Динамиката на българската икономика през третото тримесечие на 2014 г. е повлияна от нарасналата несигурност в икономическата среда, породена от поставянето под особен надзор на една от най-големите търговски банки в страната. Това е един от изводите във финансовия и икономически анализ на Българска банка за развитие (ББР) за третото тримесечие на 2014 година.
След като в края на юни банковата система преживява краткотраен шок от поставянето под особен надзор на банките от групата на КТБ, ситуацията през следващите месеци постепенно се успокоява, се казва още в анализа на ББР.
Експертите на държавната банка отчитат и че прекратяването на дейността на банките от групата на КТБ допринася и за относително по-рязкото намаляване на лихвените равнища в страната, особено тези по привлечените средства.
През юли и август депозитите на граждани и фирми възстановяват нивата си отпреди кризата. Към края на септември активите на банковата система (без групата на КТБ) са 81,7 млрд.лв. Те са намалели с 5,5 млрд.лв. (6,3%) спрямо края на юни 2014 г., а на годишна база те намаляват с 3,1 млрд.лв. (3,6%), което се дължи на изваждането на групата на КТБ от статистиката на БНБ от септември 2014 г. Ако се извадят данните за групата на КТБ и за предишни периоди, то активите на банковата система на годишна база са се увеличили с 4,1 млрд.лв. (5,3%). Настъпилите промени в структурата на активите спрямо края на септември се изразяват в намаление на дела на паричните средства, държани в БНБ, за сметка на увеличаването на относителните дялове на финансовите активи, кредитите и вземанията в общата сума на активите.
В рамките на третото тримесечие се наблюдава минимално намаление на жилищните кредити и също така минимално увеличение на потребителските кредити. Населението запазва своята консервативност и предпазливост при потреблението, което се обуславя от все още несигурните перспективи в динамиката на заетостта и работните заплати. Към края на септември общата сума на кредитите е 65,6 млрд.лв. На годишна база (спрямо края на септември 2013 г.) тяхната стойност намалява със 778 млн.лв. (1,2%). Ако се извади групата на КТБ излиза, че общата стойност на кредитите се увеличава с 4,6 млрд.лв. (7,5%), в т.ч. кредитите за предприятията се увеличава с 668 млн.лв. (2,0%).
Делът на кредитите в трета и четвърта група в общата стойност на кредитите е 18,1% към края на септември (без групата на КТБ). В края на 2013 г. и началото на 2014 г. делът на необслужваните кредити и в загуба намалява, но от юни насам стойността на показателя се повишава и се колебае около нивото от 18%. До голяма степен това все още е статистически проблем и се дължи на изваждането на групата на КТБ от статистиката на БНБ. Преди поставянето под особен надзор на КТБ, тя има относително висока тежест в отпуснатите кредити към нефинансови институции и в същото време е една от банките с най-нисък дял на кредитите с просрочие над 90 дни. Изваждането й от статистиката при равни други условия води до повишаването на средния дял на кредитите в трета и четвърта група на цялата система.
През третото тримесечие на 2014 г. лихвените равнища като цяло продължават дългосрочната си динамика на намаление, но във все повече сегменти на кредитната и депозитната дейност се наблюдава стабилизиране на лихвените равнища около достигнатото ниво.
Към края на септември 2014 г. привлечените средства са на стойност от 70,0 млрд.лв. На годишна база те намаляват с 2,8 млрд.лв. (3,8%). Без групата на КТБ привлечените средства се увеличават с 3,8 млрд.лв. (5,7%). Депозитите от домакинства са се увеличили с 2,8 млрд.лв. (8,2%), а тези на фирми се увеличават с 2.3 млрд.лв. (11,1%) спрямо септември 2013 г., като и в двата случая е извадена групата на КТБ.
За деветте месеца на 2014 г. банковата система (без групата на КТБ) реализира печалба след данъци в размер на 613 млн.лв. Тя е с близо 175 млн.лв. по-висока спрямо печалбата на системата през същия период на предходната година. Основни причини за поддържането на относително добър финансов резултат от системата като цяло са динамиките на нетните приходи от лихви и на разходите за обезценки. За деветте месеца на 2014 г. нетният приход от лихви на банковата система (без групата на КТБ) е в размер на 1,9 млрд.лв. и е с 97 млн.лв. повече спрямо същия период на 2013 г. Увеличаването на нетния приход от лихви се дължи на по-бързото намаляване на лихвените
равнища по привлечения ресурс отколкото по отпуснатите кредити, което води и до нарастване на лихвения спред през последните месеци. Разходите за обезценка за същия период (без групата на КТБ) са в размер на 676 млн. лв. и са с 47 млн.лв. (9,8%) по-малко в сравнение с деветте месеца на 2013 г.
През юли общият показател на бизнес климата се понижава и оттогава следва почти постоянна тенденция на спад.
Въпреки повишената несигурност и влошените оценки за макросредата, реалният сектор на икономиката като цяло продължава да нараства. Данните за динамиката на БВП, както и за оборота в основните икономически сектори, показват макар и забавен растеж.
Състоянието на пазара на труда продължава да се подобрява, като заетостта се запазва по-висока от съответния период на предходната година, а нивото на безработицата – по-ниско.
Ръстът на средната работна заплата се запазва нисък под влияние на съществуващата несигурност относно бъдещия бизнес климат и отрицателната инфлация.
Въпреки че през третото тримесечие на 2014 г. инфлацията в страната е все още отрицателна, през последните три месеца дефлацията намалява в сравнение със стойностите, регистрирани през първата половина на годината. Групите стоки, които допринасят за дефлационния процес, са нехранителните стоки и услугите, повлияни от динамиката на цените на международните пазари и на все още ограниченото търсене в страната.
Дванадесетмесечната текуща сметка на платежния баланс е почти балансирана. Близо година и половина тя бе положителна. Основна причина за намаляване на положителното салдо по текущата сметка през последните три месеца са влошаването на салдото по текущите трансфери (блокираните сметки по част от оперативните програми, финансирани от ЕС) и на търговското салдо (най-вече поради по-ниския номинален износ). Несигурната среда е основна причина за ниските обеми на привлечените преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).
Към края на деветмесечието дефицитът по консолидираната фискална рамка достига 1,8%. Изоставането на изпълнението на бюджета спрямо зададената в края на 2013 г. цел се дължи както на неизпълнението на плана за приходите от косвени данъци, така и на високия ръст на разходите в частта на социалните и здравноосигурителните плащания.
Към края на септември фискалният резерв е в размер на 8,1 млрд. лв. Увеличението на размера му спрямо юни се дължи на емисията еврооблигации от 26 юни 2014 г.