Държавата е принудена да плаща със собствени средства спрените от самата нея проекти, изпълнявани по оперативните програми. Парадоксалната ситуация, за която вече има влязло в сила съдебно решение, ще се превърне в обичайна практика през следващите години, когато ощетените бенефициенти си потърсят правата. А хазната неизменно ще бъде натоварена с милиони левове заради чиновническото нехайство.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) например само се е вкарало в капана и сега ще трябва да плати на община Пазарджик над 1.2 млн. лв., половината от които лихви за забава и съдебни разноски. Конкретният казус се заплита в средата на 2009-а, когато след идването на ГЕРБ на власт бе взето решение стотици ВиК проекти за малки населени места да бъдат прекратени. Много от тях обаче бяха в напреднала фаза на изпълнение и кметовете трябваше сами да намерят пари, за да се разплатят със строителите. Което, особено във време на криза, се оказа невъзможна задача. И съвсем логично фирмите се обърнаха към съда, за да си получат изработените според договорите средства.
Именно така постъпва и регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество "Акваринг Пазарджик", в което влизат "Ню Ай" АД и "ВАГ" ООД. Консорциумът е сключил на 22 април 2009-а контракт с пазарджишката община за изготвяне на работен проект, анализ "разходи-ползи", подготовка на тръжни документации и попълване на формуляр за кандидатстване за изпълнение на инвестиционния проект "Изграждане на канализация и ПСОВ и подмяна на водопроводна мрежа на с. Паталеница". Задачата е изпълнена изцяло на 30 септември същата година, но от дължимите по него 866 760 лв. са платени авансово само 183 530 лева. След като разбират, че няма да си получат дължимото, "Ню Ай" и "ВАГ" завеждат през 2012-а иск в Пазарджишкия окръжен съд. Взимайки предвид наличните фактури и приемно-предавателни протоколи, магистратите отсъждат в полза на двете дружества, но общината твърди, че отговорността трябва да бъде поета от Министерството на околната среда и водите и завежда обратен иск срещу ведомството. Накратко, местните власти признават задълженията си към изпълнителя, но обясняват, че те са възникнали в резултат на договор за безвъзмездна помощ по оперативната програма "Околна среда", сключен с екоминистерстото на 12 януари 2009-а. На 29 октомври общината е уведомена за временното спиране на проекта, само че в писмото на министерството изрично е посочено, че тази мярка не означава прекратяване на договора за безвъзмездна финансова помощ, както и че следва да продължи изпълнението на вече сключените споразумения. Едва с писмо № 91-00-866 от 26 януари 2010-а е предложено на управата в Пазарджик да бъдат прекратени сключените контракти по тази оперативна програма, тъй като в изпълнение на Директива 91/271 на Евросъюза приоритетни били инвестициите за обекти над 10 000 жители, а проектът за с. Паталеница обхващал под 2000 жители и не допринасял съществено за изпълнението на нормативните изисквания за пречистване на отпадъчните води. С друго писмо – от 19 април 2010-а, общината е уведомена, че финансирането по "Околна среда" се оттегля и че екоминистерството и това на финансите работят за механизъм за покриване на разходите, направени по проектите. Поради тези причини местната власт е категорична, че отговорност за неизпълнението следва да носи Министерството на околната среда и водите.
Най-интересни в случая обаче са констатациите на съда. Въпреки твърденията на министерството, че няма правен интерес по случая, то е привлечено като страна по делото. Магистратите не приемат и съображенията му, че общината не е изплатила дължимото възнаграждение на "Ню Ай" и "ВАГ", поради което не би могла да представи пред ведомството разходооправдателни документи, за да получи възстановяване на средствата. Вместо това те изтъкват, че проектът е бил напълно завършен няколко месеца преди формалното му спиране от страна на МОСВ, което отгоре на всичко не е прекратило сключения с общината договор и не е осигурило други източници на финансиране, както само е упоменало в писмото си от 19 април 2010-а.
В последна сметка, на 20 май 2013-а, Пазарджишкият окръжен съд осъжда ековедомството да заплати на общината 305 577 лв. (по първата фактура), законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба (15.10.2012-а) до окончателното й плащане (10% на годишна база), мораторна лихва в размер 57 033 лв. за периода 26 декември 2010-а – 15 октомври 2012-а, както и 377 652 лв. (по втората фактура), законната лихва до окончателното им плащане, 63 327 лв. мораторна лихва, както и 48 665 лв. разноски по първоначалния иск, плюс още 48 695 лв. за покриване на разходите по обратния иск. Или общо 900 949 лв. без законната лихва, която ще бъде около 68 хил. лева.
Изненадано от изхода на делото, Министерството на околната среда и водите обжалва решението пред Пловдивския апелативен съд. По-висшите магистрати разглеждат в детайли казуса, от което разбираме още любопитни подробности. Оказва се, че с писмото си от 26 януари 2010-а министерството не само е поискало от община Пазарджик сключените контракти за безвъзмездно финансиране да бъдат прекратени, но и е предложило това да стане по взаимно съгласие. "Такова очевидно не може да бъде постигнато, тъй като бенефициентът е получил единствено авансовото плащане по договора, а неразплатената част се дължи, защото разходите са направени и документално установени. Другата предпоставка е общината да прекрати сключените с изпълнителите договори за обществена поръчка. Но това условие също е неизпълнимо, тъй като липсва основание за прекратяване на вече изпълнен договор", пишат в мотивите си съдиите.
На практика няма правна опция, на базата на която предоставянето на финансова помощ от ЕС да бъде прекратено заради спиране на плащанията по оперативната програма. След като установяват това, чиновниците от ековедомството предлагат на 9 юли 2010-а да бъде сключено допълнително споразумение с пазарджишката община. С него в първоначалния договор се допълва нова разпоредба, съобразно която договарящият орган вече има правото да спира изпълнението на контракта при възникване на обстоятелства след сключването му, които не са могли да бъдат предвидени по-рано, или при регистриране на нередност и съмнение за измама.
"Следва най-напред да се съобрази, че допълнителното споразумение влиза в сила, считано от момента на сключването му и не може да има обратно действие. Така единственото основание за спиране на изпълнението по договора остава възникването на непреодолима сила, какъвто не е настоящият случай. В обобщение министерството е оттеглило финансирането на процесния проект с уведомително писмо от 19 април 2010 г., с което и фактически е спряло изпълнението по договора за безвъзмездно финансиране. Такава възможност за спиране на изпълнението обаче не е предвидена в основния договор както в неговите Специални условия, така и в Общите условия", констатират магистратите. Казано иначе, МОСВ си вкарва пореден автогол, спирайки изпълнението на договора, без да е налице юридическо основание за подобен ход. От своя страна, на 7 април 2014-а, Пловдивският апелативен съд потвърждава решението на предишната инстанция.
Междувременно Министерството на околната среда и водите прави опит да се спаси чрез Върховния касационен съд, пред който твърди, че делото в апелативния е незаконосъобразно. Но и върховните магистрати излизат с определение на 27 януари тази година, с което потвърждават действията на Пловдивския апелативен съд. Така след продължилата повече от две години съдебна сага се стига до споменатия в началото парадокс държавата да плаща със собствени средства спрените от самата нея проекти, които се изпълняват по оперативните програми. Излишни пари обаче в хазната няма и половин година след осъдителната присъда община Пазарджик, респективно двете фирми изпълнителки на проекта – "Ню Ай" и "ВАГ", още не могат да си получат парите. Решението за осигуряването на въпросните средства идва чак на 27 октомври, и то отново по безпрецедентен начин. На тази дата, с решение в оперативен порядък, управителният съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) гласува по изключение да бъдат предоставени 1 230 353 лв. от бюджета му като целеви трансфер към екоминистерството.
