Спиро Кризов – “Банкер на годината”

Човек без лице

Първо искам да благодаря на управляващите за поредния случай на доверие към мен. Много ви благодаря, ама нямаше нужда…

После искам да благодаря на предците си и да изтъкна, че съдбата ни на прилежни плащачи към хазната ни е съпътствала от векове.

Пра-пра-прадядо ми е Неспир Войвода. Както е видно от името му, през целия си мъчителен живот той по съвместителство е бил и хайдутин. Е, за протокола – през половината си живот, защото от първа кукувица до първа слана е бил „у гора зелена“. През останалото време се е прибирал в село, за да плаща данъци. Това джизие, това харадж ги е преодолявал с лекота. Все пак това са били поголовни данъци за всички немюсюлмани и те са записани в тогавашната „конституция“ – Корана. С „коминника“ малко се затруднявал, но това била един вид  „такса смет“ тогава. Най-силно въздействие върху нестройната му душа обаче оказвал данък „зъби“. Той неспирно плащал с голямо нежелание за изхабяването на османските зъби след всяко гостуване на техни собственици, които оглозгвали поне 2-3 кокошки.

Все пак е имало някакъв баланс – турците не спират да облагат с данъци, а той не спирал да ги налага с шишането.

Баща ми, благодаря ти татко, Спиро Вакарелски, беше кантонер при соца. От него произлиза поговорката „Премръзнал  като вакарелски спирач“. Та той, татко де, дълги години не спирал да плаща ергенски данък, който се полагал за всички, които не учат висше, не се женят и нямат деца. Дори и да не можеш да ги произведеш – плащаш. Баща ми се опитвал да го избегне, като излъже „некоа мома от пътнишкия на трети коловоз у два без пет“, ама те нещо не му се връзвали. Освен това набутали го и с едни „много сигурни, сигурни та дрънкат“ държавни облигации от 1959-а. Викали му самооблагане. Даваш си парите, дават ти хартийки и после чакаш да върнат Пари прим, както го е обяснил Маркс. Не спираш да чакаш. Баща ми също така бил кредитор на държавата – давал й заеми – за кола или за апартамент. Викали им лихвоточки, а след края на соца ги наричат лихвонули, защото ако преди си бил събрал за гарсониера, сега можеш да си купиш два квадрата нужник.

И ето в такава данъчна среда съм се пръкнал и аз – Спиро, по жена  Кризов. В името на успешния преход на моята държава аз плащам: данък лихва върху депозита, данък  „държавен дълг“, данък  „банкови фалити“ и данък „банкови такси“. Все данъци, свързани предимно с банките, които били "кръвоносната система на икономиката".

За данъка върху лихвите трябва да ви кажа, че най ме боли. Обещаха ми да отмира – от 10% миналата година с под два пункта надолу всяка следваща. Тая година новата власт обаче реши да ги вдигат за 2015-а от 8 сега – на 10 процента. Накрая замазаха, че ще бъде като тази година – 8 на сто. Ама внимателно скриха, че за догодина трябваше да е 6. Какво да ги правиш – политици – лъжат!

Данък държавен дълг пък ми е най-любим. И аз го плащам, ама като ми обяснят, че новия дълг ще го плащат наследниците ни, ми става драго, че ще наследят данъчната дисциплина на древния ни род. Освен ако не духнат в чужбина и традицията се прекъсне. Даже научих, че с новия дълг догодина от 8.1 млрд. лв. ще натоварят двамата ми сина с нови близо 3500 лева всеки.

Оня ден ме изненада и любимата ми банка. Отивам да изтегля пари от сметката си – 50 лв., нищо работа, а служителката в ролята на водеща „Тъжни ритуали“ ме уведомява, че дължа 1 лев. „От сметката ли да ви го вземем, или да ви броя 49 лв.?“, студено любезно рече тя. Викам й, нали до 2000 лв. бяха без такса, а тя – ами промениха Вътрешните правила. „Ами ако изтегля 1 лв., 1 лев ли ще ми вземете такса?“, заядох се аз. А тя – ами да, длъжни сме. „Ами как ще я осчетоводите тая глупост“, пак се дърлям аз. А тя – ами като две операции.

Да ви таковам операциите и вътрешния ред, изтеглих си такованите пари и си купих един такован телевизор.

Най ме мъчи обаче данък  „банков фалит“. Кажете бе, хора, как така аз участвам в плащането на 2.6 млрд. лв. влогове във фалиралата четвърта по големина наша банка, като нито кредит, нито депозит съм имал в нея. Защо ме набутаха в тая схема? Защо вместо да ни вадят с памук душата да покриваме милиарди, не платиха държавни (пак наши) 500 млн. лв., за да я опазят тая банка. Важно било на всяка цена да спрем кризата. Е, спряха я, надявам се. Щото и през 1997-а я спирахме с татко – долар 3000 лв. и заплата от 5 долара, пък вижте, че пак ни застигна.

Що така, бе властници? Отговор няма – ни в Корана, ни в Библията. Блазе му на дядо – и той е плащал много, но поне от нервите си е спестявал наполовина.

Та, благодаря за приза.

Наистина, ама наистина,  нямаше нужда.

 

Спиро Кризов,

данъкоплатец

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст