От две до осем години затвор и конфискация на имуществото ще бъдат най-тежките наказания за укриване на осигурителни вноски. Това гласят промени в Наказателния кодекс, които бяха приети от депутатите чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на ДОО. Драстичната санкция е за неплащане на вноски в особено големи размери, или над 12 хил. лева. За укриване на осигуровки на стойност 3 хил. лв. законодателят е планирал лишаване от свобода до пет години и глоба до 2 хил. лева. Според вече одобрения от бюджетната комисия текст на наказателна отговорност подлежат тези, които обявяват осигурителен доход по-малък от действителния, не подават или изопачават данъчните си декларации, съставят и използват документи с невярно съдържание. Ще бъдат преследвани от закона бизнесмените и счетоводителите, които унищожават и укриват счетоводни документи, регистри или ведомости за заплати. Работниците или служителите, подлежащи на задължително осигуряване, обаче няма да отговарят за подбудителство и помагачество и да носят солидарна отговорност с работодателя си. В Меморандума за разбирателство между правителството и синдикатите изрично бе записано да се криминализира измамата, свързана с неплащане на вноски само от осигурителите и самоосигуряващите се лица.
"Строга наказателна отговорност трябва да има само за измами и умишлено укриване на вноски. Затова предложението на ГЕРБ е коректно към „белия“ бизнес", заяви председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
В същото време бе увеличен минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите от 240 на 300 лева. Максималният осигурителен доход от 2400 лв. бе вдигнат до 2600 лева. От първия ден на следващата година ще расте осигурителният стаж за пенсиониране с четири месеца, а възрастта се замразява след протестите на синдикатите. От 1 юли 2015-а най-ниската пенсия за осигурителен стаж и възраст ще порасне от 154.50 до символичните 157.44 лева.
Корнелия Нинова от БСП апелира да не се повишават стажът и възрастта с четири месеца всяка година. Мотивът й е, че в България има много хора, които не могат да започнат нова работа, тъй като вече са възрастни и никой не ги иска, но и не могат да се пенсионират, защото не им достигат години или стаж за пенсия. В тази връзка БСП предлага да се даде възможност на тази група от населението да се пенсионира по-рано, но за сметка на 0.4 % по-ниска пенсия за всеки недостигащ месец.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров пък добави, че пенсионната реформа досега "върви криво" и трябва да се търсят мерки за допълнителни приходи в системата. Освен криминализирането на укриването на осигуровки синдикатите смятат, че такива са подобряването на събираемостта и в дългосрочен план повишаването на осигуровките. Според Димитров те трябва да са със 7% по-високи от сегашния им размер, но е необходимо увеличението да стане поетапно. Той напомни, че загубата на солидарната система от намалените вноски е между 22 и 25 млрд. лева.
От своя страна социалният министър Ивайло Калфин каза, че със замразяването на пенсионната възраст реално се е отложила първата стъпка от реформата. Неговото предложение беше компромисно – увеличение на възрастта с по два месеца годишно. Калфин добави, че до края на март ще се търсят нови решения по редица елементи, както и широк консенсус по въпроса за пенсионната възраст.
"Трябва да се намери вариант за дългосрочна устойчивост на системата, така че да не се променя от всяко правителство. Целта е да търсим стабилност по отношение на възрастта за пенсиониране, равнището на осигуровките, категорийните работници, инвалидните пенсии", изтъкна вицепремиерът. За неколкократното увеличение на броя на инвалидните пенсии в последните години Калфин уточни, че в момента 1 милион души с инвалидизация получават помощи от държавата в размер на 1.5 млрд. лева. Затова ще се работи в посока на редуцирането им, като се използват практики, познати в Хърватска. За пенсионирането на работниците от първа и втора категория труд догодина ще се прави преоценка кой извършва административна работа и кой – тежък труд.
