Сянката на Корпоративна банка продължава да тегне над работата и на правителството и на управляващите. Всъщност тя се разпростира все по-широко върху държавните институции – от съдебната система, през правителството, до народното събрание. За БНБ и банковия сектор въобще не говорим. Корпоративна банка за пореден път стана тема на обсъждане на последното заседание на Министерския съвет на 17 декември. От публикуваната стенограма става ясно, че на него финансовият министър Владислав Горанов е повдигнал въпроса защо Върховният административен съд е насрочил заседанието по делото за обжалване на ре5шението на БНБ за отнемането на лиценза на банката от УС на БНБ чак на 8 февруари 2015-а. Освен това министърът е изразил недоумението си че съдът не е е уведомил предварително БНБ, че неговите процесулни представители по делото не са надлежно упълномощени. "За да има стабилност в държавата, Народното събрание и правителството работят денонощно за да осигурят нужните средства както за плащането на депозитите в КТБ така и за финансовото осигуряване на нуждите на държавните структури, а съдът взема решение да отложи едно такова важно дело не за след седмица с цели 45 работни дни. През това време едни хора правят едни сделки и масата за осребряване в КТБ със всеки изминал ден намалява", коментира притеснен Горанов. А премиерът Бойко Борисов се присъедини към тезата му с думите: "Ние бяхме така любезни да преведем на съдебната власт исканите от нея допълнителни средства, с които бяха раздадени бонуси. Осигурихме и милиарди за безпроблемното плащане на депозитите в КТБ. Но заради такива съдебни решения ни е трудно да защитим финансовите интереси на държавата". Според стенограмата министър председателят е помолил министърът на правосъдието Христо Иванов колегиално да постави пред Висшият съдебен съвет въпросът дали заседанията по такива важни дела като отнемането на лиценза на КТБ не е редно да се гледат в по-кратки срокове.
Делото срещу решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ тъй като от изхода му зависи дали и кога ще започне процедурата по несъстоятелност на банката. Само при такава процедура активите и могат да бъдат осребрени и с получените от тях пари банката да погаси част от задълженията си към Фонда за гарантиране на влоговете – 3.7 млрд. лева и към другите си кредитори – общо 1.7 млрд. лева. А получените по този ред средства както и с вноските, които банките всяка година правят в него Фондът е длъжен да обслужва кредита от 2 млрд. лева, който получи от правителството, за да плати влоговете в КТБ. Тези погашения пък са важни от гледна точка на държавния дълг който правителство взе за да осигури необходимите средства. Именно заради тези финансови взаимовръзки Владислав Горанов е толкова заинтересуван от бързото решение на казуса във ВАС. Защото тук неистина става дума за сериозни държавни интереси.
С осребряването на активите на КТБ е свързан един друг много голям проблем който тепърва ще бъде обект на финансови и съдебни спорове. Той е свързан със
забраната за прихващания
на задължения към фалирали банки за сметка на депозити в тях придобити след поставянето им под специален надзор. Тази забрана бе въведена преди по-малко от месец в чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност. Според финансовия министър Владислав Горанов тази мярка защитава държавния и обществения интерес тъй като не позволява на лица извършили цесии със своите вземания да прередят останалите кредитори при изплащането на задълженията на банката към тях. Промяната не атакува самите цесии, защото те са обект на свободно волеизвлияние на собственика на едно вземане, който се разпорежда с него по силата на Закона за задълженията и договорите и на Търговския закон. Но на практика обезсилва въпросните цесии тъй като финансовия ефект от тях се материализира едва след извършване на въпросното прихващане . Правната същност на прихващането е уредена в раздел V на Закона за задълженията и договорите. В неговия чл.105 пише: " Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си". От този текст става ясно, че въпросното прихващане е акт на едностранно влоеизвлияние на клиента на банката. Той обява пред нея че намалява задължението си което например е 100 хил. лв. със своето вземане по депозит от същата банка чийто размер е например 90 хил. лв. и остава да й дължи 10 хил. лева. Или пък друг случая: клиент със задължение от 100 хил. лв. заявява че го погасява с депозита си във същата кредитна институция който е 110 хил. лева. По този начин вземането му от банката намалява до 10 лева. Този
автоматизъм на прихващанията
е уреден както в Закона за гарантиране на влоговете, така и в Закона за банковата несъстоятелност. В чл.6 ал. 2 на Закона за гарантиране на влоговете пише: "В случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2, се приспада размерът на задълженията". Значи когато става дума за интереса на Фонда автоматизмът на прихващането е безспорен и законово уреден. На принципа на равнопоставеността на отделните субекти в един процес този автоматизъм трябва да важи за всички физически и юридически стига да са изпълнени няколко важни условия характеризиращи вземанията и задълженията обект на цесиите и прехващанията. Те трябва да са еднородни – с други думи да са на едно лица към една банка, да са изискуеми и да са настъпили преди банката да е обявена в неъстоятелност или преди лицето придобиващо чрез цесия вземането с което извършва прихващане да е имало достоверна информация, че тя ще бъде фалирана. Такава достоверна информация се получава само след решение за отнемане на лиценза на банката. Ако цесиите са извършени след това решение то явно те са направени с цел пререждане на останалите кредитор, но всички останали сделки не могат да бъдат поставени под такова обосновано съмнение и да бъдат обезсилени на тази база.
Тук въпросът е
дали депозитите обект на цесиите са незабавно изискуеми
В чл.421 от Търговския закон се казва, че "при паричен банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. При предсрочното изтегляне на на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог освен ако не е уговорено друго". В Закона за кредитните институции пък е заложена постановка че при поискване в рамките на 15 дни всяка банка трябва да изплати поискания от клиента влог иначе е заплашена с отнемане на лиценза. С други думи законодателят е заложил като презумпция изискуемостта на влоговете независимо от срока за който те са сключени. Някои прависти смятат, твърдят че с поставянето на банка под специален надзор БНБ спира изискуемостта и изпълнението на задълженията й. Преди промените в Закона за банковата несъстоятелност, които са в сила от 28 ноември 2014-а тази хипотеза не е била изрично посочена. Напротив във същия този закон (преди измененията) имаше специални текстове които потвърждават автоматизмът на прихващанията но само въз основа на вземания и задължения възникнали в следствие на цесии сключени преди отнемането на лиценза на банката. Този режим е изрично уреден в текстовете на раздел "Прихващания" и по-точно на чл. 56 от Закона за банкова несъстоятелност. Явно правистите са осветлили правителството и по-точно финансовия министър Владислав Горанов за тези юридически детайли. Защото с влезлите в сила на 28 ноември 2014-а промени се прави уточнение, че недействителни са прихващания извършени не само след поставянето на банката в процедура по несъстоятелност, но след поставянето й под специален надзор, ако тази процедура включва и мярка за спиране на изпълнението на нейните задължения. Точно какъвто е случая с КТБ. И тук възниква въпросът трябва ли тези нови текстове да важат за цесии сключени преди влизането в сила на законовите промени и възникнващите възоснова на тях претенции са прихващания. Едва ли. Тъй като фундаментално правило в юристпруденцията е че всяка законова норма важи за времето от дата на която е приета нататък. Законови правила не действат със задна дата – т.е. нямат ретроактивност. Иначе се създава правна нестабилност и хаос. Така че е редно прихващанията въз основа на цесии сключени преди 28 ноември да бъдат извършени, а всички останали да бъдат обезсилени. Така ще е справедливо. Тук единственият спор може да възникне на тема изискуемост именно заради спецификата на специалния надзор наложен от БНБ на Корпоративна банка. Ако има такива спорове обаче те трябва да бъдат решени от съда, а ако пректиката на отделните съдилища е противоречива е необходимо да Върховния касационен съд да даде тълкувателно решение по казуса.