Димитър Борисов Главчев е роден на 15 август 1963 г. в София. Дипломира се през 1987 г. в УНСС (тогава ВИИ „Карл Маркс) със специалност "икономист-счетоводител". Магистър е по международни икономически отношения от УНСС. Дипломиран експерт-счетоводител и регистиран одитор. Главчев е депутат от партия ГЕРБ в 41-вото, 42-рото и 43-ото Народно събрание.
Заместник-председател е на 43-я парламент. Член е на Управителния съвет и Контролната комисия на ГЕРБ. Говори английски и руски език.
Бюджетът за 2015 година е реалистичен
Има логика рисковите банки да са с по-високи вноски във Фонда за гарантиране на влоговете. Но за това е необходим задълбочен анализ
Време е за удобна "законова дреха" за работещите в Сметната палата
Г-н Главчев, Петър Ганев от ИПИ твърди, че бюджетът за 2015-а не залага реформи за следващите три години. И още, че „предлаганите от института реформи отнемат власт на политиците и функционерите“. Какъв е Вашият коментар?
– Много са институциите, институтите и експертите, които предлагат т.нар. алтернативни бюджети. А задължение и отговорност на Народното събрание и по-конкретно на управляващото мнозинство е да приеме бюджетите на НЗОК, на Данъчно обществено осигуряване и на държавата.
С предложенията на ИПИ не съм изцяло запознат, затова не мога да ги коментирам в детайли. Най-важното е, че бюджетът за 2015 г. ще изпълнява заложените в него цели. Като първа от тях бих посочил заложеният в рамките на приетия от Европейския съюз (ЕС) допустим дефицит в размер на 3 процента.
Втората основна задача на бюджета за 2015 г. е да се избегне грешното планиране на приходната част – бюджетът е реалистичен и изпълним, а не както предходният – в който се наложиха две актуализации. За подготовката на този бюджет разполагахме с малко време, в което смятам, че заложихме важните насоки. В основните си параметри проектобюджетът беше съставен от служебното правителство. Преразпределението през държавния бюджет е на едно от най-ниските нива в ЕС, по-нататъшното му намаление би се отразило и би създало значителни рискове пред ключови публични сфери като отбрана, сигурност, здравеопазване и образование.
По-конкретно кои са плюсовете и кои са минусите в бюджета за догодина?
– Главен плюс е дефицитът, който е в рамките на определения от ЕС. Друг позитив, който мога да отбележа, е, че в сравнение с миналата година бюджетът за следващата залага по-ниско ниво на нетна нова задлъжнялост.
Бюджетът е реалистичен, което е сред основните му предимства. Недостатък е, че заради кратките срокове, в които бяхме длъжни да се вместим, не успяхме чрез бюджета да заложим някои от важните реформи, като например тази в сферата на здравеопазването. Но за сметка на това приехме бюджет, в който няма заложен дефицит в сектора, което е добро начало за работа на здравната система. Сред ощетените сектори са сигурността и отбраната. Но завареното положение не позволява да се правят повече разходи. Даваме си сметка, че това създава известно напрежение, но такава е отговорната политика в момента и тя трябва да се следва.
А кои са най-спешните за държавата ни реформи и ще намерите ли подкрепа за тяхното осъществяване? Какви са различията по темата между ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ?
– В почти всички публични сфери се налагат спешни реформи, като например в пенсионната система, системата на здравеопазването, вътрешния ред и сигурност. Искам да уточня, че под „реформи“ в споменатите сфери не разбираме единствено намаление на разходите, свързани с тези отрасли, а по-скоро постигане на по-голяма ефективност с наличния ресурс.
Опозицията Ви упреква за големия държавен дълг в размер на 8.1 млрд. лева. Защо са нужни на България тези пари и ще бъдат ли те харчени внимателно и по предназначение?
– Мисля, че от ГЕРБ винаги сме провеждали прозрачна и отговорна политика. Последният пример беше създаването на правителството, разговорите за което протичаха публично и пред очите на целия народ. Затова съм убеден, че какво и как ще бъде похарчено ще се отчете и ще се види от всички. В огромната си част дългът през 2014 г. ще отиде за погасяването на стари задължения.
Една сравнително малка част – 2.5 млрд. лв., ще бъде използвана за финансиране на бюджетния дефицит. Като цяло нетното увеличение на дълга през 2015-а ще бъде по-малко, отколкото през 2014 година. Меко казано, странно е да бъдем упреквани от опозицията в такова нещо, при положение че те само за една година успяха да увеличат двойно задлъжнялостта на държавата ни.
Съгласен ли сте и защо с обмисляната инициатива от Фонда за гарантиране на влоговете рисковите банки да имат по-високи вноски във фонда?
– Тук мога да изкажа само личното си мнение, с което не ангажирам никого. В това предложение виждам икономическа логика, но не трябва да се пренебрегва и психологическият ефект върху пазара, който и без друго е чувствителен в момента. Важен е и въпросът за избор на критерии за определяне на рисковите банки. Задължително е задълбочено обсъждане и обмисляне.
Какво трябва да се случи оттук нататък с КТБ? Налага ли се държавата да наеме външна институция, която да разследва потоците на изчезналите пари?
– Задължително е виновните за случилото се да бъдат идентифицирани и да понесат своята отговорност. В България има достатъчно институции, които трябва да се намесят в разрешаването на казуса „КТБ“, което не изключва участието и на външни такива.
ГЕРБ подкрепя и ще подкрепи всички мерки, които защитават вложенията на гражданите и бизнеса. От особена важност е и да излезе наяве цялата информация за банката и нейните активи.
В 41-вия парламент бяхте сред вносителите на Закона за Сметната палата. А в сряда парламентът прие със скандал на първо четене нов, за който от БСП и ДПС твърдят, че е Вашият с незначителни промени. Кои са предимствата на този нормативен акт в сравнение със сега действащия, приет от миналото мнозинство?
– Този дебат го водим за трети път и ако за парламента предстои отново поредният политико-експертен спор, за работещите в палатата напрежението е много по-голямо. Време е да ги оставим да работят на спокойствие, като им създадем удобна „законова дреха“.
Не бихме създавали неудобства на работещите в Сметната палата, ако не бяхме убедени в предимствата на закона, който приехме в 41-ото Народно събрание. Моделът на Сметна палата, прилаган до 2014 г., беше по-ефективен от гледна точка на контрол върху държавните разходи във всичките им аспекти.
Добре, а в кондиция ли е мнозинството към днешна дата?
– Управлението функционира нормално, въпреки сложната си структура. Продължаваме да се концентрираме върху това, което ни обединява, и да не обръщаме чак такова внимание на онова, което ни разделя. Смятаме, че си заслужава, когато целта е стабилизирането на България и превръщането й в по-добро място за живеене. Аз смятам, че и на ниво изпълнителна, и на ниво законодателна власт се работи много добре.
И ще изкарате пълен мандат?
– Това е целта на всяко управление и, естествено, такъв е нашият стремеж. Ситуацията, разбира се, е сложна, работим в коалиция, при която всеки от партньорите излага своите виждания по различните въпроси. Но мисля, че и за малкото време, което е изтекло от началото на работата на правителството, се вижда, че баланс може да се постигне. Така че да, има всички предпоставки управлението да изкара пълен мандат. Всички бяхме свидетели до какъв политически и икономически хаос доведе страната предишното управление и смятам, че най-доброто е да се установи стабилно управление.
Има ли вариант, при който след евентуален ремонт на кабинета отново да седнете на масата на преговорите с БСП?
– Карате ме да влизам в хипотези, за които няма предпоставки. Но ние от ГЕРБ при съставяне на правителството доказахме, че няма пречка да седнем на една маса с която е да е политическа сила. Последните избори показаха, че хората са изключително критични към политиците, налагат се все по-сложни конфигурации. Така че всеки от нас трябва да може да разговаря с всички политически сили.
Допускате ли ново роене в парламента?
– По волята на хората в момента парламентът е доста „шарен“. Има млади политически коалиции, които тепърва се налагат, за първи път са парламентарно представени и трябва да натрупат необходимия опит. В такива ситуации всякакви процеси са възможни. Мисля, че засега се получава – всички партии от управлението, а и от опозицията демонстрират воля за работа.
Но как се работи в управленска коалиция, в която част от партньорите непрекъснато демонстрират недоволство и дори твърдят, че могат да преразгледат отношението си към кабинета?
– Работата в коалиция винаги е сложна, трябва да убеждаваш партньорите си в правилността на едно или друго решение, което отнема време, а такова невинаги има. За останалите партии не мога да говоря, но конкретно от ГЕРБ сме си взели поуките от предишното управление и смятам, че волята за диалогичност и консенсус е явна. Трябва да се справим в името на общите цели.
И един личен въпрос: къде ще бъдете на Коледа?
– На Коледа традиционно ще бъда със семейството си. Но нека пожелая на българските граждани преди всичко здраве, по-успешна година, удоволствие от работата и по-високи доходи.