Вече половин година Съветът на Европейския съюз не успява да избере двама съдии в Съда на публичната служба на ЕС (СПС). Причината е натискът, който представители на страните от Бенелюкс – Белгия, Холандия и Люксембург, оказват върху останалите членове на Съвета, за да бъде избран белгийският представител. А това би било нарушение на задълженията на Съвета по договорите, както и на собствената му декларация, приета през 2013 г., за спазване на принципа на географски баланс при представителството в СПС, пише "Правен свят". Заради този натиск се стигна до там, че двама съдии с изтекъл мандат (от Белгия и от Германия) продължават да изпълняват функциите си, независимо, че на практика правораздавателната им власт е отпаднала.
От споровете най-ощетена е България, тъй като българинът доц. д-р Александър Корнезов е един от одобрените кандидати с най-големи шансове за двете вакантни места. Той е единственият юрист от Централна и Източна Европа, минал през ситото на конкурса, и би трябвало да получи позицията в СПС, ако се спазва принципът на географски баланс в назначенията в този съд.
Конкурсът за назначаване на двама съдии в Съда на публичната служба на ЕС се проведе в първата половина на годината. На него се явиха 79 юристи от всички държави членки на Европейския съюз.
Кандидатите бяха оценени от седемчленна комисия, съставена от юристи с призната компетентност, сред които бивши съдии и генерални адвокати в Съда на ЕС и в Общия съд. След като прецени познанията на кандидатите в областта на правото на ЕС, професионалният им опит и квалификация, езиковата им подготовка и т.н., комисията одобри шестима. На първите три места са класирани кандидат от Белгия (който два пъти е бил назначаван в СПС – през 2005 г. и през 2008 г.), от Португалия и българинът Александър Корнезов, следват представители на Великобритания, Германия и Гърция.
На заседания на Съвета през юни и юли т.г. мнозинството от държавите членки са подкрепили избора на кандидатите от Португалия и България. Основните им аргументи са били три. На първо място е принципът за географски баланс при назначенията. Съгласно чл.3, параграф 1 от Анекс I от Протокол № 3 от ДФЕС за статута на СПС при назначаването на съдиите Съветът "осигурява балансиран състав на Съда на публичната служба на възможно най-широка географска основа и при възможно най-широко представителство на националните правни системи". Сегашният състав на СПС включва съдии от Белгия, Холандия, Германия, Дания, Ирландия, Италия и Испания. Което означава, че за съдии в СПС трябва да бъдат назначени кандидатите на Португалия и България, защото само така ще бъде спазен принципът на географски баланс. Особено по отношение на България, тъй като в СПС няма представител на Централна и Източна Европа.
Още повече, че през 2013 г. Съветът приема декларация, която гласи: "Съветът напомня колко е важно при предстоящите назначения в Съда на публичната служба да продължи да се гарантира възможно най-широка географска основа и представителство на националните правни системи. Без така да се засяга принципът по назначаването въз основа на заслуги, както и процедурите за подбор и назначаване, посочени в член 3 от Приложение I. Съветът ще вземе това предвид при разглеждане на бъдещите назначения." Спазването на тази декларация е вторият аргумент, който е бил изтъкнат на заседанията през лятото на тази година.
Приемането на декларацията през 2013 г. е било предхождано от спорове по отношение на кандидатите, подобни на тези, който се водят и днес. Тогава мястото в СПС е било едно, а одобрените след конкурс кандидати за него само двама – представител на Дания и Александър Корнезов, който през 2013 г. отново е одобрен от комисията. Въпреки това миналата година България прави компромис и отстъпва от позицията си, в резултат на което на 16 септември 2013 г. е избран датският юрист. Съветът обаче приема декларацията за гарантиране на географския баланс, която се самозадължава да спази при следващ избор на съдия в СПС.
Третият мотив, изтъкнат на заседанията това лято, е, че при абсолютно идентична ситуация през 2011 г. Съветът не поднови мандата на тогавашния председател на СПС, който е бил представител на Великобритания, поради факта, че той вече е бил назначаван в СПС за пълен 6-годишен мандат. Практиката на Съвета трябва да е последователна в това отношение, което би трябвало да означава, че белгийският кандидат следва да отпадне автоматично, предвид това, че и той вече е бил назначаван в СПС. В противен случай България отново ще бъде третирана неравностойно спрямо останалите държави членки, изтъкват дипломати.
Въпреки всички аргументи, Съветът не направи избор и въпросът за пореден път бе отложен за следващо негово заседание. "Правен свят" научи, че основната роля за разногласията в Съвета е била на представителите на страните от Бенелюкс, които са настоявали да бъде назначен кандидатът от Белгия, а към тях се е присъединила и Германия.
През септември италианското председателство реши да замрази процедурата. А на 30 септември изтекоха мандатите на двама от съдиите в СПС. Логично е българските участници на заседанието да проявят много по-активна позиция и да настояват България да получи място в Съда на публичната служба, коментираха юристи. И добавят, че освен че така ще се спазят основни европейски принципи като географския баланс, това ще е голям успех за страната ни. До момента в историята на СПС е имало само един съдия от Централна и Източна Европа (от Полша).
На заседанието на Корепер на 11 декември 2014 г., Португалия отново е настояла за решаване на проблемите около назначаването на съдиите в СПС. На този етап няма яснота какви стъпки ще предприеме България.
