В Германия, където усърдната работа се възнаграждава, един ден от седмицата остава за почивка. И докато съседна Франция обяви намеренията си да намали ограниченията върху неделния труд, Германия затяга регулирането на "белите лястовици", на които е разрешено да отварят и в неделя.
Запазването на свободен ден за кафе и кекс със семейството и приятелите е вкоренено в германското общество преди век. Забраната магазините да работят в неделя датира от 1919-а, от времето на Ваймарската република. А след края на Втората световна война е записана в конституцията на Западна Германия и е валидна и в наши дни. Във всеки случай профсъюзите и църквата се противопоставят на всеки опит правилата да бъдат смекчени.
Най-голямата европейска икономика е в рязък контраст с тенденцията на Стария континент от последните години за либерализиране на трудовите закони в частта, която повелява магазините да не се отварят в неделя. В резултат те рискуват да пропуснат изгодни сделки в конкуренцията за пазарен дял с интернет търговците. В края на ноември висшият административен съд на страната спря решение на провинция Хесе, където се намира финансовата столица на Германия, позволяващо на библиотеки, магазини за видеопродукти и лотарийни пунктове да работят и в неделните дни, като се позова на гарантираното право на служителите да имат един свободен ден. Позицията на съдиите, по оценка на собственик на магазинче за видеоматериали във Франкфурт, е "бедствие", защото продажбите му са двойно по-високи точно в неделя. Присъдата на магистратите от Хесе обаче е в хармония с решение на конституционния съд от 2009-а, отменил закон на управата на Берлин, даващ картбланш на търговските обекти да работят през всичките четири неделни дни преди Коледа. В момента берлинските продавачи отварят само в две недели преди Рождество Христово и те не бива да са от две последователни седмици.
Шестнадесетте провинции на Германия решават самостоятелно дали магазините да работят в "нетрадиционни" дни от седмицата, като на някои места са либерализирани и наредбите за броя работни часове. Например Бавария единствена е позволила на магазинерите да отварят в шест сутринта и да затварят в осем вечерта от понеделник до събота включително. Дори асоциацията на търговците на дребно HDE е безсилна да премахне конституционната защита на неделната почивка. Интернет търговецът от Берлин Zalando, който очаква приходи от продажби в размер на 2.2 млрд. евро през тази година, твърди, че съботите и неделите са най-силните, като през някои уикенди доходите са над половината от седмичните, защото клиентите са си у дома. Големите търговски вериги пък направо умират да работят в почивните за потребителите дни, твърдят анализатори на бранша.
В този смисъл Германия е доста по-назад от много други страни. В Италия неделята е станала един от най-оживените пазарни дни, откакто през 2011-а правителството позволи на магазините сами да определят работното си време. В Швеция и Финландия от няколко години търговците работят седем дни в седмицата. Стъпка в тази посока направи и Франция, след като на 10 декември министърът на икономиката Еманюел Макрон предложи да се вдигнат част от ограниченията върху неделния труд, за да облекчи бизнеса и да стимулира растежа. Той иска да се увеличи броят на "работните" недели от сегашните пет на 12 и да се разреши целогодишен шопинг в магазините в някои туристически райони.
Всъщност проектът на Макрон, който политическите наблюдатели определят като първия значителен законов акт на кабинета, включва 107 различни мерки, срещу които членове от лявото крило на управляващата Социалистическа партия вече заявиха, че ще се противопоставят. Законодателят социалист Жан-Жак Урвоа смята, че законът съдържа 107 "касетъчни бомби", а бившият министър на околната среда Делфин Бато не изключва възможността нормативът да бъде сполетян от "парламентарен инцидент". Парламентарният вот е насрочен за януари и ако актът не бъде одобрен, това ще е окончателното доказателство, че значителни промени са несъвместими с епохата на президента Франсоа Оланд.
На практика най-спорни са амбициите на Макрон да отвори свръхрегулирания и статичен пазар на труда. Един от елементите на проекта е да се премахне правната протекция, която гарантира монополни права на някои професии като нотариуси, фармацевти и шофьори на таксита и автобуси. Министърът иска също да въведе данъчни облекчения за френските компании в размер на 40 млрд. евро през следващите три години, за да им помогне да повишат конкурентната си мощ. Намалението на високите производствени разходи, които не са свързани с трудовите възнаграждения и които имат принос за високата безработица, също е част от плана. Макрон критикува също така 75-процентния данък върху доходите над 1 млн. евро и казва, че той прави Франция "Куба без слънце". Въпреки това налогът не е премахнат.
