Новият европейски комисар, отговорен за финансовите услуги – Джонатан Хил, не започва особено убедително своя дебют на европейската политическа сцена. Въпреки уверенията, че ще продължи заложените реформи от неговия предшественик французина Мишел Барние, Хил все повече "избутва встрани" оставеното му наследство в областта на регулациите за европейските банки.
В писмо, адресирано до заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, публикувано в началото на декември, Хил посочва, че може да се откаже от планираната структурна реформа в банковия сектор. Предложението за нея беше представено в началото на 2014-а от Мишел Барние и включва ограничаване на търговията със собствен капитал на 30 от най-големите банки в ЕС. Целта на реформата е да предпази потребителите от рисковите инвестиционни практики на гигантите със системно значение, като предлага те да бъдат отделени от традиционното банкиране.
Като мотив за евентуалното загърбване на плана Хил посочва ожесточената съпротива на редица от страните членки и липсата на единодушна подкрепа за предложението. Но в интервю за "Блумбърг" от 15 декември еврокомисарят признава, че наистина е имал намерението да оттегли проекта, но се е отказал да го прави. "Стигнах до заключението, че трябва да продължавам напред", заявява изненадващо Хил, след като две седмици по-рано е бил на противоположното мнение. Според него съществуващите банкови регулации в Европейския съюз не са достатъчни, за да елиминират заплахата от срив на един или друг системен кредитор. В крайна сметка еврокомисарят определя бързото постигане на напредък по предложението за свой основен приоритет и си поставя за цел да намери компромис между 28-те национални правителства, много от които все още не са съгласни с мерките.
Непостоянството на финансовия комисар обаче поставя под съмнение неговата независимост и готовността му да работи в интерес на Европейския съюз. А имайки предвид и противоречивото му минало на банков лобист и липсата му на опит във финансите, той няма право на грешки.
Окончателната позиция на Хил, че ще изпълнява плана за структурната реформа в банковия сектор е нещо повече от решение за съдбата на най-големите банки в Европа. Това ще бъде и първият сериозен тест дали новият комисар по финансовите услуги е способен да брани финансовата стабилност на общността.
И най-малкото съмнение, че Хил работи в полза на своите бивши колеги в Лондон, мигновено съживи обвиненията за неговите предполагаеми тесни връзки с британската банкова индустрия – тези подозрения за малко не му отнеха поста в Брюксел.
Структурната реформа сред големите европейски кредиторки се определя като един от липсващите елементи на създаването на банковия съюз, чиято цел е да укрепи финансовата стабилност на континента. Планът на ЕС включва "глобалните системноважни банки", определени от Съвета за финансова стабилност (Financial Stability Board). В списъка са включени и много от британските кредитори, сред които HSBC Holdings, Barclays и Royal Bank of Scotland. Всичките те, както и Европейската банкова федерация и няколко национални правителства се обявиха против предложението. Те смятат, че реализацията му ще доведе до увеличаване на разходите на банките, ще потисне кредитирането за бизнеса и ще наруши функционирането на финансовите пазари.
Ако Хил застане зад предлаганата реформа, това означава, че той е готов да се изправи срещу цялата банкова индустрия, която критикува този план. Така може да си навлече гнева на банкерите, но със сигурност ще спечели много симпатии в Брюксел.
Но тревогите на бившия банков лобист не свършват дотук. Еврокомисарят трябва да намери решение и на един стар спор за друга регулация във финансовия сектор, която отново раздели страните членки. Става въпрос за данъка върху финансовите транзакции, известен още като "Робин Худ". Съгласно това предложение с 0.1% ще бъде облагана търговията с акции и облигации, а с 0.01% – търговията с деривативи между финансовите институции, ако поне едната от тях се намира в държава, която е приела данъка. Според Европейската комисия данъкът върху финансовите операции би носил 35 млрд. евро годишно.
Само 11 от всички 28 страни членки се присъединиха към договореността да приложат данъка. Иначе плановете за въвеждането му се менят в непрестанен хаос, главно заради редица правни бариери, разногласия за неговата легитимност и яростното противопоставяне от финансовата общност. Британското правителство дори оспорва идеята в европейските съдилища. Още повече че въпреки че не желае да прилага облагането, лондонското Сити ще бъде силно засегнато от данъка, тъй като там се намира най-големият финансов център на Европа и се извършват най-големите сделки. Самият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер пък определи този данък като приоритет за новата комисия. Така че и тук задачата на Хил няма да бъде лесна.
