Изпращайки 2014-а, имаме десетки причини да искаме бързо да я заличим от паметта си. Най-напред защото напразно очаквахме годината на Синия дървен кон, каквато според китайския календар да бъде символ на благородство и доброта, да е пречка пред злонамереността и да даде тласък на иновативната мисъл. Надявахме се, че след 2013-а, която се опитваше да балансира на кантара между мъдростта и протестния гняв, идват по-добри дни. Но се излъгахме. Вместо това се потвърди прогнозата, че ни чака силно компресиран период на предсрочни избори и всеобща нестабилност. Така станахме свидетели на раждането на три правителства, едно от които служебно, а на останалите бабуваха невъзможни коалиции. Е, имаше и добри дни, но за онези, които натрупаха славата на протестъри. Тази слава те осребриха срещу постове в държавната администрация и така си погасиха разходите за свирки, вувузели и тъпани.
Поне у нас Синият дървен кон се оказа безпомощен пред злонамереността и задкулисието. Разбрахме го през юни, когато за първи път шербетът от сладки увещания – колко е стабилна банковата ни система, взе да пригорчава. С развитието на драмата около КТБ кабинетът на Орешарски, Централната банка и политиците изпаднаха в кататоничен ступор и оставиха шербетът съвсем да се вкисне. Стигна се дотам авторитетното списание "Форбс" да излезе със статия, озаглавена "Какво, за Бога, се случва в България?". Авторката й Франсийз Копола определи реакцията на БНБ като закъсняла и неадекватна. И попита: Защо България е толкова нестабилна? Защото хората нямат доверие на правителството и българските политици, отговори си тя самата.
Ще ни се да забравим 2014-а, тъй като е още една година от безкрайната поредица, която очертава задълбочаващата се пропаст между т.нар. политически елит и народ. Предсрочните избори не донесоха надежда, а потвърждение за безизходицата. От страна на поетите се превърнахме в страна на нещастниците – едва 12 на сто от българите се чувстват удовлетворени от живота. Става въпрос за мащабно изследване сред 135 държави в света, като критерии са усещането за цел и смисъл в живота, физическото здраве, финансова сигурност, социалните връзки и удовлетворение от общността. Ние сме на едно място с Ангола, Китай, Гана, Пакистан, Руанда и Таджикистан.
Таджиките обаче имат шансове да се оправят, защото са на осмо място в света по абсолютни запаси на водни ресурси, благодарение на което имат добре развита енергетика. А след фиаското "Южен поток" ние ще подсмърчаме пред Турция да ни пусне газ.
От цялата работа спечелихме потупване по рамото от европейските и отвъдокеанските ни партньори, че сме държава с хилядолетна култура и история, и скоро може да влезем в Шенген…
Няма как 2014- а да не остави горчив вкус в устата ни. Но понеже надеждата умира последна, изправяме глави и поглеждаме към 2015-а. Годината на Овцата. Ако съдим по наименованието, може точно тя да се окаже нашата…
