Затворник осъди България в Страсбург, защото е държан 9 дни вързан с белезници за леглото. Европейският съд за правата на човека присъди 12 000 евро компенсация на Димчо Димов и още 4000 евро разноски на адвокатите му от Българския хелзинкски комитет. Димов е в затвора във Варна от 2003 г., където излежава присъда от 18 години лишаване от свобода.
На 29 април 2008 г. мъжът обявява гладна стачка, за да протестира срещу лошите условия в затвора. По-късно през деня той настоява за среща с окръжния прокурор и подписва документ, в който обявява, че прекратява гладната стачка, но ще се самонарани.
Същия ден по заповед на директора на затвора няколко надзиратели хващат Димов и го закопчават с белезници на легло в медицинския център към затвора. В решението на Страсбург е записано, че белезниците на ръцете били поставени така, че тялото на затворника е образувало кръст. На 30 април 2008 г. Димов се оплакал от силни болки в дясната ръка, десния крак и в гърба и поискал да бъде прегледан от лекар. Подписал и декларация, че няма да се самонаранява. Исканията му останали без последствия. Надзирателите му обяснили, че няма представител на ръководството на затвора, който да разпореди развързването му – падали се почивните дни за Гергьовден. На следващия ден лекар поставил инжекция на Димов, но той останал общо 9 дни "закопчан" на леглото. Освобождавали го само три пъти на ден, за да яде и да ходи до тоалетната.
Случаят е разследван от прокуратурата, но делото е прекратено.
Междувременно на 17 май 2008 г. управата на затвора отказала да изпрати писмо на Димов до Европейския съд за правата на човека. Обяснението за това било, че затворникът трябва да плати пощенските разходи.
В решението си по казуса Страсбург заявява, че в затворите има голям потенциал да възникне насилие и за предотвратяването и овладяването му може да се използват сила и помощни средства като белезниците. "Въпреки това, прилагането на тези мерки не трябва да излиза извън рамките на строго необходимото, за да контролира ситуацията. В действителност, когато дадено лице е лишено от свобода, използването на физическа сила срещу него, когато не е абсолютно необходимо, накърнява човешкото му достойнство и нарушава забраната за нечовешко отнасяне", пише Европейският съд за правата на човека.
