде използван от БНБ за отпускането на кредит в полза на фонда, възпрепятства упражняването на правомощията на БНБ да управлява собствените си
финансови средства", е третият негатив, който от ЕЦБ отчитат в предложението на БСП.
Законопроектът също така предвижда банките да плащат авансово последващи вноски, ако средствата на фонда са недостатъчни, за да покрият задълженията му. Във връзка с това от ЕЦБ подчертават, че една добре финансирана схема за гарантиране на депозити предоставя закрила на дребните вложители, като същевременно подобрява финансовата стабилност. Наличието на условия за добро финансиране осигурява ефективно гарантиране на депозитите и е благоприятно за поддържането на общественото доверие.
ЕЦБ подкрепя изискването банките да плащат завишени годишни премийни вноски и да ги правят авансово, ако финансовите средства, с които разполага фондът, не са достатъчни, за да се изплатят на вложителите гарантираните суми по депозитите. Както е посочено в по-
ранни становища на ЕЦБ, схемите с предварително финансиране следва да включват и възможността да се поиска от частния сектор да предостави допълнителна финансова подкрепа, тъй като предварително събраните от сектора средства може да се окажат недостатъчни при кризисна ситуация.
ЕЦБ отбелязва, че с прилагането на принципа на последващо финансиране от частния сектор следва да се насърчава допълнителна пазарна дисциплина и да се преодолее моралният риск.
Въпреки това ЕЦБ препоръчва мерките да бъдат внимателно преценени, тъй като могат да повлияят върху стабилността на кредитните институции и на банковия сектор. По-конкретно изискванията за прекалено висок размер на последващото финансиране може да станат проциклични, ако бъдат наложени по време на икономически спад. В този смисъл Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета7, предвидена за транспониране в националното право до средата на 2015 г., предвижда кредитните институции да плащат извънредни вноски в размер до 0,5 % от своите гарантирани депозити за една календарна година, освен ако са необходими по-
големи вноски при извънредни обстоятелства със съгласието на компетентния орган. Освен това в нея е предвидена разпоредба, според която компетентният орган може да отложи изцяло или частично изпълнението на задължението на дадена кредитна институция за
плащане на извънредни последващи вноски, ако плащането им би застрашило ликвидността или платежоспособността на кредитната институция.
В съответствие с тези забележки ЕЦБ препоръчва правомощията по законопроекта да бъдат упражнявани по начин, който осигурява съществуването на добре финансирана схема за гарантиране на депозити, като същевременно се съхрани способността на кредитните институции да поддържат достатъчна ликвидност и регулаторен капитал.
ЕЦБ отбелязва, че допълнително временно финансиране, което надхвърля последващите вноски от кредитните институции, които са членове в схема за гарантиране на депозити, може да е необходимо при тежка криза, при която се изисква, например, активирането на
гаранциите за депозитите в големите кредитни институции. Докато банките следва да поемат основната отговорност за доброто финансиране на схемата за гарантиране на депозити, може да са налице възможности за допълнително финансиране за целите на
ликвидността, например фондът да вземе заем от пазарите (евентуално обезпечен с държавна гаранция) или да получи кредитна линия от правителството.
ЕЦБ разбира, че в момента държавните органи предприемат стъпки, за да отпуснат на фонда значителна кредитна линия от централния бюджет, която е обезпечена с активи на фонда, включително и с бъдещи вземания към банките за годишни премийни вноски.
