Голямо надцакване тече в политиката. Така нареченият ни елит забрави набързо диалогичния образ, който си нахлузи по време на преговорите за съставяне на правителство, и отново се втурна в битка за избирателя. Власт и опозиция се хванаха за гушите – въпреки гръмките им обещания, че ще работят без трусове и пазарлъци на ползу роду.
И се започна с оставките: патриотите не искат кадри на НПСД (партията на Корман Исмаилов) във властта, ДПС подгони Петър Москов от здравното министерство, интелектуалците подскочиха, че е обида министър да им е Вежди Рашидов, а Слави Бинев се принуди да подаде оставката си като председател на Комисията по култура и медии в парламента под натиска на изявени наши артисти.
И докато мозъчният тръст на протестиращите срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС набираше масовките за жълтите павета в социалната мрежа Фейсбук, опонентите на днешното правителство бяха поведени съвсем импулсивно от емблематичния за българския театър артист Александър Морфов. Режисьорът, за чиито постановки в интелектуална Москва хората чакат с месеци да се сдобият с билет.
Гневът на доказалите се
Морфов, който напусна Народния театър омерзен, че политиците са сложили начело на културната комисия бившия собственик на чалга заведения Бинев, не смята, че е постигнал успех с оставката. Той е категоричен, че няма да се връща в академичната театрална трупа, докато целият кабинет не сдаде властта. И Морфов като съмишлениците си е убеден, че големият проблем не е Слави Бинев, че той е бил само „гнойната пъпка", която свидетелства за един много дълбок вътрешен процес.
"Моят протест от самото начало не беше срещу Бинев и неговата личност, а срещу политиката на културен геноцид, която води правителството", разказа през седмицата именитият режисьор.
Защо не е съгласен Вежди Рашидов да му е ресорен министър? Защото с неподправената си самобитност скулпторът "не може да е представително лице на българската култура". Защото съветниците му, като актьора Калин Сърменов например, "са със съмнителна медийна репутация".
Протестът на режисьора обаче, изглежда, е зареден с песимизъм, като се имат предвид твърденията му, според които дори и да падне това правителство, след няколко месеца ще бъдат преизбрани същите хора. "Просто не сме готови за демокрация", е тъжната констатация на Морфов, известен още със своята пристрастеност към СДС, водена навремето от Иван Костов.
А ето и реакцията на политика Рашидов: "На протест, когато видя един Теодоси Спасов – ще се притесня. Когато видя един Георги Господинов – ще се притесня. Когато видя един Христо Мутафчиев – ще се притесня, или Вальо Танев. Или някой голям киноактьор, или кинорежисьор сериозен – ще се притесня…"
Изброените творци, естествено, са министерски любимци и върли симпатизанти на ГЕРБ. Но някак си неестествено е, че в деня на въпросното изказване на Рашидов един от най-превежданите съвременни български автори Георги Господинов, който е и носител на куп световни награди, написа в профила си във Фейсбук, че нов човек трябва да поеме Министерството на културата.
Както обичаше да казва Симеон Сакскобургготски: “И това ще стане, когато му дойде времето.“
Но, забележете, само кой скача срещу властта: кадърните, тези, за които отдавна границите не са от значение. Останалите на родна почва техни съмишленици протестират по своему – нямо и някак невидимо. Защото скочат ли срещу силните на деня, ще им вземат и обидния къшей хляб, подхвърлен им от държавата.
Патриотични игри за пред избирателя
В същото време, без да им пука за кашата, която забъркаха, зад дебелите стени на властта някои политици се пооплетоха в собствените си мрежи. Военният министър Николай Ненчев застана твърдо зад своя заместник Орхан Исмаилов (НДПС) и отказа на Патриотичния фронт постът да бъде поет от техния кадър Иво Антонов. И … лидерът на НФСБ Валери Симеонов подскочи към опозицията, поставяйки нов ултиматум, при това през медиите, на премиера Борисов – до месец и половина кадрите на ДПС във властта да бъдат уволнени. "Имаме такъв списък и ще преосмислим подкрепата си към кабинета, ако това не стане“, каза още съпредседателят на Патриотичния фронт.
От своя страна, за да покаже на електората си, че е значима, партията на Лютви Местан хвърли ръкавица към Реформаторите, настоявайки за оставката на здравния министър Петър Москов заради разпореждането му линейките да не ходят до ромските махали, защото на такива места ставали най-често нападения над медици от спешната помощ. "Ако възможността да лекуваш се нарича фашизъм, хората, които бият лекарите, антифашисти ли са?", попита риторично Москов.
„Взехте се насериозно и затова правите фатални грешки“, обясни по този повод от парламентарната трибуна Местан. И за да вбие допълнителен клин в сложните отношения между съуправляващи и подкрепящи кабинета, обясни, че ксенофобията не е привилегия на патриотите. „Затова Патриотичният фронт е в днешното управление. Заради начина, по който изрекетирахте и Бойко Борисов, и вашата морална маска падна", добави още лидерът на ДПС.
Докога ще издържи Борисов?
Притиснат от свои и чужди на този етап, иначе приказливият ни премиер мълчи за оставките. Но истината е, че той има поне два резервни хода, за да жонглира с подкрепата към правителството. Оттеглят ли се патриотите, за мястото им на червеното килимче отдавна подгрява „България без цензура“ на Николай Бареков. Отидат ли си част от реформаторите или АБВ, ще дойде време за ремонт на кабинета. "Верните" ще се настанят на мястото на неверните. До следващите призиви за оставки.
Въпросът в случая е докога ще издържи Борисов. Омръзне ли му, той би могъл да подаде оставката на кабинета си. Но имайки предвид нагласите на избирателя, народът ще ги избере отново, както казва и самият Морфов.
Тогава министър на културата може пак да е Рашидов. Ще имаме ли същинска култура обаче? И ще ги има ли в парламента малките партии?
Или отново ще се появи някаква двойна или тройна коалиция, която без да й пука за електората, ще нареди задкулисно своите хора на овакантените постове от изпадналите от властта субекти.
Колкото до протестите на творците, остава да повярваме в максимата: "Ако някой е изпреварил времето си, един ден то ще го настигне."
