Украинските облигации паднаха до рекордно ниски котировки, след като МВФ откри 15 млрд. щ. долара дефицит в бюджета на страната. "Находката" засили спекулациите, че Киев ще спре да обслужва задълженията си. А влиятелният финансов всекидневник "Файненшъл таймс" писа на 9 декември, че "в рамките на няколко седмици" Украйна ще трябва почти да удвои спасителния заем от 17 млрд. щ. долара, за да предотврати фалита си.
След като на 10 декември цената на деноминираната в щатски долари украинска облигационна емисия с падеж през юли 2017-а падна до рекордно ниските 67.4 цента, в следобедните часове на следващия ден тя поскъпна в Киев до 68.2 цента, което отговаря на 26.98% годишна доходност – почти двойно по-висока, отколкото на облигациите с падеж през април 2023-а. Украинската валута потъна до 15.81 гривни за един щатски долар, което означава 48% обезценка от началото на годината досега. С този резултат гривната оглави класацията на най-слабо представилите се валути в света, които следи агенция "Блумбърг".
Украинският министър на икономиката Айварас Абромавичус коментира, че е прекалено рано да се каже от каква допълнителна парична инжекция се нуждае Украйна. Премиерът Арсений Яценюк пък съобщи на законодателите в Киев на 11 декември, че трябва да се проведе конференция на международните донори на страната и да се одобри правителствената програма, която да получи подкрепата на западните партньори. Така Украйна ще получи финансова помощ, за да оцелее в трудни времена и да не допусне фалит. Яценюк уведоми депутатите, че цитира информацията на "Файненшъл таймс" за допълнително необходимите 15 млрд. щ. долара. Междувременно на 9 декември в украинската столица пристигнаха представители на МВФ, които в продължение на десет дни ще обсъждат бъдещите плащания по съществуващата програма и евентуалното й разширяване.
Киев дори се се съгласи да прекрати военните действия срещу отцепниците от Донбас и да започне нови преговори с тях, за да не задълбочава кризата. Сраженията на изток оказаха пагубно въздействие върху украинското стопанство и по оценка на премиера са отнели 20% от икономическия потенциал на страната, увеличавайки опасенията, че тя няма да може да погаси дълговете си.
Според "Файненшъл таймс" германският финансов министър Волфганг Шойбле пък помолил руския си колега Антон Силуанов Русия да не изисква предсрочно изплащане на 3 млрд. щ. долара по облигациите, които миналата година е емитирала за Украйна. Москва има право да поиска погасяването на задължението преди падежа през декември 2015-а, ако украинският публичен дълг надхвърли 60% от БВП. На практика до края на 2014-а това съотношение може да скочи до 70%, предупреди на 30 октомври международната рейтингова агенция "Муудис инвестърс сървис". Цената за застраховане на украинските дългови книжа е най-високата в света след тези на Венецуела.
Новото правителство на Яценюк трябва да приеме бюджета за 2015-а и данъчни закони, отговарящи на изискванията на МВФ, за да бъде одобрен поредният транш от 2.8 млрд. щ. долара от спасителния пакет от заеми за страната. Киев се нуждае от парите, за да погаси дължимите вноски по дълга, да купи гориво за отопление през зимата и да овладее спада на гривната. БВП на Украйна се е свил с 5.3% годишно през третото тримесечие – повече от първоначалната оценка за намаление с 5.1 процента.
Русия, която е основният заподозрян за напрежението в Украйна, също понася сериозни щети. Руската рубла е загубила 41% от пазарната си оценка от началото на годината насам и е на второ място по слабост след гривната. В опит да овладее срива Банк России повиши в средата на седмицата основната си лихва от 9.5 на 10.5 процента. Председателят на банката Елвира Набиулина заяви, че е готова да предприеме и неортодоксални мерки, ако ситуацията се влоши, но не дава подробности какви точно ще са те. Според Набиулина основната цел на лихвеното увеличение е инфлацията – и тя, и колегите й оценяват рисковете за икономиката, която не е в цветущо положение и голям лихвен ръст ще повиши опасността от рецесия.
Лихвеното решение не укроти спада на рублата, точно както очакваха валутните анализатори. Техните графики показват, че руската парична единица е следвала низходящото движение на цената на суровия петрол през последните 12 месеца, като и двете величини са се обезценили с по около 40 процента. Банк России може да използва 85 млрд. щ. долара за валутни операции през идната година в случай на кризисен сценарий – ако нефтът се задържи на цена 60 щ. долара за барел. Набиулина информира, че валутните резерви на Русия са намалели с 4.3 млрд. щ. долара през миналата седмица – до 416.2 млрд. долара.
