В онлайн медиите се избягват темите за повишаването на лихвите по кредити, липсват публикации за изоставането ни при планирането на еврофондовете и не се пише за лошото качество на храните на българския пазар. Освен това не се коментира ескалиращото насилие в училищата, недостъпната градска среда за хората с увреждания, а столичният кмет Йорданка Фандъкова се оказва най-пощаденият политик от журналистите. Това са част от изводите в студията "Темите табу в онлайн медиите – 2014" на Института за модерна политика, чийто автор е политологът д-р Иво Инджов. Седемчленно жури, съставено от журналисти, медийни експерти и правозащитници, направи класация на 13-те теми, чието премълчаване засяга в най-голяма степен правото на обществото да бъде информирано.
На челна позиция е "клептобанкирането", или неправомерното повишаване на лихвите по кредитите. Според журито сайтовете са информирали често за намеренията на БСП да ограничи "лошите ипотечни кредити" и да предотврати възможността за отнемане на жилището на неплатежоспособен кредитополучател, когато то е единствено, но тези намерения са се свели единствено до ограничаване тавана на бързите кредити. Политиците разясняват сравнително често какви пари ще получи България през програмния период (2014-2020) и спорят за числата, но интернет медиите не са организирали дебат между отделните страни по тези въпроси. Не става ясно и има ли политическо съгласие как точно ще се харчат парите от еврофондовете и почти няма публикации, посочващи, че България е изостанала съществено с планирането по отделните програми.
Медиите все повече показват единство в отразяването на тежки криминални случаи, като ги превръщат в национални драми и търсейки самоцелни сензации. Изследователите смятат, че основните етични норми в журналистиката просто не се спазват. За пример е посочено отразяването на случая с 14-годишната Нина Мирославова, чийто брат забива нож в черепа й, а агенция „Блиц“, „24 часа“, „Труд“ и други сайтове показват снимка на пострадалата с нож в главата. По този казус Комисията за етика в печатните медии излезе със становище, в което се изразяваше възмущение и за отразяването на убийството на банковата служителка Павлинка Йовчева.
За проблемите при случайното разпределение на делата обикновено се информира само във връзка с проверки във ВАС и други съдилища с участието на неправителствени организации. Но в общи линии онлайн медиите коментират незадоволително за тази толкова важна тема. Остава и мистерията около тефтерчето за политически поръчки на Филип Златанов. Въпреки че отразиха подробно историята, сайтовете така и не попитаха защо бившият шеф на Комисията за конфликт на интереси не е обявил публично, а е прибрал в касата си сигнал и последвалата го преписка срещу президента Росен Плевнелиев за възможен конфликт на интереси. Преписката е била прекратена, след като се оказало, че не е установен такъв конфликт. Според изследването не се е задавал настойчиво въпросът кой или кои са Ц.Ц. и Б.Б. В някои медии са се появили предположения, че става въпрос за Цветан Цветанов и Бойко Борисов, но те са били плахи и предимно са били цитирани политици.
Има отделни публикации за перипетиите и напредъка около завода за отпадъци край София, включително и критиката на бившия вицепремиер Зинаида Златанова към Столичната община за възможна загуба на европейски пари. Но само в някои от материалите се загатва или се коментира по-остро несвършената работа от общинското ръководство. В материалите се отразява най-вече позицията на кмета, но без да се критикува, при все че именно Йорданка Фандъкова, според авторите на студията, носи политическата отговорност за забавянето. Срещат се критични информации за безразборното изхвърляне на строителни отпадъци в София, но и в тях името на градоначалника липсва. Силно пренебрегнато е и неумението на властите да се справят с рециклирането на сметта. "В България продължава да се говори за боклуци, докато всъщност всеки данъкоплатец и купувач на стоки би трябвало да е заинтересован парите, които плаща за такса смет и такса за рециклиране, включена в цената на продуктите, да бъдат харчени за полезно използване на суровините", пише в изследването
На три социални теми също почти не се обръща внимание. Малко публикации примерно отразяват акциите на хората с увреждания. Регистрирани са клюкарски материали за личности от шоубизнеса и политиката, които злоупотребяват с паркоместата за инвалиди, но не се откриват анализи, провокативни интервюта с политици, общинари и др., защо не се решават техните проблеми. За насилието в училищата се пише сравнително често, но като цяло скандалната тема „пробива“ със сензационния си характер и с отразяването на отделни случаи. Проблемът не се проследява със задълбочени анализи и разследвания за корените му. А хората с различна сексуална ориентация попадат под "светлината на прожекторите" покрай ежегодния „София Прайд“, мероприятия на НПО и годишнини като тази от убийството на Михаил Стоянов в "Борисовата градина" по хомофобски подбуди.
Лошото качество на храните на българския пазар се засяга покрай проверки на компетентни институции и изказвания на експерти. Липсват обаче качествени аналитични публикации и собствени журналистически разследвания за злоупотреби в големите вериги, като много рядко се споменават имената на нарушителите. С лекота се подминават некоректните практики на мобилните оператори. Независимо от многото жалби до Комисията за защита на личните данни за тормозени хора от колекторски фирми, които са откупили реални или несъществуващи задължения към тези оператори, само в единични публикации се споменават имената на "Мтел", "Глобул" или „Виваком“, или на дружествата, чиято собственост са те. Малко по-често се осветлява дейността на колекторските компании, които действат на ръба на закона. В интерес на истината сайтовете не разглеждат и проблема с недобросъвестните клиенти, които години наред не плащат задълженията си.
